1) В книгата си ,,Гласове'' Антонио Поркия казва: ,,Някой е спрял да те мами, а не да те обича, а ти страдаш, сякаш любовта му си загубил.''
2) Децата ни са като джуджета, седнали върху раменете на великани. Колкото и да са малки, те виждат по-далече от нас.
3) Защото не мога да отричам детето, което живее в мен.
Защото не вярвам, че това дете може наистина да поеме грижата за себе си.
Вярвам обаче, че когато пораснем, в нас заживява и по един възрастен човек.
И точно той, а не друг възрастен, ще се погрижи за детето в нас.
Това е самозависимост.
4) Някои хора, когато говорят за другиго, ми казват:
,,Не може да е такъв негодник!"
А аз питам:
,,Защо да не може? Може наистина да е негодник, голям негодник, невъобразим негодник... Защо да не може? Може да бъде точно такъв негодник, какъвто си поиска. Това си е негово решение. И твое задължение и отговорност е да се защитиш от този явно зъл човек. Това е твой проблем, не негов.
,,Не, защото той не може да постъпва така!"
,,Да, може."
,,Той не трябва..."
Защо да не трябва? Длъжен ли е някому? Никому не е длъжен.
Това е твоя отговорност. Не можем вечно да прехвърляме вината върху другите. Не можем вечно да търсим виновник, защото това вече дори не е конструктивно.
Думата ,,самозависимост" означава следното:
Мога да те помоля за помощ, но завися от себе си. Завися от най-зрялата си страна да се погрижи за детето, което продължавам да бъда. Завися от най-порасналата си част, за да се погрижи за най-незрелите ми черти. Завися от себе си, за да се погрижа за себе си.
5) Защо, когато обичаме, смятаме, че другият трябва да е такъв, какъвто аз си го представям, че трябва да изпитва към мен това, което аз изпитвам към него, че е длъжен да мисли за мен толкова, колкото аз желая, че не трябва да поема рискове, които заплашват връзката, и че трябва да иска от мен това, което му е нужно, за да бъда аз този, който да му го дава?
Това е нашата представа за любовта, но тази заробваща, дребнава и жестока любов не е любов между зрели хора.
Любовта между зрели хора приема и насърчава това пространство на самозависимост в другия.
Любовта дава, подтиква, поощрява, така че онези, които обичаме, също да преброждат все по-независими пространства.
Това е истинската любов, любовта към другия, която не е за мен, а е за теб; любовта, която е свързана с радостта, че съществуваш.
6) Извървяването на пътя на самопознанието изисква от мен да се покажа такъв, какъвто съм, без да се крия, без да играя роли, без увъртане, без лъжи, както и да участвам в обратната връзка, която се е случила, защото съм се показал такъв, какъвто съм.
Колкото повече покажа от себе си и колкото повече те слушам, толкова повече ще зная за себе си.
И колкото повече се опознавам, толкова по-добре ще се грижа за себе си.
И колкото по-добре се грижа за себе си, толкова по-независим ще бъда от външния свят.
,,Това не е ли противоречие? Ако слушам всичко, няма ли да изпадна в по-голяма зависимост?"
Не, не е противоречие.
Това е познание, което е част от пътя.
Никога да не завися от думите на другите, но винаги да се вслушвам.
Никога да не се подчинявам на съветите им, но винаги да ги имам предвид.
Никога да не се повлиявам от мнението на околните, но винаги да съм наясно с него.
7) Не трябва да отхвърляваме наученото поради факта, че днес не се чувстваме комфортно от ситуацията, в която сме се сдобили с това знание.
8) Трябва да се научим да търсим помощ, без да изпадаме в зависимост, и трябва да се научим да получаваме помощ, без да смятаме, че с това ставаме зависими.
9) Не мога да обичам нещо, което не познавам, и не мога да познавам нещо, което не обичам.
10) Ако имам чук, трион, гвоздеи, винтове, дърво и метал, мога да ги използвам, за да построя къща или да издигна бесило.
11) Един от най-важните ни ресурси е способността ни да се объркваме. Единствено това може да породи нови истини.
12) Софизмът относно невъзможността на всемогъществото е следният.
Положение номер едно: Бог съществува.
Положение номер две: Бог е всемогъщ.
Положение номер три: Щом Бог е всемогъщ, може да прави всичко.
Положение номер четири: Следователно може да направи различни по големина камъни - големи и малки. Може ли Бог да направи толкова голям и толкова тежък камък, който никой, никое човешко същество на Земята, да не може да повдигне? Може. Но... може ли Бог да направи толкова голям и толкова тежък камък, който дори той да не може да повдигне?
Умозаключение: Ако не може да направи такъв камък, тогава не е всемогъщ; значи, има нещо, което не може да направи. А ако може наистина да го направи, тогава ще има камък, който той не би могъл да повдигне, а при това положение пак не е всемогъщ.
13) Депресията е заболяване на волята.
14) Разликата между това - да е чувстваш свободен и да не се чувстваш свободен - е именно в осъзнаването на факта, че ти си този, който избира.
Facebook page
събота, 28 юни 2014 г.
понеделник, 23 юни 2014 г.
Цитати / ''Вината в нашите звезди'' - Джон Грийн
(Мнение за книгата)
***
1) На този свят има само едно нещо, което е по-гадно от това да умреш от рак, когато си на шестнайсет, и то е да имаш дете, което умира от рак.
2) Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова едно странно божествено чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо човешко същество не прочете тази книга.
3) - Все още ли е яко да ходиш в мола? - попита тя.
- Много се гордея с това, че нямам представа кое е яко и кое не - отвърнах аз.
4) - Как можеш просто ей така да нарушиш дадената клетва?
- Понякога хората не си дават сметка точно в какво се заклеват - отвърнах аз.
Исак ме стрелна с поглед.
- Така е, разбира се. Но въпреки това държиш на думата си. Точно това е любовта. Любовта е да държиш на дадената дума въпреки всичко.
5) - По-добре ли си?
- Не - измърмори Исак задъхано.
- Тъкмо това е проблемът с болката - каза Огъстъс, след което погледна към мен. - Трябва да бъде изпитана докрай.
6) Странното на повечето къщи беше, че почти винаги изглеждаха сякаш вътре нищо не се случва, въпреки че в тях протичаше по-голямата част от живота ни. Запитах се дали именно в това не беше смисълът на архитектурата.
7) - Но ти се боиш от забравата.
- Да, от земната забрава. Не искам да звуча като родителите си, но вярвам в съществуването на душата и в нейното безсмъртие. Страхът от забравата е нещо различно - това е страх, че няма да съм дал нищо в замяна на живота си. Ако човек не може да живее в служба на някое по-висше добро, тогава би могъл поне да умре за него. Това, от което ме е страх, е, че нито животът, нито смъртта ми ще имат някакво значение.
8) Разказахме историята от смешната й страна. Убедена съм, че човек има избор по какъв начин да разказва тъжните истории, и ние избрахме смешния.
9) Еди безкрайности са по-необятни от други.
10) Скръбта не променя хората. А разкрива същността им.
11) Истинските герои не са хората, които правят нещо; истинските герои са хората, които забелязват нещата, обръщат внимание.
12) Нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - сам можеш да избереш единствено кой да те нарани.
Facebook page
***
1) На този свят има само едно нещо, което е по-гадно от това да умреш от рак, когато си на шестнайсет, и то е да имаш дете, което умира от рак.
2) Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова едно странно божествено чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо човешко същество не прочете тази книга.
3) - Все още ли е яко да ходиш в мола? - попита тя.
- Много се гордея с това, че нямам представа кое е яко и кое не - отвърнах аз.
4) - Как можеш просто ей така да нарушиш дадената клетва?
- Понякога хората не си дават сметка точно в какво се заклеват - отвърнах аз.
Исак ме стрелна с поглед.
- Така е, разбира се. Но въпреки това държиш на думата си. Точно това е любовта. Любовта е да държиш на дадената дума въпреки всичко.
5) - По-добре ли си?
- Не - измърмори Исак задъхано.
- Тъкмо това е проблемът с болката - каза Огъстъс, след което погледна към мен. - Трябва да бъде изпитана докрай.
6) Странното на повечето къщи беше, че почти винаги изглеждаха сякаш вътре нищо не се случва, въпреки че в тях протичаше по-голямата част от живота ни. Запитах се дали именно в това не беше смисълът на архитектурата.
7) - Но ти се боиш от забравата.
- Да, от земната забрава. Не искам да звуча като родителите си, но вярвам в съществуването на душата и в нейното безсмъртие. Страхът от забравата е нещо различно - това е страх, че няма да съм дал нищо в замяна на живота си. Ако човек не може да живее в служба на някое по-висше добро, тогава би могъл поне да умре за него. Това, от което ме е страх, е, че нито животът, нито смъртта ми ще имат някакво значение.
8) Разказахме историята от смешната й страна. Убедена съм, че човек има избор по какъв начин да разказва тъжните истории, и ние избрахме смешния.
9) Еди безкрайности са по-необятни от други.
10) Скръбта не променя хората. А разкрива същността им.
11) Истинските герои не са хората, които правят нещо; истинските герои са хората, които забелязват нещата, обръщат внимание.
12) Нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - сам можеш да избереш единствено кой да те нарани.
Facebook page
Просто мнение
Цитати от книгата
***
Току-що приключих с четенето на тази книга.
''Вината в нашите звезди'' от Джон Грийн. От толкова дълго слушам за нея, че дори се породи желание в мен да я взема и да я прочета, за да видя наистина ли е толкова ''уникална'', колкото бях останала с впечатлението, че е.
Намерих я случайно, дълго стоя на бюрото ми, докато не се реших да я взема и да я започна. Прочетох я за отрицателно време, имайки предвид, че покрай различни ангажименти, ми отнеме минимум седмица да завърша една книга. Тази тук започнах и завърших за по-малко от два дни.
Не останах с добри впечатление от началото на книгата. В мен се породи чувството, че чета книга, предназначена за деца между 10-14 годишна възраст. Типична любовта история, обречена на провал в близкото или далечно бъдеще.
Навлизайки в историята обаче, бях пленена от начина, по който авторът е представил детската борба с такава коварна болест като рака.
Добрата оценка, която бих дала на книгата, е основно благодарение на черния хумор вътре. Имаше моменти, в които въпреки сълзите в очите, не спирах да се смея. Защото за главните герои Хейзъл и Огъстъс и техния приятел Исак нямаше забранени теми свързани с болестите или смъртта. Те говореха открито, можеха да се шегуват със себе си, бяха се научили да се приемат такива, каквито са. Болестта и мъченията, която ги преследваха навсякъде ги бяха накарали да пораснат преждевременно и да се запознаят с неща, за които едни млади хора на 16-17 години не трябва да мислят, не трябва да се интересуват и определено не трябва да знаят какво е остеосарком, хамартия, позитронно-емисионна томография, как се работи с апарат за изкуствена белодробна вентилация и т.н., все неща от този род.
Казано просто - гадно е да се чете за такива неща, защото всички знаем, че това е истина. И всички знаем, че има различни начини да се справяме с трагедиите в нашия живот. Можем да се затворим в себе си, да избягваме контакти с други хора, да се крием от хорските погледи и да се мъчим за обречеността, с която се налага да живеем. Да избягваме теми, засягащи тези слаби места и да приемаме на драго сърце съжаление от околните. Така се ''справят'' с проблема поне 90% от всички, които водят борба със себе си, със здравето си и с тялото си.
Но има хора, малко, но ги има, които са като Хейзъл, Огъстъс и Исак. Хора, които въпреки крехките си години, не се ограничават само с болестта са, борейки се не толкова с нея, колкото със себе си, за да се изградят като личности, а да не бъдат олицетворявани само с това, от което не могат да се откъснат.
Историята, въпреки своята емоционална тежест, по някакъв начин успява да не бъда натоварваща и прекалено разтърсваща. Има смях, има сълзи, има мечти и стремежи, има любов, има и омраза. Има от всичко, с което един тийнейджър се сблъсква всекидневно.
Освен всички останали, един от основните изводи, които аз си направих е, че в такива моменти, можеш да бъдеш разбран само от хора, които преживяват или са преживявали същото. Които знаят колко трънлив е пътя, по който минаваш и знаят точните думи, които да ти кажат, без да те карат да отнемат от достойнсвтото ти, дори в моменти, когато такова почти не е останало.
Да, книгата ми хареса. Определено.
Някой ден може дори да я прочета отново.
Facebook page
***
Току-що приключих с четенето на тази книга.
''Вината в нашите звезди'' от Джон Грийн. От толкова дълго слушам за нея, че дори се породи желание в мен да я взема и да я прочета, за да видя наистина ли е толкова ''уникална'', колкото бях останала с впечатлението, че е.
Намерих я случайно, дълго стоя на бюрото ми, докато не се реших да я взема и да я започна. Прочетох я за отрицателно време, имайки предвид, че покрай различни ангажименти, ми отнеме минимум седмица да завърша една книга. Тази тук започнах и завърших за по-малко от два дни.
Не останах с добри впечатление от началото на книгата. В мен се породи чувството, че чета книга, предназначена за деца между 10-14 годишна възраст. Типична любовта история, обречена на провал в близкото или далечно бъдеще.
Навлизайки в историята обаче, бях пленена от начина, по който авторът е представил детската борба с такава коварна болест като рака.
Добрата оценка, която бих дала на книгата, е основно благодарение на черния хумор вътре. Имаше моменти, в които въпреки сълзите в очите, не спирах да се смея. Защото за главните герои Хейзъл и Огъстъс и техния приятел Исак нямаше забранени теми свързани с болестите или смъртта. Те говореха открито, можеха да се шегуват със себе си, бяха се научили да се приемат такива, каквито са. Болестта и мъченията, която ги преследваха навсякъде ги бяха накарали да пораснат преждевременно и да се запознаят с неща, за които едни млади хора на 16-17 години не трябва да мислят, не трябва да се интересуват и определено не трябва да знаят какво е остеосарком, хамартия, позитронно-емисионна томография, как се работи с апарат за изкуствена белодробна вентилация и т.н., все неща от този род.
Казано просто - гадно е да се чете за такива неща, защото всички знаем, че това е истина. И всички знаем, че има различни начини да се справяме с трагедиите в нашия живот. Можем да се затворим в себе си, да избягваме контакти с други хора, да се крием от хорските погледи и да се мъчим за обречеността, с която се налага да живеем. Да избягваме теми, засягащи тези слаби места и да приемаме на драго сърце съжаление от околните. Така се ''справят'' с проблема поне 90% от всички, които водят борба със себе си, със здравето си и с тялото си.
Но има хора, малко, но ги има, които са като Хейзъл, Огъстъс и Исак. Хора, които въпреки крехките си години, не се ограничават само с болестта са, борейки се не толкова с нея, колкото със себе си, за да се изградят като личности, а да не бъдат олицетворявани само с това, от което не могат да се откъснат.
Историята, въпреки своята емоционална тежест, по някакъв начин успява да не бъда натоварваща и прекалено разтърсваща. Има смях, има сълзи, има мечти и стремежи, има любов, има и омраза. Има от всичко, с което един тийнейджър се сблъсква всекидневно.
Освен всички останали, един от основните изводи, които аз си направих е, че в такива моменти, можеш да бъдеш разбран само от хора, които преживяват или са преживявали същото. Които знаят колко трънлив е пътя, по който минаваш и знаят точните думи, които да ти кажат, без да те карат да отнемат от достойнсвтото ти, дори в моменти, когато такова почти не е останало.
Да, книгата ми хареса. Определено.
Някой ден може дори да я прочета отново.
Facebook page
събота, 21 юни 2014 г.
Цитати / Мъдростта на Древен Китай
1) Тъй като човек не живее сто години, няма полза да крои планове за хиляда.
2) По-трудно е да си богат, без да се хвалиш, отколкото да си беден, без да се оплакваш.
3) Трябва ли да трупам богатство и да го множа? Ако синовете ми ме превъзхождат, те няма да се нуждаят от него. А ако не, няма да го заслужават.
4) Истински великият човек никога не се разделя с детската простота.
5) Колкото повече пот лееш по време на мир, толкова по-малко ще кървиш по време на война.
6) Онзи, който казва, че нещо не може да бъде направено, не трябва да прекъсва онзи, който го прави.
7) Малко помощ струва повече от цял тон съчувствие.
8) Доброто, което се прави, за да бъде видяно, не е истинско добро; злото, което се страхува да не бъде видяно, е истинско зло.
9) Онзи, който нанася първия удар, признава, че е изгубил спора.
10) Онова, което е красиво, невинаги е добро. Но онова, което е добро, винаги е красиво.
11) Аз чувам и забравям. Виждам и помня. Правя и разбирам.
12) Мъдрият човек знае кога да се прави на глупак.
13) Навиците в началото са паяжини, накрая - корабни въжета.
14) Едно дърво пада не заради клоните или листата си, а заради изгнилите си корени.
15) Любовта е сляпа, приятелството си затваря очите.
16) Геният може да бъде познат по неговата детска простота.
17) Не мисли за репутацията си и ще можеш да направиш всичко, каквото поискаш.
18) Добрият стрелец се познава не по стрелата, а по целта си.
Facebook page
2) По-трудно е да си богат, без да се хвалиш, отколкото да си беден, без да се оплакваш.
3) Трябва ли да трупам богатство и да го множа? Ако синовете ми ме превъзхождат, те няма да се нуждаят от него. А ако не, няма да го заслужават.
4) Истински великият човек никога не се разделя с детската простота.
5) Колкото повече пот лееш по време на мир, толкова по-малко ще кървиш по време на война.
6) Онзи, който казва, че нещо не може да бъде направено, не трябва да прекъсва онзи, който го прави.
7) Малко помощ струва повече от цял тон съчувствие.
8) Доброто, което се прави, за да бъде видяно, не е истинско добро; злото, което се страхува да не бъде видяно, е истинско зло.
9) Онзи, който нанася първия удар, признава, че е изгубил спора.
10) Онова, което е красиво, невинаги е добро. Но онова, което е добро, винаги е красиво.
11) Аз чувам и забравям. Виждам и помня. Правя и разбирам.
12) Мъдрият човек знае кога да се прави на глупак.
13) Навиците в началото са паяжини, накрая - корабни въжета.
14) Едно дърво пада не заради клоните или листата си, а заради изгнилите си корени.
15) Любовта е сляпа, приятелството си затваря очите.
16) Геният може да бъде познат по неговата детска простота.
17) Не мисли за репутацията си и ще можеш да направиш всичко, каквото поискаш.
18) Добрият стрелец се познава не по стрелата, а по целта си.
Facebook page
Абонамент за:
Публикации (Atom)