Цитати / ''Романът на Лизи'' - Стивън Кинг

1) Времето само притъпяваше острието на скръбта и то кълцаше, в'',место да реже.

2) Самотата е най-осезаема, когато се събудиш и си кажеш: ''Още съм сама в цялата къща.'' Когато си дадеш сметка, че само ти и мишките на тавана още дишате.

3) Колко ли години трябва да минат преди безсмислената тежест на изминалите дни най-сетне да разруши брачната клетва? Колко късмет трябва да имаш, та любовта ти да спечели надпреварата с времето?

4) После, вместо да й каже: ,,Докато човек е жив, има надежда'', ,,Нека усмивката стане твой щит'', ,,Най-тъмно е преди зазоряване'' или подобна банална фраза, само я прегърна. Защото нямаше нищо по-хубаво от прегръдката. Това бе едно от нещата, които бе научила от мъжа, чиято фамилия носеше... Понякога наистина бе най-добре да замълчиш, да затвориш неуморимата си уста и да прегръщаш, прегръщаш, прегръщаш...

5) Умореният мозък е най-лесната плячка на параноята.

6) Колкото по-трудно е отварянето на един пакет, толкова по-малко започва да ти пука за съдържанието му.

7) Деветдесет и осем процента от онова, което си мислят хората, изобщо не ги засяга.

8) - В продължение на четири години спях с него два-три пъти седмично - добави Аманда. - Това е близост. Нали?
- Да.
- Също така четири години му перях гащите, чистех му пърхота, за да не се сипе по тъмните му костюми, и ми се струва, че тези неща са много по-интимни от чукането. Ти какво мислиш?

9) Беше страшно да чувства пробуждащия се шепот на не-чак-толкова-чуждите мисли от подсъзнанието си. Бяха като неспокойни ръце, които проверяват дали дъските са заковани здраво, или капакът на кладенеца е наместен добре. Хвана се, че мисли за твърде много ужасии, които по едно или друго време бяха гризали като червей сърцето й: двата кървави зъба, които някога бе открила на пода в тоалетната на едно кино, две дечица, които плачеха прегърнати пред входа на една бакалия, миризмата на Скот, когато той лежеше на смъртния си одър, вперил в нея трескавите си очи, баба Д., която умираше на двора и кракът й потреперваще в предсмъртни гърчове.
Страшни мисли. Страшни образи, които те навестяват, когато луната е залязла, лекарството е свършило и времето е спряло.

10) Някои неща не се забравят. Беше стигнала до убеждението, че тъкмо нещата, които практичният свят отхвърля като ефимерни - неща като песните, лунната светлина и целувките - понякога се оказват непреходни. Може и да бяха глупави, но не изпадаха в забрава. Така и трябваше да бъде.

11) Включваха ли брачните обети задължението да дочетеш признанието на покойния си съпруг за стореното отцеубийство?

Цитати / За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?

1) На първи априлще ти кажа:
„обичам те",
а от твоя отговор ще зависи
дали съм се пошегувал.

2) Тя си мислеше,

че страда от гузна съвест,
но само мъжете й страдаха, наистина.
И когато се прибираше късно
и бързаше да влезе под душа
преди легне до тях,
същата съвест я изяждаше
всеки път,
че не изневярата
й съсипваше връзката,
а връзката
й съсипваше изневярата.

3) Мъжете можем всичко,
о, абсолютно всичко
освен да кажем: „всичко
ще бъде наред"
с онзи тон,
с който жените карат
и смъртноболните
да вярват, че ще оздравеят.
И за разлика от мъжете,
които могат всичко,
жените могат
малко повече.
Защото ние
подчиняваме логиката,
а жените -
просто не й се подчиняват.

4) Кръстът тежи над кокалите ми,
разпаря ми кожата,забива треските си,
изорава земята зад мен
с биографичната линия
на пътя, откъдето съм минал
и все си мисля, че моят кръст
тежи повече, боли повече,
но и този до мен така мисли за своя,
и този до него - също,
а този над нас
се чуди какво се оплакваме –
такава хубава нива сме изорали.

Цитати / ''Роман за Полански'' - Роман Полански

1) Колкото и далеч да се връщам в спомените си, границата между действителност и фантазия е отчайващо неясна. Беше ми нужен почти цял живот, за да разбера, че точно в това е ключът към съществуването ми.

2) Изпитвах нещо, което се усеща един път в живота: откриването на естествения ти талант да доставяш удоволствие на другите.

3) Един ден обаче го видях, че ме чака на входа на училището. Бе дошъл да ми съобщи, че майка му е починала от затлъстяване и цироза на черния дроб. И двамата не знаехме какво да кажем. После, докато вървяхме един до друг, той избухна в смях. Това не бе цинизъм, нито липса на чувствителност, а по-скоро спонтанна реакция на абсурдността и несправедливостта на живота изобщо.

4) Но в началото на следването ми освен Ким, нашия мълчалив севернокореец, единствените чужденци бяха няколко българи. Те образуваха малка невъздържана и цапната в устата тайфа. Тичаха подир всички момичета, правеха конкурси за ядене на люти чушки и бяха царе на черната борса.

5) Дадох си сметка колко лесно системата позволява на красноречиви опортюнисти да използват обществения безпорядък, за да направят политическа кариера.

6) Винаги съм имал чувството, че възрастните заслужават повече внимание и грижи, отколкото децата. Бяха толкова примирени, толкова невежи за живота, въпреки натрупания житейски опит и близостта до смъртта.

7) Разбрах, че общото между любовта, театъра, спорта, музиката е способността да се отпуснеш, за да можеш да постигнеш нещо добро.

8) Продавачът, джентълмен с изискан вид, който би могъл да мине за пенсиониран посланик, явно бе горд със стоката си.
- Двайсет години гаранция - каза ни той за едно легло.
После посочи друго и заяви, че то имало доживотна гаранция.
Не можех да си представя нищо по-злокобно от това да си купиш легло с мисълта, че ще умреш в него някой ден.

9) - Какво ти стана?
- Свръхдоза, ето какво ми става! И къде се намираме?
Присвивайки очи, той потърси табела: бяхме в околностите на Слоун Скуеър.
- Не питам за улицата! Питам за града.

10) Много е странно, но щом научих истината за убийствата, обсесията ми изчезна. Какво значение имаше кои бяха престъпниците: ужасните подробности интересуваха само хората, които виждаха в тях една любопитна криминална история. За мен нямаше значение дали Шарън е била прободена с нож или е загинала в автомобилна катастрофа. Вече я нямаше - само това имаше значение. Нямаше лек за смъртта.

11) Дреболиите приемаха изключителна важност. Следях като хипнотизиран движението на муха по стената: за нищо на света не бих я убил. Научих се да ценя дребните удоволствия - съвсем малки неща, чиято липса ги превръщаше в наслада: парче шоколад, женски глас.

12) Имам чувството, че моите бягства, моето непокорство и моята сила са бликнали от усета ми за чудото, което животът може да предложи. Работата ми, творбите ми са били преди всичко плод на желанието да се харесвам, да развличам, да плаша или да разсмивам. Обичам да се правя на глупак, да подскачам, да играя ролята на шут на световната сцена. Не съжалявам за големите суми, които съм похарчил. Мисълта, че съм най-богатият на гробищата ме отвращава. Животът и парите са, за да ги ползваме.

13) В моменти на непоносима лична трагедия някои хора търсят и намират утеха в религията. При мен се получи обратното. Цялата ми религиозна вяра бе унищожена от убийството на Шарън. То потвърди вярата ми в абсурда.

Цитати / ''Боен клуб'' - Чък Паланюк

1) Подходящо е да се разплачеш в задушния мрак, затворен в някого - когато виждаш, че всичко, което някога би  постигнал, ще свърши на боклука. Всичко, с което се гордееш, ще бъде изхвърлено.

2) Лесно се плаче, когато разбираш, че всички, които обичаш, ще те отхвърлят или ще умрат. Мине ли достатъчно време, шансът за оцеляване на всекиго ще падне до нула.

3) Това беше свобода. Да изгубиш всякаква надежда - това бе свобода.

4) Купуваш си мебели. Казваш си: „Това е последното канапе, което някога ще ми потрябва в живота“. Купуваш го, после една-две години си доволен, че дори и да се обърка нещо, поне си оправил положението с канапетата. После - точният сервиз от чинии. После - идеалното легло. Завесите. Килимът. После попадаш в капана на хубавичкото си гнезденце и ставаш собственост на нещата, които едно време бяха твоя собственост.

5) Може би отговорът не е в самоусъвършенстването.
Може би отговорът е в самоунищожението.

6) Баща ми никога не е учил в колеж и затова беше много важно аз да постъпя в колеж. След колежа му се обадих, междуградски разговор, и го попитах - а сега какво?
Баща ми не знаеше.

7) Има много неща, които не искаме да знаем за хората, които обичаме.

8) Марла започнала да ходи в групите за взаимопомощ, защото е по-лесно, когато си сред други човешки говна. Всеки си има кусури.

9) Хиляди години човешките същества са преебавали, мърсили и осирали тази планета и сега историята очаква от мен да разчистя след всички. Трябва да мия и мачкам кутиите си от супа. И да водя сметка за всяка капка използвано моторно масло. И да плащам сметките за ядрени отпадъци, закопани резервоари с бензин и токсични боклуци, заровени в земята цяло поколение преди да се родя.

10) Рекламата кара тези хора да тичат след коли и дрехи, които не са им нужни. Поколения наред работят нещо, което мразят, само за да могат да си купят онова, от което всъщност нямат нужда.

11)  Хората, които се опитваш да стъпчеш - те са онези, от които зависиш. Ние сме хората, които ти перат прането, готвят храната ти, сервират вечерята ти. Ние оправяме леглото ти. Пазим те, докато спиш. Караме линейките. Свързваме те по телефона. Ние сме готвачите и таксиметровите шофьори и знаем всичко за тебе. Ние обработваме застрахователните ти полици и кредитните ти карти. Контролираме всяка част от живота ти. Ние сме средните деца на историята, възпитани от телевизията да вярваме, че някой ден ще станем милионери, кинозвезди и рок звезди - ала няма да станем. И ние тепърва го проумяваме - казал Тайлър. - Така че не се ебавай с нас.

12) Всичко, което някога си обичал, те отритва или умира.
Всичко, което някога създадеш, ще бъде отхвърлено.
Всичко, с което се гордееш, ще свърши на боклука.

Цитати / ''На живот и смърт'' - Майкъл Роуботъм

1) Човек само по една причина може да оцени живота в затвора - ако навън е изтърпял нещо много по-лошо.

2) Затворът е пълен с хора, които вярват, че отвъд собственото им съзнание светът не съществува. Не могат да си представят живота отвъд стените, затова си създават свой собствен. Там, вътре, човек е нищо. Просто зрънце пясък под нечия обувка, бълха върху куче, пъпка на задника на дебел мъж. Най-голямата грешка, която човек може да направи в затвора, е да вярва, че изобщо има стойност.

3) Баща ми не вярваше в бог, но казваше, че има шест ангела: Мъка, Отчаяние, Разочарование, Безнадеждност, Жестокост и
Смърт. „Ще срещнеш всеки един от тях, казваше ми, но да се надяваме, че не и по двама наведнъж.“

4) От момента, в който я съзря, изпита странното усещане, че кръвта му тече в обратната посока, пулсира на заден ход през сърдечните му клапи, спуска се надолу, вместо да се изкачва нагоре, достига до крайниците му и се втурва обратно.
Понякога можеш да усетиш, че си срещнал човека, който е предопределен да промени живота ти.

5) Оуди не разбираше защо жените изпитват толкова голяма нужда да се издокарват с къси поли и високи токчета, да са елегантни като чаши за шампанско, след като изглеждат също толкова добре в тениска и избелял чифт дънки.

6) - Ще се страхуваш - казваше му Мос. - Затова, щом усетиш страх, спомни си, че най-дългата нощ е само осем часа, а най-дългият час е шейсет минути. Зората винаги ще дойде.

7) Хората казват, че има моменти (като затварянето точно пред теб на плъзгаща се врата или поемането по определен разклон на кръстопътя), заради които животът ни се стича по различен начин. И едва впоследствие, като погледнем назад, понякога виждаме, че всъщност сме имали избор.

8) Ето какво прави любовта с хората - кара ги да откачат. Не ги прави слепи или неразрушими, прави ги уязвими. Прави ги хора. Прави ги истински.

9) - Казват, че внуците са благословия, но моите са истинска напаст. Все едно да си заключен в лудница, пълна с джуджета.

10) Когато хората оцелеят след бедствие - наводнение или ураган, често пъти репортерите им задават въпроса „Как се справихте?“. Някои отговарят, че бог е отвърнал на молитвите им, или казват „Не ми беше дошло времето“, сякаш всеки от нас тайно носи в себе си срок на годност. Но повечето пъти отговор няма. Няма тайна. Няма специално умение. Затова толкова много оцелели изпитват вина. Спасението им не се дължи на факта, че са били по- смели, по-умни или по-силни. Просто са имали късмет.

11) На всички ни се полага уважение, мисли си Оуди, но живота си, щастието и нещастието си получаваме в наследство. За някои има много, за други - малко. Някои се наслаждават на всеки залък и оглозгват всяка кост. Намираме удоволствие в ромона на дъжда, в миризмата на прясно окосена трева, в усмивките на непознати, в прохладата на зората в горещ ден. Учим се и осъзнаваме, че винаги има повече неща, които не знаем, отколкото такива, които знаем. Заразяваме се с любов, сякаш е настинка, и се залавяме за нея като в плаващи останки по време на буря.

Цитати / "Последната любов на баба Дуня" - Алина Бронски

1) Не може за всички глупаци на този свят да е виновна радиацията!

2) За разлика от мен Маря отлично знае кръвното си, защото си го мери по три пъти на ден. Ако е прекалено високо, веднага гълта някакво хапче. Ако пък е прекалено ниско, гълта друго хапче. Така тя винаги е заета с нещо. Но  въпреки това скучае. Аптечката й заема един шкаф, с лекарствата си може да утрепе цялото село.

3) По времето, когато бях помощна медицинска сестра, никой не страдаше от депресии, а ако някой се самоубиеше, го наричаха душевноболен, освен ако самоубийство не беше от любов.

4) Предишната й красота не се е стопила напълно, като призрак е все още в тази стая. Колко по-лесно ми е било на мен през целия живот: да не си хубава, означава да не те е страх, че можеш да изгубиш хубостта си.

5) Ирина ми изпраща колети. Алексей не. Не знам на кого от двамата съм по-благодарна.

6) Нищо на света не е по-ужасно от това да си млад. Да си дете, все още се понася. Тогава, ако си късметлия, наоколо има хора, които се грижат за теб. Но от шестнайсетата година нататък става много трудно. Все още си дете, но всички вече виждат в теб възрастния човек, когото по-лесно могат да работят в сравнение с друг, който е по-стар и по-опитен. Никой вече не иска да те защитава. Непрекъснато те затрупват с нови задачи. Никой не те пита дали все пак разбираш нещо от това, което в последно време вършиш.
Съвсем зле става след сватбата. Изведнъж си отговорен не само за себе си, но и за други хора и се появяват все нови и нови, които трябва да носиш на гърба си. Но в сърцето си все още си онова дете, което винаги си бил и което още дълго ще си останеш. Ако ти провърви, горе-долу ще пораснеш, когато остарееш. Чак тогава ще си в състояние да изпитваш съчувствие към по-младите. Преди това им завиждаш независимо за какво.

7) - От известно време вече съм без мъж - продължава Маря и ме поглежда отстрани, като че очаква да реагирам.
- Ако имаш мъж, това не означава, че ще си по-малко самотна. И освен това ще трябва да се грижиш за него.

8) Познавам чувството, когато човек се усеща безпомощен и не знае какво да предприеме. Но не познавам чувството, когато човек не знае кое е правилното и кое грешното.