неделя, 29 октомври 2017 г.

Цитати / ''Душата на човека'' - Филип Лхамсурен

1) Макар и хората да се отказват от третото си око и да не използват наличните си две, в тях винаги ще присъства дълбочинна изворност. Когато си мъдър, не мразиш и не съдиш, просто обичаш и благодариш.

2) Може би ще открием, че любовта на някого е способността да ни върне към самите нас. Може би любовта е някой, който ни е виждал, помни ни и ни прави мъничко по-добри, отколкото сме дръзвали да се надяваме и да мечтаем.

3) Оставам улисан
на пътя надвиснал.
Вървя по пътеката,
без да искам да срещна човека.
Аз съм тръгнал от там
и ще стигна до там.
Нищо лошо по пътя
не ще ми се случи,
щом всеки ден любовта
ме дарява и учи.

4) Песимистите обикновено не се нареждат сред откривателите, а за да откриеш истината, е нужно поне да тръгнеш да търсиш.

5) Душата най-добре се лекува с чувство, но чувството лекува само душата.

6) Животът е твърде кратък, но за наблюдателната душа е напълно достатъчен. Няколко любови, приятелства, няколко загуби, победи, разочарования изчистват съзнанието, давайки яснота на погледа.

7) Малкото пухкаво кученце на Нема лежи застинало. Животът е само проблясък за слабите. На природата е непозната милостта. Защо трябва да е другояче? Излиза, че отричаме произхода си. За смъртта се смята, че е нездраво да се говори, а да се пише така ли е? Какво следва да бъде, когато сълзи се стичат по пръстите ми? Защо така тежи истината? Защо живеем в избора на собствената си заблуда? Задушавам се.

8) Вървя, за да извървя съзнанието си в действие. Свалям много кожи и излишни образи. Затова ме пронизва студът тук, за да дойде пролетта и да съм такъв, какъвто зимата ме е направила. Радвам се за смелостта на безумието е душата ми.

9) Който ме обича, трябва да знае как да ме спаси. Ала мнозина изпитат любов, но не знаят как да обичат. Съжаления, опасения, притеснения - това не е вяра, не е действие, но заблуждава, че е спасение.

10) Човек е толкова голям, колкото са големи препятствията му.

11) Парите обкръжават човек в разкош и дават външен размах на живота, но само да зрееш вътрешно е богатство. И ако не внесеш частица от себе си, твоят дом ще опустее сякаш от него изнасят хиляди предмети, които не си забелязвал, но са били душата му.

12) Там, където ключовете са ненужни, конете - буйни, жените с мълчалива нежност тъкмят огъня с равни бели усмивки; където браздите на лицето не отбелязват годините, а радостта от препятствията; там, където раните заживяват будно с поука и те награждават с мъдрост, там си струва да спреш, да напълниш дисагите си, да напоиш коня си. Мълчейки с непознат край огъня, чуваме времето.

13) Колкото по-широк е хоризонтът, толкова по-важни и бързотечащи са дните. Да, но ужасът на войната не достига до нас през равнодушните рамки на екрана, търсещ поредния репортаж. Ние предварително знаем, че сме защитени, и тази мнима сигурност обхваща ума. Колко вярна може да бъде днес действителната война, когато за повечето от нас тя е абстрактна? Равнодушен зрител на безшумни бомби - в това се е превърнал човекът.

14) Най-красивите места в природата са там, където е бушувал гневът на земята.

15) Човекът е обща мярка за всички народи и раси, основа на нашето единство. Той стои по-високо от всеки от нас и цялата палитра го обогатява и когато е богат, може да служи за богатството на природата.

16) Да обичаш сляпо, не е градивно, това е въздействаща любов, не е смисъл, свобода. Това е просто желание да помогнеш, да осигуриш, без да почувстваш в дълбочина. Да отдадеш правилно обич, е трудно дори за най-голямото сърце на света. Нужна е височина за това, но къде е тази възможност за изкачване?!

17) За нашите грешки плащат хора като нас. Опитваме се да ги изолираме в някакви безсърдечни предели, наречени Трети свят, но отдавна сме зависими от изгодата на тяхното робство. Не сме способни на състрадание, убивайки свободата.

18) Ако затвориш всяка врата за злото, откъде ще влезе доброто?

19) И наистина навсякъде по света растат все повече хора, за да гният все повече души. Но за да се добереш до един растящ стрък, ти се налага да преминеш през дебели стени и джунгла, нагазвайки в гнилоч от малодушие, тесногръдие, бюрократщина и груби слова. И колкото по-примитивен е езикът ни, толкова по-груба става нашата връзка с хората и все по-малко ни трябва да знаем що е любов, развитие и душа.

20) Познавам много такива, които откриват вярата, за да я загубят безвъзвратно. Болката е една и тя е достатъчна за целия свят.

21) Има моменти, които стигат за цял живот, и вярвам, че всеки миг може да бъде такъв. Но човек е станал твърде груб в своята изтънченост, която съумява да го направи сляп звяр за невидимата непокътнатост.

22) Да повярваш в легенди и вълшебства, не се изисква много. От такива разкази лесно може да се внуши, че ти е потребно да умреш за ежедневието на обществения свят, защото там има много героизъм и никаква бариера между живота и смъртта. Всеки път се заслушвам в хорската реч и се старая да определя къде думите са действителни и къде безспорни, за да се науча да разпознавам какво именно носят в себе си хората. Но това, което мнозина заявяват на всеослушание, е субективно, разбира се. Иначе всеки така би бил велик поет, велик деятел и всеки тогава би могъл да поведе след себе си хората. Но опитай се да кажеш ,,напред'' и ще чуеш само смях. Така се случва с тези, които проповядват благото. И на този, който е преуспял и съумял да промени останалите, след време помним само лика и делата му, но отдавна сме отхвърлили уроците и постулата му, посланията и дарованията, които всъщност трябва да го овековечат. Ние помним събитията, но заличаваме причините.

събота, 28 октомври 2017 г.

Quick update / 2в1

"Мокри поръчки" - Оуен Локанън

1) Паркърсън беше осъзнал, че смъртта е стока като всичко останало. Винаги щеше да има пазар за нея.

2) Емоциите се развихрят, когато двама души прекарват дълго време заедно. Не е човешко да не почувстват нищо.


"Челюсти'' - Питър Бенчли

1) - Забавни времена бяха. Обаче гледам да не мисля твърде често за тях.
- Защо?
- Нали знаете, че имаме склонността да идеализираме миналото. Все не сме доволни от настоящето, а когато отмине, започваме да го разкрасяваме и да въздишаме по него... И когато човек си припомни отминалите радости, му става тъжно. Започва да мисли, че вече никога няма да му е толкова хубаво, както преди.


Предвид обстоятелствата, че и двете книги са четени в работно време, за мен е изненада, че съм успяла да извадя цитати.
''Мокри поръчки'' задържа интереса и вниманието ми до самия края. Авторът засяга болезнената тема за това колко лесно човек може да бъде манипулиран, когато има рани за лекуване и някой обещае лек и утеха. Смело ни пренася по пътя на надеждата, който е осеян с трупове и кръв.
На фона на изтерзаните и търсещи спасение души, Оуен Локанън ни среща с алчност и власт, чиято комбинация е фатална. Любовта се проявява и тук в своите различни светлини - любовта като спасение, любовта в семейството и измамното чувство, подобно на любов, което е предизвикано от споделените трудности.
"Челюсти" от друга страна е книга, която прочетох за един ден. От години търпеливо чака своя ред сред купчината книги, разпръснати в жилището на един книжен плъх.
Тук липсва драмата на цветущите описания, предизвикващи потръпване и погнуса. Тук тези чувства си прокрадват път към читателя страница по страница, с описанието на умиращото курортно градче и внушения страх от нещо невидимо, чието присъствие е осезаемо. Акулата в книгата е последното нещо, което може да предизвика страх. На преден план излизат хората, готови да рискуват човешки живот за пари или тези, които се сигурни в правотата на взетите от тях решение, въпреки че те водят до разпадането на досегашния начин на живот на жителите на градчето. В края на книгата срещу акулата се изправя научния интерес, тръпката от лова и гузната съвест. Кое е най-силното и въздействащо чувство и дали някое от тях е достатъчно, за да се справи с акулата убиец?!
п.с: книгата е по-хубава от филма 

неделя, 8 октомври 2017 г.

Цитати / ''Противоотрова" - Оливър Бъркман

1) Несигурността е резултат от старанията ни да се почувстваме сигурни... и обратно, спасението и здравата психика се крият в най-радикалното приемане на факта, че не съществува начин, по който да се предпазваме.

2) Лице, взело решението да ,,мисли позитивно'' трябва постоянно да следи съзнанието си за поява на негативни мисли - няма друг начин разумът да оцени успеха на такава операция - и тъкмо това постоянно търсене ще привлича вниманието към наличните негативни мисли.

3) Съзнателното ни гмурване в онова, което възприемаме като негативно може да се окаже предпоставка за истинско щастие.

4) Покоят се постигал не чрез трескаво търсене на приятни изживявания, а чрез приучване към спокойно безразличие към обстоятелствата, в които се намираш.

5) Нищо извън границите на собственото ви съзнание не може да бъде квалифицирано като положително или отрицателно само по себе си. Онова, което всъщност причинява страданието, са убежденията, които храните по отношение на тези събития.

6) Заставането лице в лице с представата за най-лошото обикновено й отнема до голяма степен способността да буди тревога.

7) Важно е да осъзнаете разликата между приемане и примирение: да ползвате силата на разума си, за да престанете да се тормозите от дадена ситуация не означава, че не бива да се опитвате да я промените.

8) В корена на всяко страдание е привързването. Фактът, че желаем определени неща и не харесваме или мразим други, е онова, което мотивира практически всяка човешка дейност. Вместо просто да се наслаждаваме на приятните неща в момента, когато те се случват, и да изживяваме неприятните аспекти на мъчителните събития, ние развиваме навика да се вкопчваме и да отхвърляме: вкопчваме се в онова, което харесваме, опитвайки се да го задържим завинаги, и отблъскваме онова, което не харесваме, опитвайки се да го избегнем на всяка цена.

9) Отказът от привързване не означава задължително оттегляне от живота или потискане на естествените пориви, или пък да се отдадем на мъчително себеотричане. Той означава просто да приемаме живота в неговата цялост - вътрешните си емоции и размисли, събитията и обстоятелствата от заобикалящия ни свят - без вкопчване и без опити за бягство. Да живеем без обвързване означава да чувстваме импулси, да мислим мислите си и да изживяване живота си, без да бъдем в плен на вътрешни наративи за това какви ,,трябва да бъдат'' нещата, или какви не трябва да бъдат, или какви трябва да останат завинаги.

10) Когато елиминирате разсейващите външни шумове и насочите вниманието си навътре, първото, което ви прави впечатление, е следното: там вътре почти постоянно е шумно.

11) Съзнанието може в много отношения да се разглежда като едно от сетивата -  като зрението, слуха, обонянието, усета за докосване и вкуса. Също както възприемаме миризмите през ,,сетивната врата'' на носа, и вкусовете през сетивата на езика, бихме могли да приемаме и ума като своеобразна сетивна врата, или като екран, на който се прожектират мислите, също като образите в киното. Обикновено не мислим по този начин за мисленето. В крайна сметка, звуците, миризмите и вкусовете са си само звучи, миризми и вкусове, но мислите, склонни сме да предположим ние, са нещо много по-важно. Тъй като идват от нашата сърцевина, те ни се струват по-важни, изразяващи най-дълбоката ни същност. Но дали това действително е така? Когато започнете да медитирате, скоро става ясно, че мислите - и чувствата - изплуват като мехурчета на повърхността по същия неконтролируем, неовладян начин, по който шумовете достигат до ушите, миризмите - до носа, и така нататък. Също толкова невъзможно ми беше да избера определени мисли да не се появяват, както и не можех да избера да не мръзна, когато се събуждах в пет и половина всяка сутрин от звъна на сутрешния звънец - така погледнато, не можех и да избера да не чувам звънеца.

12) Съвършеният стоик адаптира своето мислене така, че да не бъде смущавано от неблагоприятни обстоятелства; съвършеният будист възприема самото мислене като един от многото комплекси от обстоятелствата, които трябва да бъдат наблюдавани безпристрастно.

13) Онова, което ни мотивира да инвестираме в цели и планиране на бъдещето, най-често не е трезво осъзнаване на ползата от подготвеността и предвидливостта. Става дума за нещо далеч по-емоционално: за това колко дълбоко ни смущава усещането за несигурност. Изправени пред тревожното съзнание, че не можем да предвидим какво крие бъдещето, ние инвестираме още по-ожесточено в предпочитаната от нас визия за това бъдеще - не защото това ще ни помогне да я постигнем, а защото ще ни помогне да се отървем от чувството за неувереност, което изпитваме в настоящето.

14) Обезпокоително е да се види колко много важни житейски решения се вземат предимно за да бъде сведен до минимум един моментен емоционален дискомфорт в настоящето.

15) Продължителното съществуване на сложни взаимодействащи си системи зависи от предотвратяването на максимално разрастване на всяка от променливите величини.

16) ''Вие не сте вашия ум.'' Опитайте се да обмислите това, ако смеете.

17) Що се отнася до мен самия, когато навлизам най-проникновено в онова, което наричам ,,себе си'', аз винаги се натъквам на едно или друго конкретно възприятие: горещина или студ, светлина или сянка, любов или омраза, болка или удоволствие. Никога не мога да заловя себе си в момент без възприятие и никога не мога да наблюдавам нещо друго освен самото възприятие. Когато за известен период възприятията ми бъдат премахнати, както става в дълбок сън, през това време аз не осъзнавам себе си, и действително може да се каже, че не съществувам... Ако някой, след сериозен и непредубеден размисъл, смята, че има по-различна представа за себе си, трябва да призная, че не съм в състояние да споря с него.

18) Съществува и пълно идентифициране с мислите, които преминават през главата ви. Това е пълно отсъствие на осъзнаване на друго освен на мислите, които преминават непрестанно през съзнанието ви. Такова състояние означава, че се идентифицирате дотолкова с гласовете, които чувате в главата си, че според вас вие сте тези гласове.

19) ,,Не мога да живея със себе си'': фразата е клише, но Толе се сепнал, внезапно осъзнавайки онова, което се подразбира от нея. Той си спомня как си казал: ,,Ако аз не мога да живея със себе си, следователно трябва да сме двама - ,,аз'' и другото ,,аз'', с което не мога да живея. Може би, казах си, само едно от двете ,,аз'' е реално.''

20) Когато се вслушате в една мисъл, вие осъзнавате не само мисълта, но и себе си като свидетел на мисълта. Появява се ново измерение на съзнанието. Докато се вслушвате в една мисъл, вие чувствате едно съзнателно присъствие - по-дълбоката ви същност - като че ли зад или под мисълта. Тогава мисълта губи власт над вас и бързо се оттегля, защото вие вече не стимулирате ума, идентифицирайки се с нея. Това е началото на края на неволното, натрапчиво мислене.

21) Като се замислите, няма особен смисъл в описанието на границата като нещо, което отделя едно от друго. По-логично е да я опишем като мястото, на което двете неща се срещат - или, по-точно, мястото, на което те са напълно еднакви.

22) През последните години е писано много за ,,когнитивните предразсъдъци'' - начините, по които нашите преценки за действителността могат да се отклоняват от същинската действителност - и много от написаното помага да си изясним хронично повтаряните грешки, които правим, когато става дума за сигурност. Ние например обикновено се боим повече от заплахата, която представляват другите човешки същества, отколкото от заплахите, които крие природата. Боим се повече от заплахите, които можем да видим ясно в съзнанието си, отколкото от онези, които ни е трудно да си представим - това е така нареченото предубеждение, основано на достъпност. Боим се от ситуации, в които добиваме усещането, че нямаме контрол - каквото е положението на пътника в самолета - повече, отколкото от такива, в които имаме усещането, че владеем положението, както когато сме на волана в автомобил. Следователно няма нищо чудно в това, че понякога рискуваме да изпаднем в по-голяма несигурност, докато преследваме усещането за сигурност. Неизмеримо по-големи са шансовете да загинете в автомобилна катастрофа, отколкото в самолетна катастрофа, както са неизмеримо по-големи шансовете да умрете от сърдечно заболяване, отколкото от ръцете на нахлул в дома ви насилник. Но ако реагирате на новините за въздушен тероризъм, предпочитайки колата в случаи, когато иначе бихте се качили на самолет, и ако, осигурявайки защита на дома си от натрапници, изразходвате време и енергия, които иначе бихте могли да насочите към подобряване на начина си на хранене, ще допуснете предразсъдъците ви да ви тласнат към по-голямо усещане за сигурност за сметка на реалната ви сигурност.

23) Животът в обстоятелства, на които несигурността е присъща, макар и далеч не за предпочитане, създава яснота. Никой не би завидял на такъв живот. Но пък животът с по-малко илюзии означава, че гледаш открито действителността. Липсата на възможности да се опитваш да се защитиш на контрапродуктивни начини създава способност за съпротива срещу трудностите, която в крайна сметка може да доведе до скромен, но пък извънредно устойчив вид щастие.

24) Издигаме крепостни стени, за да държим врага отвън, но тъкмо издигането на тези крепостни стени създава враг. Наличието на крепостни стени означава, че има нещо за атакуване.

25) Ние се борим толкова ожесточено, за да съхраним символичното си безсмъртие, че сме готови да жертваме за това физическото си съществуване.

26) За нас смъртта не означава нищо, тъй като, когато ни има, смъртта не е дошла, а когато смъртта дойде, нас ни няма.