Просто мнение

Цитати от книгата
***
Току-що приключих с четенето на тази книга.
''Вината в нашите звезди'' от Джон Грийн. От толкова дълго слушам за нея, че дори се породи желание в мен да я взема и да я прочета, за да видя наистина ли е толкова ''уникална'', колкото бях останала с впечатлението, че е.
Намерих я случайно, дълго стоя на бюрото ми, докато не се реших да я взема и да я започна. Прочетох я за отрицателно време, имайки предвид, че покрай различни ангажименти, ми отнеме минимум седмица да завърша една книга. Тази тук започнах и завърших за по-малко от два дни.
Не останах с добри впечатление от началото на книгата. В мен се породи чувството, че чета книга, предназначена за деца между 10-14 годишна възраст. Типична любовта история, обречена на провал в близкото или далечно бъдеще.
Навлизайки в историята обаче, бях пленена от начина, по който авторът е представил детската борба с такава коварна болест като рака.
Добрата оценка, която бих дала на книгата, е основно благодарение на черния хумор вътре. Имаше моменти, в които въпреки сълзите в очите, не спирах да се смея. Защото за главните герои Хейзъл и Огъстъс и техния приятел Исак нямаше забранени теми свързани с болестите или смъртта. Те говореха открито, можеха да се шегуват със себе си, бяха се научили да се приемат такива, каквито са. Болестта и мъченията, която ги преследваха навсякъде ги бяха накарали да пораснат преждевременно и да се запознаят с неща, за които едни млади хора на 16-17 години не трябва да мислят, не трябва да се интересуват и определено не трябва да знаят какво е остеосарком, хамартия, позитронно-емисионна томография, как се работи с апарат за изкуствена белодробна вентилация и т.н., все неща от този род.
Казано просто - гадно е да се чете за такива неща, защото всички знаем, че това е истина. И всички знаем, че има различни начини да се справяме с трагедиите в нашия живот. Можем да се затворим в себе си, да избягваме контакти с други хора, да се крием от хорските погледи и да се мъчим за обречеността, с която се налага да живеем. Да избягваме теми, засягащи тези слаби места и да приемаме на драго сърце съжаление от околните. Така се ''справят'' с проблема поне 90% от всички, които водят борба със себе си, със здравето си и с тялото си.
Но има хора, малко, но ги има, които са като Хейзъл, Огъстъс и Исак. Хора, които въпреки крехките си години, не се ограничават само с болестта са, борейки се не толкова с нея, колкото със себе си, за да се изградят като личности, а да не бъдат олицетворявани само с това, от което не могат да се откъснат.
Историята, въпреки своята емоционална тежест, по някакъв начин успява да не бъда натоварваща и прекалено разтърсваща. Има смях, има сълзи, има мечти и стремежи, има любов, има и омраза. Има от всичко, с което един тийнейджър се сблъсква всекидневно.
Освен всички останали, един от основните изводи, които аз си направих е, че в такива моменти, можеш да бъдеш разбран само от хора, които преживяват или са преживявали същото. Които знаят колко трънлив е пътя, по който минаваш и знаят точните думи, които да ти кажат, без да те карат да отнемат от достойнсвтото ти, дори в моменти, когато такова почти не е останало.
Да, книгата ми хареса. Определено.
Някой ден може дори да я прочета отново.

Facebook page

Цитати / Мъдростта на Древен Китай

1) Тъй като човек не живее сто години, няма полза да крои планове за хиляда.

2) По-трудно е да си богат, без да се хвалиш, отколкото да си беден, без да се оплакваш.

3) Трябва ли да трупам богатство и да го множа? Ако синовете ми ме превъзхождат, те няма да се нуждаят от него. А ако не, няма да го заслужават.

4) Истински великият човек никога не се разделя с детската простота.

5) Колкото повече пот лееш по време на мир, толкова по-малко ще кървиш по време на война.

6) Онзи, който казва, че нещо не може да бъде направено, не трябва да прекъсва онзи, който го прави.

7) Малко помощ струва повече от цял тон съчувствие.

8) Доброто, което се прави, за да бъде видяно, не е истинско добро; злото, което се страхува да не бъде видяно, е истинско зло.

9) Онзи, който нанася първия удар, признава, че е изгубил спора.

10) Онова, което е красиво, невинаги е добро. Но онова, което е добро, винаги е красиво.

11) Аз чувам и забравям. Виждам и помня. Правя и разбирам.

12) Мъдрият човек знае кога да се прави на глупак.

13) Навиците в началото са паяжини, накрая - корабни въжета.

14) Едно дърво пада не заради клоните или листата си, а заради изгнилите си корени.

15) Любовта е сляпа, приятелството си затваря очите.

16) Геният може да бъде познат по неговата детска простота.

17) Не мисли за репутацията си и ще можеш да направиш всичко, каквото поискаш.

18) Добрият стрелец се познава не по стрелата, а по целта си.

Facebook page

Цитати / ''Гняв'' - Стивън Кинг

1) Човек не може да обуздае мислите си, все нещо ще му мине през главата в най-неподходящия момент.

2) Погледни се отстрани в огледалото и ще видиш лицето си, преобърнато зловещо наопаки, лявото-дясно, дясното-ляво, едната половина-смахната, другата-разумна. Тази граница между светлината и мрака астрономите наричат терминатор.
Неразумната половина крещи, че Вселената има логиката на малко дете, облечено в карнавален каубойски костюм от празника на Вси светии, чийто черва са разпилени и примесени със стъпкани бонбони на няколко мили, по протежение на шосе 95. Това е логиката на напалма, параноята, на бомбата със закъснител, скътана в куфара на някой щастлив арабин, на зловещо дебнещия рак. Логиката, която сама поглъща себе си. Която твърди, че животът е като завързана на прът маймуна, че животът се върти истерично и безсмислено като монета, хвърлена за да се види кой ще плати обяда.
Никой не поглежда към тази половина, освен ако не му се наложи, и е съвсем разбираемо. Човек се сблъсква с нея като се качи на стоп и шофьорът, лъхащ на алкохол, започне да дрънка за това как го мами жена му, когато някой перко реши да изпозастреля всички деца, яхнали велосипеди в Индиана, или пък, когато собствената ти сестра рече: ,,Ще прескоча за минутка до магазина, батко" и миг по-късно научаваш, че са я сгазили на улицата. Откриваш тази половина, когато чуеш баща ти да казва, че е готов да сцепи носа на твоята родна майка.
Животът е като ролетка, но побеждава онзи, който твърди че цялата игра е една голяма измама. Няма значение колко числа участват, принципът на тази малка, безупречнобяла топка остава непроменен. И не казвайте, че това е безумие. Това е съвсем логично и разумно.

3) Когато има мерак, мама може да праска страхотни парчета на пианото, но това се случва доста рядко. Изглежда, че мрази да пише музика, и затова го прави толкова добре.

4) Изводът е, че да повръщаш миналото, когато настоящето е даже по-лошо, може да превърне повърнатото в деликатес.

5) Може би това е просто законът на тълпата? Нахвърляй се върху този, който се дели от групата.

6) Да се греши е човешко, ала само боговете прощават.

7) Хората рано или късно намразват тези, към които изпитват отговорност.

8) Цялата насъбрана горчилка избухна. Нещо страшно се надигаше в мен. Направо ужасно. Толкова ми беше гадно, че можех да се изплюя в лицето на Хитлер, без да ми мигне окото.

9) Предполагам, че във всеки от нас има една линия, една много ярка линия, като онази, която разделя осветената от нощтната страна на планетите. Мисля, че се нарича терминатор. Думата е невероятно точна. Защото в един миг горях от напрежение, а в следващия бях студен като краставица.

Facebook page

Той и Тя

Кой е този симпатяга? Някой знае ли? За него ще говорим след малко. 

Първо да кажа, че както някои познати ме подсетиха, няма как да не пиша за нещо, което все още държи влага на хейтъри, скептици и като цяло на хората, чиято гледна точка не се простира по-далеч от носовете им, а това гради и голяма част от характера им и отношението към живота. Но това за мен няма значение.
Аз искам да пиша за симпатягата от снимката. Ако още не сте го познали, ще ви помогна с друга снимка:

Сетихте се, нали? Поне повечето от вас. Вярвам (искам да вярвам), че някои се сетиха още от първата снимка. Защото не може да се мрази или обича нещо, за което не знаем нищо.
Аз не гледам Евровизия, никога не е представлявало интерес за мен да следя участници, страни, песни и прочие. Но по телевизията случайно чух за някаква ''брадата лейди'' и хвърлих един поглед. Не видях толкова какво се показва, но чух част от изпълняваната песен и реших да погледна подробностите на компютъра. Чух песента и моментално я добавих в любими.
Погледнах и коментарите под видеото. Мога спокойно да кажа, че толкова глупости накуп не бях чела от доста време. Имаше коментари от сорта на "като искаш да си момиче, поне се обръсни", "докъде стигна света...", "отвратително!!!", "глусно е само да го гледам" и т.н. до безкрай. Никъде не видях някой да е писал за ПЕСЕНТА. Защото нали Евровизия беше за това? Песен? Музика? Текст? Такива неща? Не е модно ревю, не е конкурс за красота, креативност или изобретателност (Кончита пак щеше да спечели, впрочем).
Понеже паралелно с другите си занимания, в момента чета и биографията на Фреди Меркюри, нямаше как да не направя някакво сравнение. Фреди още в съвсем ранна възраст е осъзнал, че един от начините да привлечеш внимание към себе си и да накараш хората да те слушат е да използваш женски образ, женски дрехи и женско поведение пред тях. При него се е получило, въпреки, че и той е минал през много обиди, унижение, отхвърляне и неразбирателство. Но се е получило, а това е най-важното! Той е привлякъл нужното внимание и хората са го ЧУЛИ.
Том, Кончита или който както желае да нарича артиста от снимките, също привлича нужното внимание, но не за да бъде чут/а, а за да бъде оплюван/а и мразен/а.
Ако някой, който НЕ одобрява втората снимка чете това, МОЛЯ да ми пише и да ми обясни ЗАЩО. Защото аз нямам никаква идея с какво това сценично облекло ПРЕЧИ на някой. Не искам да влизам в спор с никой, защото е безмислено и няма да се докаже нищо. Аз, за себе си, съм абсолютно сигурна, че съм права във вижданията си. Мен, честно казано, въобще не ми пука и по никакъв начин не може да повлияе на мнението ми относно песента, изпълнена на Евровизия, а пък и евала за актьорските способности. Да се вкараш в женски образ не е нужно само коса, грим и рокля.
Ако някой наистина реши да ми пише, изказвайки своето мнение, моля да не ми пише неща от рода на: не е прието, не е красиво, гнусно е, мъжът е мъж, жената е жена, няма талант и все глупости от това сорт. Искам да чуя лично мнение, тоест с какво ти пречи на ТЕБ?! Защо не можеш да приемеш този външен вид?!
За тези пък, който като мен, нямат нищо против Том и Кончита и се кефят на присъствието им на голямата сцена, поствам по една песен и от двамата:

Facebook page

Цитати / ,,Сияние'' - Стивън Кинг

1) Никога не си бе представял, че в живота може да има толкова много болка при отсъствието на физическо страдание.

2) А възрастните винаги бяха в състояние на обърканост, защото всяко действие при тях се замъгляваше от мисли за последствията, от съмнения  и колебания, от чувства като любов и отговорност. Всеки възможен избор бе съпроводен с известни пречки и понякога той не разбираше защо пречките са пречки. Трудно беше.

3) Но ако един човек се е поправил, не заслужава ли поне малко доверие след време? А щом не го получи, не е ли редно да оправдае несправедливите подозрения? Когато някой баща постоянно обвинява девствената си дъщеря, че спи с всяко момче от квартала, няма ли най-накрая да й омръзне и да реши, че не си струва да е добродетелна при това положение?

4) Кофти свят, мъчен. Не си ли от жилаво тесто, като нищо се разхлопваш, развинтваш и разпадаш още преди да си навършил трийсет.

5) - В състоянието на транс съзнанието на Дани е подчинено. Конците дърпат фигурата, изникнала от подсъзнанието. Затова Дани хваща с ръце собствената си шия и...
- Стига, стига - прекъсна го тя. - Стана ми ясно. Това дори ми се струва по-страшно, отколкото присъствието на непознат в хотела, който се прокрадва по коридорите. От чуждия човек можеш да избягаш. Но от себе си не можеш.

6) Знаеше, че Дани е насъбрал много сълзи и ще ги пролива неведнъж, но за негово щастие беше достатъчно малък още, за да може да го прави. Защото сдържаните сълзи са най-парещи и горчиви.

Facebook page

Николай Бареков в село Мадан

Не обичам да пиша на такива теми, най-малкото защото не са нещо, което ме интересува и от което разбирам.
Но една статия (ЦЪК) провокира желанието ми да изпиша мнението си, пък ако никой не го прочете - здраве да е.
Става въпрос за хората от северозападната част на България. За никого не е тайна, че това е беден край, има висока безработица и като цяла нивото на нищо от северозапада не съвпада с това във всички останали градове в България. За европейски стандарти дори ще е смехотворно и абсурдно да се говори.
Искам преди всичко да отбележа, че нямам абсолютно нищо против Николай Бареков!!! Евала му за хитростта да се застъпи за северозапада. Умно е, че започва от най-бедните и търсещи упора хора. В северозапада хората имат нужда от надежда и от усещането, че някой прави нещо за тях, било то нещо съвсем малко и реално погледнато - незначително.
Николай Бареков създава впечатление на различен, именно с това, че прави неща, които другите не правят, има идеи, които останалите не могат да развият и се интересува от край, който е забравен от останалите. Но ако иска безрезервната подкрепа на всички хора, нека се придържа към образа, който се опитва да изгради. Защото точно горепосочената статия имам чувството, че е писана от човек, който дори не е бил на събитието.
Аз, като човек, който е запален раликрос фен и почти не пропуска състезание, но не се натрапва, а само наблюдава, държа да кажа каква беше реалната обстановка в село Мадан.
Нямаше как да не забележа още първия ден от първи кръг на тазгодишните състезания, че някои от колите са така натрапчиво облепени със стикери на "България без цензура" (впрочем, името на кампанията също ме провокира да напиша това). Няма да се впускам в ненужни подробности, просто ще кажа, че не просто случайни автомобили бяха със стикери.
А да бъда още по-честна, изречението "Няколко хиляди посрещнаха Бареков в село Мадан" ме провокира да обмисля какво искам да кажа и защо на всеослушание. Бих се обърнала лично към автора на статията, за да му кажа, че толкова хора не се събират по раликрос състезанията в този район на страната, защото голяма част въпреки желанието си, не мога да си го позволят. Около цялата писта може и да имаше хиляда+ души, повечето от които дори не знаеха за присъствието на Бареков, но неговото посрещане беше може би от 10 до 20 човека, като 20 ми се струва прекалено голямо число в случая. Пристигна точно за края на двудневното състезание и буквално успя да хване последните обиколки на пистата, именно когато е направена и една от снимките в сайта му. През останалото време от престоя му, Бареков стоеше предимно под чадърите на близкия фургон със закуски, безалкохолно и бира. Идването му беше именно за награждаването, както е написано и в статията. Не съдя никого, но ако аз лично спонсорирах и участвах в организацията на автомобилно състезание, щях да се поинтересувам от участниците във въпросното състезание. Нямаше да ходя с куп камери около себе си и да стоя на сянка /при липса на слънце/. Най-малкото щях да обиколя поне пистата, за да се запозная с хората, за които давам средства и отделям част от времето си. Щях да видя колко им струва това, че са там, какво им коства да не пропускат състезание, колко струват усмивките по лицата им, колко струват и намръщените и разочаровани погледи. Не става въпрос само за пари, защото те не са определящ фактор. Става въпрос за нерви, време, желание, надежда за по-добро развитие в бъдещето... Победителите всички ги знаем, но какво става с пилотите, които дори не успяха да завършат състезанието? Какво става с тези, които на следващия кръг дори няма да могат да участват? Какво става с хората, които няма да видим на записа от камерите, съпътстващи Николай Бареков? От моя гледна точка, този спорт от хоби, удоволствие и развлечение, се е превърнал в бизнес, реклама и доза политика.
Може би написаното до тук звучи негативно и некомпетентно, но на мен ми е болно, че всичко хубаво се прави само за пред камерите. Болно ми е, че дори в интернет, където абсолютно всеки може да пише, пак излизат само нещата, които ще са показани от камерите. Болно ми е, че част от състезателите не се забавляват на пистата, а водят война в и извън нея.
Като цяло, болно ми е, че на хората им трябва наистина малко, за да бъдат подведени, купени и то без дори да го осъзнават. Болно ми е, че никой не се интересува истински от тази част от страната и никой не иска да помогне, ако няма облаги за него самия.
Болно ми е от всички несправедливости, с които сме свикнали да живеем. Болно ми е за всичко. Абсолютно всичко.
Звуча и пиша разхвърляно и непоследователно, но основното е, че едно нещо, което се прави с положителна цел, излиза просто като продукт за пред обществото, комерсиални настроения и лъжи. Болно ми е, че хората приемат тези неща за нормални. Аз не ги възприемам така, не искам да бъдат такива... Но в крайна сметка, моят глас е глас в пустиня.

ПП: Искам отново да повторя, че нямам нищо против и не тая негативни чувства към Николай Бареков. Има моята морална подкрепа, въпреки всичко.

Facebook page

Цитати / ,,Не се влюбвай привечер'' - Валентин Пламенов

1) - Комплексът на българина, Лъчо - дай да направим всичко за детето! Мъкни, влачи, натикай го в университета, купи му апартамент, кола, прекъсни овреме сърдечната му връзка с ,,един от тия, дето днес са тук, утре ги няма''! Намери му мъж. Докато накрая това петдесетгодишно бебе те набута в старчески дом, за да ти дойде акълът в главата...

2) - Не се впрягай! Знаеш ли какво - струва ми се, че вие не се обичате!
- Как позна?
- Много мислите. Шахматисти! Обяснявате се по телефона, изяснявате си отношенията... Любовта, мой човек, оная, истинската, идва като прегладнял звяр и те разкъсва!
- А после?
- После си събираш парчетиите. Цял живот...

3) Сякаш срещу мен виждам усмивката на Лъчо, с която ме укорява, че нямам жизнен опит. Ако жизнен опит е навикът да приемаш ненормалното за нормално - така е, нямам жизнен опит, и не искам да придобия.

4) Този свят не е справедлив. Никак. Едни се раждат с късмет, други се раждат без късмет, трети се раждат на мястото на други... На едни природата дава съвършенство, други даже обижда, че животът минава някъде покрай тях. На природата не можеш се подмазва. Организирани туристи умират от инфаркт, докато заклети пияници доживяват до дълбока старост.

5) Жените, за разлика от мъжете, имат няколко кожи. И няколко начина да обичат.

6) - Каква искаш да станеш, момиченце?
- Ар... тист... ка.
- Артистка?
- Артистка. Като тебе.
- Като мене? Недей да ставаш като мене...
- Защо, толкова си смешен?
- Не всеки, който е смешен, е щастлив...
- Че защо ти трябва да си щастлив, щом като си смешен?
- Защото щастието е по-ценно от всичко!
- А какво е да си щастлив?
- Не знам. Никога не съм бил щастлив. Може би човек е щастлив единствено когато му е все едно дали губи...

7) Маргарита и Мая се поглеждат и без много приказки се разбират. Колко му е на женското сърце, за да му прималее от жалост, ако е патило!

8) Смъртта ни изглеждаше абсурдна, затова не ни плашеше. Човек започва да се бои от нещо, когато усети реална перспектива същото да се случи и с него...

9) - Понякога ви се чудя на вас, мъжете! Гоните красавиците! И не можете да разберете, че красавицата е жена, по която си хабиш парите, нервите, времето, без да получиш абсолютно нищо в замяна! Но митът, митът, че сте спали с някоя модна жена, ви ласкае!

10) Няма умен мъж, който да не е нещастен, от мене го запомнете.

11) Абортът например е стопроцентово убийство, а никой не го преследва. И правилно, иначе как ще му хванеш края? Не от всичко обаче става човек, права ли съм? Колко от мъжете обладават жената с цел да създадат поколение? Замисляли ли сте се по тоя въпрос? Пияната свиня, която заклещва нещастницата в някой ъгъл на стаята, за да се облекчи и после да захърка, има ли нещо общо с представите ви за висшите морални цели, за които говорим, след като се роди новият човек? Розовото, нищо неподозиращо човече е създадено в похот, животинско пъшкане, често пъти - в насилие. А от него се иска ни повече, ни по-малко да бъде достоен гражданин и така нататък.

12) За една минута и аз съм ученик, и даже чакам с нетърпение втория звънец, и в главата ми прелитат хиляди комбинации как да се извиня в часа по математика, как да препиша по български, как да избягам по история и още цял куп ей такива невинни грехове, които съм готов да извърша без никакво угризение на съвестта, и ми хрумва най-подличко, че човек е щастлив единствено в тия години, когато всичко е напред, всичко е мечти, всичко е болка, всичко е възторг. А чак след това идва умората, отвращението, компромисите. В човешките отношения се настаняват думите, за да затлачат истинските пориви, за да изкривят и последния копнеж към цялата, пълна и неделима истина, такава, каквато носят, без те самите да го съзнават, прекрасните момичета и момчета, които подтичват около мен. Думите, думите, хилядите, милионите думи, които бълваме по цял ден, думите, с които лъжем и другите, и себе си, думите, които като ято мухи се лепят върху всичко, което кърви в мислите и чувствата, и ни обричат на самота, докато в тях търсим облекчение от собствените си страхове. А после, същински наркомани, продължаваме да затрупваме старите думи с нови, новите - с още по-нови, и няма край тази безумна гонитба със собствените илюзии, със собствените миражи...

13) Любовта е немислима без чувството, че не си вечен. На осемнайсет години си оптимист, следователно плътен егоист. Струва ти се, че всичко е повторимо.

14) - Самотата! Я недей борави така лесно с тази дума! От самотата човек се побърква, но и в тази самота се изгражда!

15) Никой, който не познава самотата, не може да напише нещо, което си заслужава да бъде прочетено!

16) Никой, който тръби наляво и надясно, че ще се самоубива, не го върши наистина. Самоубийството е особен акт, който е свързан с подсъзнателни реакции на мозъка, абсолютно неконтролируеми. Проучвал съм досиетата на десетки самоубийци и почти във всички случаи съм откривал случаи на самоубийство в рода им. Самоубиецът по правило крие състоянието си на неизлечима депресия с ведро настроение, добро самочувствие и симулирана бодрост. Право го с цел да не попречат на намеренията му да сложи край на живота си.

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella

"And if you're ever feeling lonely
just look at the moon...
someone
somewhere
is looking right at it too!"

Когато бях на възраст, която можеше да се изпише само с една цифра, често гледах към Луната. За мен тя представляваше око, което всичко вижда и което всички виждат.
Гледах я, защото имаше период, в който ми беше единствена утеха за детската любов. Отивах на село, а оставях първата любов в града. Вечер сядах на прозореца и си представях, че и той гледа към Луната. Незнайно как и защо, но това ме караше да се чувствам по-близо до него, сякаш споделяме времето си заедно. Иронично е как нещо, което се намира толкова далеч, може да сближава по такъв начин.
В по-късен период гледах небето и си представях, че любимите музикални изпълнители и актьори виждат същото, което гледам аз. Детската ми главица не можеше да побере, че аз - детето с винаги прокъсани обувки от тичане пред блока и актьорът, за който знаех, че живее в Холивуд и го дават редовно по телевизията, можем да споделим този интимен момент помежду си, гледайки към една и съща Луна. Имаше период, в който се съмнявах Луната да е една и съща за всеки. Може би всяка държава си имаше собствена Луна? А защо не и всеки град?
Сега вече не съм дете. Знам, че Луната е една, но тя е различна за всеки.
Има хора, за които таз-вечерната Луна ще е последната Луна в живота им. Други я виждат за пръв път. Голяма част от хората въобще няма да погледнат към небето тази вечер. Има хора, които изучават точно нея, а други още не са сигурно какво точно е това светещо кълбо, което се вижда през прозореца. Някои я гледат със сълзи в очите, други тъкмо са я изпратили, за да посрещнат новия ден с усмивка. Някой, точно в този момент, настройва фотоапарата си, за да може да направи красива снимка на Луната. Някои хора пишат за нея, други я рисуват, трети я гледат в очакване, може би молейки я за нещо.
Под нея минава бездомно куче, пресрочило вечерния си час момиче, актьор, когото светът познава, а може би и фермер, известен само на животните от фермата си. Някой току-що изгася лампата си и се мушва в леглото, друг се мушва в чуждо легло.
Някои слушат музика, други слушат нечий смях, трети случат нечий плач, четвърти не чуват нищо, дори тишината.
Някой твори с разтуптяно сърце, сътворява нещо красиво, което е било само идея до този момент. Друг разрушава, със също толкова разтуптяно сърце.
Някой е отчаян от живота си и гледа Луната с досада. Нечия мечта се сбъдва точно в този момент. Някой губи пари, друг ги печели.
Някой се радва на лунната светлина, която му помага да намери падналите си случайно ключове. Друг се дразни на същата светлина, защото иска да бъде скрит, иска уединение.
Една светеща точка в небето... а побира всичко под себе си. Всичко, за което човек може да помисли. Това кръгло око е виждало всичко, което може да бъде видяно.
Плашещо е колко незначително може да се почувства човек, осъзнавайки се като част от цялостната картина. В същото време, колко уникален може да се почувства, пак поради същата причина.
А Луната не е просто спътник на планетата, тя е спътник и в живота...

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella

Цитати / "18% сиво" - Захари Карабашлиев

1) От известно време насам животът ми се дели на преди и след тя да замине. Във втората половина са девет дни самота. Самота, която най-силно се усеща в онова време между ден и нощ, не още вечер, не вече ден. Там е най-самотно. Светът си отдъхва след работа, аз се задъхвам от отсъствието й.

2) Задушавам се от тъга.
Гледам дълго тъмния таван, после се търкулвам там, където спеше тя допреди девет нощи. Сгърчвам се в един почти двуметров ембрион и затискам с тяло сърцето си. То е като котарака на съседите - не разбира от дума. Още не разбира, че я няма. Сърцето е животно.

3) Нормалността на нощ като тази ме обижда.
Обижда ме това, че рано или късно всички ще загасят мониторите си, ще си измият зъбите и ще заспят, после отново ще се развидели и ще дойде ден, сякаш нищо не се е случило. Обижда ме това, че утре небето над квартала ще е същото, както и докато Стела бе тук.

4) По-добре една поносима идея, но завършена, отколкото една велика, но незапочната!

5) Така или иначе истинските промени са невидими, останалите просто не си заслужават лишенията.

6) Все още необлечен, лягам по гръб на леглото си и дълго, дълго гледам тавана. Не помня да съм правил това преди. Винаги съм мислел, че е просто клише за депресари, а не съм бил прав. Никой таван не е просто таван, ако имаш очи да гледаш. Галерия, филм, книга, концерт, барелеф, какво ли не.

7) Започващ да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.

8) Изкуството не е да правим това, което можем! Изкуството е да правим това, без което не можем! Независимо колко добре го умеем. Всъщност колкото по-добре го правим, толкова по-зле! Превръщаме се от честни аматьори в обръгнали професионалисти!

9) Когато двама души си обърнат гръб, обикновено единият гледа напред, а другият - в миналото.

10) Умората от шофирането не е в това, че изминаваш разстояния, а че не правиш нищо, докато това се случва. Неподвижен в стъклен буркан, поддържаш скоростта, докато светът покрай теб лети в обратна посока.

11) Плаках, плаках, плаках... плаках много. Отслабнах от рев. Дрехите ми взеха да висят, пробивах нови дупки в колана. Нямах сили да изкача стъпалата до апартамента си, бях станал на нищо. Тя не просто си беше заминала, тя бе... ампутирана от мен...

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella

Цитати / ''Не дърпай дявола за опашката'' - Джон Вердън

(Новият шедьовър от автора на НАМИСЛИ СИ ЧИСЛО и ЗАТВОРИ ОЧИ!)

1) Най-лошо беше чувството за уязвимост и разбирането, че единствената причина да е жив е късметът му.
Самата идея за късмет не му допадаше. Струваше му се, че с него глупците просто оправдават липсата на реални способности. Спасил се бе в резултат на случайност, а случайността не беше съюзник, на когото можеш да разчиташ. Гърни познаваше по-млади мъже, които вярваха в добрия късмет, осланяха се на добрия късмет и си мислеха, че е нещо, което притежават. На четиридесет и осем години обаче Гърни беше наясно, че късметът си е просто късмет, а невидимата ръка, която подхвърля монетата, е студена като труп.

2) - Вярвам, че убийството променя всичко, завинаги. Ограбва нещо, което никога не може да бъде заместено. Последствията далеч надхвърлят случилото се с жертвата. Жертвата губи живота си и това е нещо ужасно, нечестно, но за този човек е край, финална точка. Отнето му е всичко, което би могло да му се случи, но той не го знае. Не изпитва чувството на загуба, нито си представя какво би могло да бъде.
Жервата не се буди в леглото с една празна половина или пък в опустяла къща. Убитият не сънува, че е още жив; не той се буди с болка, осъзнал, че не е вярно. Той не изпитва гняв, от който да му прилошава, не усеща болезнената скръб от смъртта. Не гледа непрекъснато към празния стол на масата, не чува звуци, които да му напомнят за гласа му. Не гледа към гардероба, пълен с някогашните му дрехи... - Гласът й ставаше все по-дрезгав и тя отново прочисти гърлото си. - Не преживява агонията... агонията да изтръгнат сърцевината на живота ти.
Знаете ли какво представлява болката фантом? Феноменът, който се получава след ампутация? Да чувстваш болка на мястото, където преди са били ръката или кракът ти. Ето това е убийството за семейството на жертвата. Все едног о боли несъществуващ крайник - непоносима болка на място, където няма нищо.

3) - Ако беше на мое място, как би постъпил?
- Достатъчно си умна, за да си наясно, че този въпрос е безсмислен.
- Не, не е. Просто си представи, че се намираш в моята ситуация.
- Питаш ме какво решение бих взел, ако не бях аз - с моя произход и опит, моите чувства, мисли, семейството ми, приоритетите ми, живота ми. Не разбираш ли? Няма начин да попадна в твоята ситуация с моя живот. В това няма никакъв смисъл.

4) Гневът е като шамандура на повърхността на вода. Онова, което смяташ, че те е ядосало, е само върхът. Трябва да проследиш веригата чак до долу, за да видиш към какво е прикрепена, какво я задържа там, където е.

5) За може би стотен път през живота си Гърни се замисли как емоцията създава своя собствена логика, как гневът неизменно ражда увереност. Това със сигурност беше една от най-големите иронии на човешката природа - когато сме най-объркани от своите страсти, сме най-убедени, че виждаме ясно.

6) С годините беше открил, че една от най-пагубните грешки, които един детектив може да допусне, е да скочи в някоя теория с твърде малко данни. Защото веднъж помислиш ли, че виждаш модел, който отговаря на твоята теория, съществува нагласа да отхвърляш фактите, които не се вписват в него. Естественият афинитет на мозъка към създаване на модели омаловажава точките, които не допринасят за оформяне на картината. А когато към това се добави професионалната нужда на детектива бързо да съставя схеми за дадена ситуация, резултатът е склонност да се скача към необмислени изводи.
Периодът, през който просто гледаш, слушаш и попиваш, е от огромно значение. Да се отдаде заслуженото на този период винаги е най-добрият начин да се започне разследване.

7) От друга страна... ако Траут наистина беше толкова безкомпромисен и твърд, както явно смятаха всичко, значи бе и много уязвим. Гърни неведнъж се беше убеждавал, че хората са склонни да използват най-силната си защита, за да предпазят най-слабото си място.

8) Това, че едно нещо е направено преди друго, не доказва, че е причина за второто.

9) Понякога по дълбочината на болката разбираме колко сме изгубили.

10) Да я попита за какво си мисли би било равносилно на искане да даде определение за връзката им. Само че онова, което правеше ценна дадена връзка, не се поддава на определения, направени по нечие искане.

11) Нима не виждате истината? Да не сте ослепели? Светът е полудял. Алчността се крие зад маската на похвална амбиция. Богатството претендира, че е доказателство за талант и истинска стойност. Комуникационните канали са попаднали в ръцете на чудовища. Най-лошите от най-лошите биват възвеличавани.

12) Колко спокойна бе утринта! Спокойна и приветлива, каквито често са утрините, без заплахи и без усложнения. Всяка сутрин, стига да е била отделена от предния ден с поне минимално количество сън, създаваше илюзията за ново начало, за един вид освобождаване от миналото. Хората, изглежда, наистина бяха дневни същества, и то не просто в смисъл на ,,не-нощни'', тя бяха създадени да живеят ден за ден... всеки ден за себе си. Ако човек е в будно състояние непрекъснато, ще се разкъса на парченца. Нищо чудно, че ЦРУ използва лишаването от сън като изтезание. Само седемдесет и два часа непрекъснато живеене - гледане, чуване, мислене - могат да накарат всеки да поиска да умре.
Слънцето залязва и спим. Слънцето изгрява и се будим. Ставаме и макар за кратко, макар и сляпо, се радваме на фантазията, че започваме на чисто. След това, без изключение, реалността категорично напомня за себе си.

13) Когато дяволите са качени на амвони, а ангелите всеки поругава, на честния се пада да накаже онуй, що свят безумен награждава.

14) Той се замисли доколко открито да й отговори.
- Има още нещо. Не ми се иска да ти казвам какво е, защото ме кара да изглеждам глупав, дребнав и обидчив.
Булърд сви рамене:
- Един от основните житейски избори, нали? Можем да изглеждаме готини, отворени и яки, или можем да кажем истината.

15) Понякога внимателното вглеждане в това кога се е случило нещо, може да се окаже таен вход към разбирането защо се е случило.

16) От гнева не боли толкова, колкото от вината.

17) Отдавна беше открил, че един от начиниет да стигнеш до решение, е да се оттеглиш от проблема и да се насочиш към нещо друго. Мозъкът, освободен от натиска да се движи в определен коловоз, често сам намира път. Както един от съседите му кореняци от Делауеър беше каза веднъж: ,,Кучето не може да хване заека, докато не го пуснеш от каишката''.

18) - Слуховете могат да са по-силни от фактите, момко. Никога не подценявай силата на човешкия ум. Една змия в мислите е по-добре от две в храстите.

19) От друга страна, не всяка идея, която се усеща като правилна, е правилна. Гърни от опит знаеше колко опасно лесно е да се пренебрегнат логическите дупки в мисленето. Когато обектът е продукт на собствения ни ум, обективността е илюзия.

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella