Цитати / ''Не дърпай дявола за опашката'' - Джон Вердън

(Новият шедьовър от автора на НАМИСЛИ СИ ЧИСЛО и ЗАТВОРИ ОЧИ!)

1) Най-лошо беше чувството за уязвимост и разбирането, че единствената причина да е жив е късметът му.
Самата идея за късмет не му допадаше. Струваше му се, че с него глупците просто оправдават липсата на реални способности. Спасил се бе в резултат на случайност, а случайността не беше съюзник, на когото можеш да разчиташ. Гърни познаваше по-млади мъже, които вярваха в добрия късмет, осланяха се на добрия късмет и си мислеха, че е нещо, което притежават. На четиридесет и осем години обаче Гърни беше наясно, че късметът си е просто късмет, а невидимата ръка, която подхвърля монетата, е студена като труп.

2) - Вярвам, че убийството променя всичко, завинаги. Ограбва нещо, което никога не може да бъде заместено. Последствията далеч надхвърлят случилото се с жертвата. Жертвата губи живота си и това е нещо ужасно, нечестно, но за този човек е край, финална точка. Отнето му е всичко, което би могло да му се случи, но той не го знае. Не изпитва чувството на загуба, нито си представя какво би могло да бъде.
Жервата не се буди в леглото с една празна половина или пък в опустяла къща. Убитият не сънува, че е още жив; не той се буди с болка, осъзнал, че не е вярно. Той не изпитва гняв, от който да му прилошава, не усеща болезнената скръб от смъртта. Не гледа непрекъснато към празния стол на масата, не чува звуци, които да му напомнят за гласа му. Не гледа към гардероба, пълен с някогашните му дрехи... - Гласът й ставаше все по-дрезгав и тя отново прочисти гърлото си. - Не преживява агонията... агонията да изтръгнат сърцевината на живота ти.
Знаете ли какво представлява болката фантом? Феноменът, който се получава след ампутация? Да чувстваш болка на мястото, където преди са били ръката или кракът ти. Ето това е убийството за семейството на жертвата. Все едног о боли несъществуващ крайник - непоносима болка на място, където няма нищо.

3) - Ако беше на мое място, как би постъпил?
- Достатъчно си умна, за да си наясно, че този въпрос е безсмислен.
- Не, не е. Просто си представи, че се намираш в моята ситуация.
- Питаш ме какво решение бих взел, ако не бях аз - с моя произход и опит, моите чувства, мисли, семейството ми, приоритетите ми, живота ми. Не разбираш ли? Няма начин да попадна в твоята ситуация с моя живот. В това няма никакъв смисъл.

4) Гневът е като шамандура на повърхността на вода. Онова, което смяташ, че те е ядосало, е само върхът. Трябва да проследиш веригата чак до долу, за да видиш към какво е прикрепена, какво я задържа там, където е.

5) За може би стотен път през живота си Гърни се замисли как емоцията създава своя собствена логика, как гневът неизменно ражда увереност. Това със сигурност беше една от най-големите иронии на човешката природа - когато сме най-объркани от своите страсти, сме най-убедени, че виждаме ясно.

6) С годините беше открил, че една от най-пагубните грешки, които един детектив може да допусне, е да скочи в някоя теория с твърде малко данни. Защото веднъж помислиш ли, че виждаш модел, който отговаря на твоята теория, съществува нагласа да отхвърляш фактите, които не се вписват в него. Естественият афинитет на мозъка към създаване на модели омаловажава точките, които не допринасят за оформяне на картината. А когато към това се добави професионалната нужда на детектива бързо да съставя схеми за дадена ситуация, резултатът е склонност да се скача към необмислени изводи.
Периодът, през който просто гледаш, слушаш и попиваш, е от огромно значение. Да се отдаде заслуженото на този период винаги е най-добрият начин да се започне разследване.

7) От друга страна... ако Траут наистина беше толкова безкомпромисен и твърд, както явно смятаха всичко, значи бе и много уязвим. Гърни неведнъж се беше убеждавал, че хората са склонни да използват най-силната си защита, за да предпазят най-слабото си място.

8) Това, че едно нещо е направено преди друго, не доказва, че е причина за второто.

9) Понякога по дълбочината на болката разбираме колко сме изгубили.

10) Да я попита за какво си мисли би било равносилно на искане да даде определение за връзката им. Само че онова, което правеше ценна дадена връзка, не се поддава на определения, направени по нечие искане.

11) Нима не виждате истината? Да не сте ослепели? Светът е полудял. Алчността се крие зад маската на похвална амбиция. Богатството претендира, че е доказателство за талант и истинска стойност. Комуникационните канали са попаднали в ръцете на чудовища. Най-лошите от най-лошите биват възвеличавани.

12) Колко спокойна бе утринта! Спокойна и приветлива, каквито често са утрините, без заплахи и без усложнения. Всяка сутрин, стига да е била отделена от предния ден с поне минимално количество сън, създаваше илюзията за ново начало, за един вид освобождаване от миналото. Хората, изглежда, наистина бяха дневни същества, и то не просто в смисъл на ,,не-нощни'', тя бяха създадени да живеят ден за ден... всеки ден за себе си. Ако човек е в будно състояние непрекъснато, ще се разкъса на парченца. Нищо чудно, че ЦРУ използва лишаването от сън като изтезание. Само седемдесет и два часа непрекъснато живеене - гледане, чуване, мислене - могат да накарат всеки да поиска да умре.
Слънцето залязва и спим. Слънцето изгрява и се будим. Ставаме и макар за кратко, макар и сляпо, се радваме на фантазията, че започваме на чисто. След това, без изключение, реалността категорично напомня за себе си.

13) Когато дяволите са качени на амвони, а ангелите всеки поругава, на честния се пада да накаже онуй, що свят безумен награждава.

14) Той се замисли доколко открито да й отговори.
- Има още нещо. Не ми се иска да ти казвам какво е, защото ме кара да изглеждам глупав, дребнав и обидчив.
Булърд сви рамене:
- Един от основните житейски избори, нали? Можем да изглеждаме готини, отворени и яки, или можем да кажем истината.

15) Понякога внимателното вглеждане в това кога се е случило нещо, може да се окаже таен вход към разбирането защо се е случило.

16) От гнева не боли толкова, колкото от вината.

17) Отдавна беше открил, че един от начиниет да стигнеш до решение, е да се оттеглиш от проблема и да се насочиш към нещо друго. Мозъкът, освободен от натиска да се движи в определен коловоз, често сам намира път. Както един от съседите му кореняци от Делауеър беше каза веднъж: ,,Кучето не може да хване заека, докато не го пуснеш от каишката''.

18) - Слуховете могат да са по-силни от фактите, момко. Никога не подценявай силата на човешкия ум. Една змия в мислите е по-добре от две в храстите.

19) От друга страна, не всяка идея, която се усеща като правилна, е правилна. Гърни от опит знаеше колко опасно лесно е да се пренебрегнат логическите дупки в мисленето. Когато обектът е продукт на собствения ни ум, обективността е илюзия.

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella

Цитати / ,,От самоуважението до егоизма'' - Хорхе Букай

1) - Радвам се, че ми казваш колко е трудно.
- Защо?
- Защото да кажеш, че е трудно, означава да признаеш, че е възможно, а това според мен е напредък. Коментарите, които навремето чувах за теориите си, варираха между ,,невъзможно'' до ,,нереално''... Ти казваш ,,трудно'' и това ми харесва! В края на краищата какво лошо има в това, че е трудно? Може би е по-лесно да вървим по пътеката, по която вървят всичко, и да изпълняваме безропотно онова, което ни повтарят, но те уверявам, че това неминуемо слага прът в колелото на развитието ни.

2) Нещо повече - сигурен съм, че в много аспекти от живота си проявявам немалко глупост. И ако е така, какъв е проблемът? Трябва ли винаги да съм подреден, организиран, работлив? Винаги ли трябва да имам правилния отговор и да правя онова, което е необходимо? Отговорът е не - в някои отношения съм пълен идиот! Ако трябва да съм искрен с теб, отдавна не ме притеснява да го призная. Това е така, защото самоуважението ми е напълно здравословно: не се срамувам да осъзная, че има аспекти, в които притежавам известни способности, както и не се срамувам от мисълта, че някои други аспекти уменията ми са доста посредствени. В това кътче живеят всичките ми неспособности и всичките ми неумения - както моите, така и тези на другите. Защото, независимо дали ни харесва или не, по някакъв начин всички сме неспособни в нещо.

3) Когато се озовеш в задънена улица, не бъди идиот, а излез, откъдето си влязъл.

4) Убеждението, че можем да оценим себе си единствено въз основа на постиженията си, е придобито по вторичен начин и е насърчавано от съвременната консуматорска култура. За съжаление това убеждение води то утвърждението на невярната идея, че можем да се чувстваме ценни само ако сме показали, че сме спазили някои социални критерии, които в по-голямата си част са свързани с материалните притежания. Това не е свобода, а това обратното.

5) Някои хора мислят, че ако човек изпитва прекомерна обич към себе си, не му остава място да обича другите. Колкото и да е разпространена, тази идея искрено ме забавлява със своята абсурдност. Тя се основава на предположението, че възможността да обичаме е ограничена, все едно за нея съществува някакво количествено измерение,

6) Едно е да видя пукнатина в стената и да си помисля: ,,Ами сега, ако падне?", без дори да има такава опасност, друго е да видя стена и да започна да мисля, че може да е напукана, и трето - да не мога да влизам в затворени пространства от страх, че стените ще се срутят върху мен.

7) Никой не може да остане изложен на опасност прекалено дълго, ако не заглуши емоционалната си реакция.

8) Човек не заръчва: ,,Внимавай'', защото мисли, че така ще защити другия, нито го казва с идеята, че другият ще внимава, защото е получил предупреждение (никой не си го мисли сериозно). На никого не му хрумва, че тези предупреждения преди излитането на самолета ще обусловят поведението на другия - те са продиктувани единствено от желанието да контролираме собствените си страхове. Причината почти никога не се крие в любовта към другия.

9) Вярно е, че тялото ни започва да старее на 25 или 26-годишна възраст. Няма значение дали го забелязваме тогава или по-късно - все някога ще го забележим. Съвсем различно обаче е положението с емоциите и духа ни. Защо е така ли? Защото при тях не съществува граница на растежа.

10) Един будистки монах и ученикът му се разхождали покрай брега на малка река. По едно време учителят казал:
- Погледни рибите в реката. Обърни внимание колко са спокойни и как се наслаждават на свободата си и на чистата вода.
Ученикът, който бил постъпил при монаха за обучение предо доста време, за първи път се осмелил да възрази.
- Учителю - казал той, -ти не си риба. Как можеш да знаеш длаи рибите се наслаждават и дали са спокойни?
Монахът го погледнал изненадано и отговорил:
- Ти не си аз. Как можеш да знаеш дали аз знам, или не знам какво чувстват рибите?

11) Следователно вината не се появява от това, че се идентифицираме със страданието на другия. Когато се чувстваме виновни, ние се идентифицираме с въображаемо обвинение на онзи, който страда, дори той никога да не ни обвини.

12) - Все пак, Хорхе, невинаги те карат да изпитваш неприятни неща... Има хора, които те правят щастлив...
- Тези са най-опасните.

13) Всеки от нас е изцяло отговорен за всичко, което прави, както и за всичко, което не прави. Отговорни сме за нещата, които казваме, и за онези, които премълчаваме.
Ние обаче не сме отговорни за онова, което другият чувства или прави. Нека се върнем на примера, който споменахме по-рано. Не мога да поема отговорност за това, че ти се чувстваш зле заради нещата, които казвам. Моите действия не те задължават, нито те обуславят. Те не упражняват натиск или насилие върху теб ако се чувстваш неудобно, това си е твоя работа. Ти си се почувствала зле, някой друг се е зарадвал, на трети му е все едно, а на четвъртия му се е сторило забавно...
Аз не съм отговорен за това. Моята отговорност е ограничена до собствените ми действия.

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella

Цитати / ,,Не пипай тази книга'' - Ян ван Хелсинг

1) Всъщност именно представите за света, които са ни внушени като деца, са напълно неправдоподобни, несериозни, неразбираеми и научно недоказуеми. Ако Исус днес седеше пред нас и твърдеше за себе си това, което е написано за него в Новия завет, много от нас щяха да му се подиграват и биха го пратили на майната му, не съм ли прав?

2) В нашата книга се говори за тайни. Твърдя, че има известни познания, които се крият от обществото - както от ,,лошите'', така и от ,,добрите''. Едните се въздържат, за да не застрашат целите и стремежите си за световно управление. Другите мълчат, за да не влошават положението още повече, защото всяко нещо има своето време - дори и срещата с информацията.

3) Само казвам, че всичко в живота има и обратна страна. Понякога е важно да се вземе решение, което макар да предлага предимство за повечето хора, би могло да унищожи тези, които продължават да са свързани със старите технологии, в случай че не променят мисленето и действията си.
Подобна беше ситуацията, когато се появиха компютрите. Те улесниха живота ни, същевременно ликвидираха и много професии и в бъдеще ще направят още повече хора безработни. Но бихте ли се отказали от компютъра си?
Това е законът на противоречието.
С тези примери искам само да Ви накарам да осъзнаете, че какъвто и път да изберем, по който и път да вървим, винаги ще има хора, които ще нараняваме и на които ще навреждаме, независимо колко идеалистични и безобидни са намеренията ни.

4) Накратко можем да обобщим, че атлантическото знание казва едно: човекът притежава сила на мисълта и чрез нея може да бъде Творец - да, той е не само част от Творението, но е и част от Твореца!
Това всъщност е най-важното изречение в цялата книга, на което ще се върнем по-късно. Помислете още веднъж: Ние не сме само част от Творението, ние сме част от Твореца и имаме силата и средствата да творим сами!!!
Тоест: духът владее материята!

5) Ето защо всеки може да спаси само себе си. Никой не може да промени ,,света''. Ако променим нас самите, ще променим ,,света'', имам предвид като колектив. Всеки може - за добро или зло - да направи нещо лично за себе си и ще отговаря пред себе си и пред нашия Създател за него.
Всеки сам трябва да извърви пътя на хаоса (гр. бездуховно безредие). Ние създаваме обстоятелствата около нас (както и хаоса), и единствено ние можем отново да върнем всичко на мястото му - чрез познание, самопреодоляване и действие.
Кое винаги ни отклонява от пътя ни?
Илюзиите и завистта. Можем да се оправдаваме, че те са дело на противника на човешкия род ,,Луцифер'' (или както там го наричат), но именно той е подправката в живота. Ако не съществуваше подстрекател, който да ни показва тъмната страна в нас и да се взира в нашия мрак като Носител-на-светлина, да ни осветява и да ни накара да осъзнаем коео ще е в безпорядък и какво още не е дозавършено, никога нямаше да познаваме нашите слаби места.

6) По вечния закон няма светлина без сянка, красиво без грозно и бяло без черно. Абсолютът може да съществува единствено в образа на две божества: тъмнината служи за фон на светлината...

7) Който търси, намира! Но повечето хора не искат изобщо да търсят. Ето затова ние не ги различаваме от животните, защото те също нищо не търсят. Ясно? Този, който не използва ума си и не се бори за свободата си, не усеща липсата й.
Знанието е пред очите ни! То е навсякъде. Който не иска да види, не вижда нищо.

8) Светът около нас ще предлага винаги това, което сами излъчваме. Ако лъжем, ще бъдем лъгани. Ако ни е страх, ще се конфронтираме със страховете си. Ако резонираме с любовта, ще я привлечем към себе си. Ако живеем с радост, винаги ще намираме нещо, за което да се радваме. Това се нарича качество на резонанса. Ако изменим светогледа си, светът около нас като огледало ще ни покаже промяната.

9) Колкото по-развита е една душа, толкова по-голяма е отговорността и съответно необходимостта да служи, да помага на другите и да подкрепя слабите.

10) Да си представим един магнит. В зависимост от силата си той ще привлича определан игла от дадено разстояние. Ако пренесем магнита в Холандия, Гърция, Хаваите или Южна Америка, действието му ще е същото.
Ако го преведем, означава, че независимо къде се намира, ние носим със себе си същата аура, т.е. нашето енергийно поле, с всички наши страхове, надежди, програми и модели. Ако вкъщи привличаме пари или гняв, в Тайланд нещата ще стоят по същия начин, защото и там ще сме същите. Ако обаче променим модела си, т.е. държанието си, нашето резонансно поле ще се измени и ние ще привлечем в живота си други хора и други теми.

11) Откривателят на електричеството също не си е представял, че на електрическия стол ще бъдат убивани хора...

12) Внимавай за мислите си, защото те ще станат думи,
Внимавай за думите си, защото те ще станат действия,
Внимавай за действията си, защото те ще станат навици,
Внимавай за навиците си, защото те ще станат твой характер,
Внимавай за характера си, защото той ще стане твоя съдба.

13) Бъдещето е постоянно променящ се модел, податлив на мисълта, чувствата и действията на хората. То не е някаква произволна и непроменима съдба, планирана от някакъв мъжки Бог, нашето бъдеще е действие на причините, които днес залагаме!

14) Непоколебимата вяра е предпоставката за успех. Трябва да го знаем. Всяко раздвоение има унищожителни последици.

15) С удоволствие искаме да сме като някого, който е успял да постигне целта си. Това означава, че щом той е успял да я постигне, можеш и ти. Не е нужно да преследваш някого или да повтаряш нечии действия, а да създадеш и да манифестираш собствената си съдба.

16) Всичко, което днес притежаваме - машини, жилища, дрехи, дори тази книга - първоначално са били мисъл, която след това е преведена в действие и е застинала в твърдата материя. Всичко в света, което е създадено от човека - без нито едно изключение, първоначално е било нечия творческа мисъл.

17) Ако успеем ясно да кажем какво искаме да имаме в този живот, каква е целта ни, тя може и да се изпълни. Ако нямаме точна, ясно дефинирана цел, нищо ясно няма да се случи. Или ще добием яснота едва когато започнем да страдаме.

18) Днес всичко е възможно. Можете да превърнете всяка дарба в професия. Осмелете се! Най-малкото опитайте. Ако нещата тръгнат наопаки, ще продължите със старото, но поне ще знаете: аз опитах, не седях със скръстени ръце. Възможно е, все пак, да постигнете и пълен успех...
,,Нищо не е добро, ако човек не го направи.''

19) Не се ли страхуваме всички ние от нещо или някого? И то най-често необосновато? Страхът, и това трябва да го знаем, е най-силното средство за манипулация - както телесна, така и духовна. Чрез него хората могат най-добре да бъдат контролирани и управлявани (глевни богове, безработица, данъци, крах на борсата, самота и още стотици, най-вече интимни страхове).

20) Условията ни на живот са огледало на отношенията ни към живота. Ако аз съм вътрешно чист, такива ще са жилището, колата и къщата ми! Всяко богатство и всеки успех се базират на добри идеи, родили се в нас, които от своя страна, се нуждаят от решителност и смелост, за да бъдат приведени в действие.

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella

Цитати / ,,Всичко е съдбовно'' - Стивън Кинг

1) Всичко, което обичаш, ще ти бъде отнето.

2) На Флечър му хрумна, че в крайна сметка главорезите и патриотите с различават само по едно - като видят смъртта си да изплува в очите ти като прилив, патриотите ти държат речи; главорезите пък ти предоставят номера на банковата сметка в Швейцария и ти предлагат да те включат в Интернет.

3) Лудостта е трудно дефинируемо понятие.

4) - Не наричай хубост онуй, що не си видял докрай.

5) Макар и добра сестра и голяма хубавица, никак не я биваше да лъже. Роланд се зарадва. Добри лъжци се срещат често. Честността обаче струва скъпо.

6) - Ах, тез момчета! Все търсят да оправдаят слабостта си с женски интриги. Как ви е страх от нас, дълбоко в момчешките си сърчица направо умирате от ужас!

7) Човек и без друго не знае откъде се взема храната в супермаркета - реално погледнато, наистина не знае. Искам да кажа, ние си мислим, че всичко й е наред само защото е опакована в найлон или метална консерва, ,,двойно запечатана, гаранция за вашата сигурност'', но кой знае кой я е пипал с мръсни ръце, преди да я пъхнат в опаковката и да я запечатат двойно, или пък е кихал със сополивия си нов върху нея, може дори да си е обърсал и задника. Не че искам да ставам вулгарен, но не е ли така? Светът е пълен с чудаци и много от тях хич не са стока.

8) Има два вида страх, поне аз така смятам. Единият е измислен, като по филмите, а другият - истински. Имам чувството, че през по-голяма част от живота си сме подвластни на измисления страх. Примерно, докато чакаме да излязат резултатите от кръвна проба или когато се прибираме от библиотеката по тъмно и си мислим за злодеите, които дебнат в храстите.

9) За пръв път си дадох сметка колко ми е било гадно. Случва се понякога човек да не усети, че страда, защото... де да знам защо, защото терзанията така са го погълнали, че дори не забелязва, че се терзае.

10) - Това е даденост. В нашата организация има хора, които смятат, че това, което притежаваш... и които умееш... е нещо като талант или дарба, дори ако щеш увреждане, но не са прави. Талантът и дарбата произлизат от даденостите. Дадеността е общото, а талантът и дарбата - частното.

11) Всеки може да обели ябълката, но само истинският мъж може да изяде кората.

12) Съвършената параноя е съвършена предпазливост.

13) Мога ли да бъда винен, че правя онова, което ми придава завършеност, цялостен облик?

14) Не искаше и да чуе за бебе. ,,Притрябвало ми е някакво плешиво маймунче'' - казваше.

15) Счупената лъжица може да стане на вилица.
Нали разбираш, вилицата има зъбци, които са разделени, както ние с теб трябва да се разделим, ала същевременно те са прикрепени към една и съща дръжка. Същото се отнася и за нас. И двамата сме човешки същества, Ел Ти, които са способни на взаимна обич и уважение.

16) Котките са съвсем различни. Котката не се унижава да си изпроси нещо даже когато много й се иска. Котката е неспособна да лицемери. Ако повечето проповедници поне мъничко приличаха на котките, тази страна щеше да се върне към религията. Ако котката те харесва, ще го разбереш. Ако ли не, също ще разбереш.

17) Ако кучето и котката в дома ти се разбират по-добре отколкото вие с жена ти, очаквай някоя вечер, като се прибираш от работа да намериш писмо за сбогом, прикрепено на вратата на хладилника.

18) Дори, когато действаме, подтиквани от най-благородни подбуди, последната брънка от веригата прекалено често е обагрена с нечия кръв.

19) Щом има обикновени чудеса, значи съществуват и обикновени призраци. Човек го проумява едва когато понатрупа някоя и друга годинка и помъдрее.

20) Пък и не само любовта крепи връзката между двама души. Тайните също, както и цената, която плащаш, за да не излязат наяве.

21) Най-гениалният фокус, изпълняван от човешкото съзнание, е възприемането на вечността, битуваща там, където винаги си очаквал да се преселиш.

22) Не зная защо истеричният смях е по-страшен от безутешното ридание, но това е факт.

Фейсбук страница:
https://www.facebook.com/dkcaramella

Цитати / "Входът за рая - платен'' - Дийн Кунц

1) Светът е пълен с пречупени хора. Гипсът, шините, чудните лекове и времето не могат да излекуват разбитите сърца.

2) Когато човек по цял ден слуша кънтри музика, започва да надниква в душите на хората и само за няколко минути отгатва житейските им истории.

3) Бурният гняв е характерен само за ирационалните и глупавите.

4) - Как успяваш да оставаш винаги такава оптимистка?
Съсредоточена в рязането на пилешкото, Дженива отвърна:
- Лесно, просто се оглеждам.
Мики се огледа.
- Извинявай, лельо Джен, но аз виждам само тясна кухничка в каравана. Толкова стара, че лакът на шкафовете се е напукал.
- Тогава не знаеш какво да гледаш.

5) - Мисли си, че съм дете - обърна се Лейлъни към Мики.
- Та ти наистина си дете.
- Зависи какво разбираш под ,,дете''.
- Всеки, който е на по-малко от тринайсет години.
- О, колко тъжно. Прибягваш до някакво измислено число. Това говори за неумение за самостоятелно мислене и анализ.

6) - Аз не мамя. - Лукавият поглед на Джен беше достоен за счетоводител на мафията, който свидетелства пред властите. - Просто използвам сложни и усъвършенствани методи на игра.
- Когато забележиш, че пина коладата ти е гарнирана с отровни гъсеници, може би ще осъзнаеш, че терасата ти не се намира в рая.

7) Трудностите каляват онези, които не се пречупват.

8) Да ти пука какво говорят е опасно. Да ти пука те прави уязвим.

9) "Когато има дъжд, вали, а когато вали, реките преливат и изведнъж се оказваме жертви на наводнение. Но когато има наводнение или потоп, ние не изпадаме в паника, нали, момчето ми?" И той винаги бе готов с отговора: ,,Не, никога не изпадаме в паника''. А тя пък му казваше: ,,Защо не изпадаме в паника, когато има наводнение?" Тогава той отговаряше: ,,Защото сме прекалено заети да плуваме и да се спасяваме!"

10) Дори в най-мрачните мигове има светлина, стига да можеш да я видиш. Страхът е отрова, която разумът произвежда, а смелостта е противоотровата, която се съхранява в душата. Във всяко нещастие се крие семето на бъдещия триумф. Надеждата спохожда не тези, които вярват в логичния ред на нещата, а тези, които се радват като деца на всеки следващ ден от живота си. Когато се изправиш срещу по-силен противник, разбираш, че ритникът в слабините му е съкрушителен за него.

11) Лейлъни също беше писала стихове, но за изгубени кученца и котенца, които никой не искаше. Тогава обаче беше само на шест години и още беше доста зелена. ,,Неоправна'' много й харесваше. Думата означаваше ,,глупава, неопитна, детинска, незряла'' и в същото време звучеше умно и интелигентно. Обичаше нещата, които не бяха такива, каквито изглеждаха на пръв поглед, защото прекалено много в този живот беше точно такова: глупаво, банално и детинско.

12) И най-малкото колебание щеше да повлияе на волята й. Затова Лейлъни трябваше да действа решително, докато още беше под въздействието на страха и яростта си. С изненада откри, че е готова да заплаче.

13) Къртис е уплашен, но заинтригувам. Има нещо вълнуващо в това да наблюдаваш тайно непознати в собствения им дом.

14) Майката на момчето някога казваше, че пропиляната възможност не е само пропуснат шанс, а удар по бъдещето ти.

15) - Но всички проблеми на света - продължи Уенди - имат едно решение.
Макар че едва ли отново щеше да носи полицейска значка, Ноа прояви типичната за ченге мнителност.
- Какво решение? - попита и си пропомни бандита от ,,Приятелски кръг'' с татуирана змия на ръката и тениска със смешен надпис.
- Сладодедът, разбира се! - Тя цъфва от радост и отваря капака на един от съдовете върху металната количка.
Вътре има ванилов сладолед с течен шоколад, печени фъстъци и череши. Уенди носи сладоледа на измъчените от душевни терзания пациенти.
- А ти какво мислеше, че ще кажа? - попита тя.
- Любов. Мислех, че ще кажеш, че любовта е отговорът и решението.
Сладкото й кукленско личице сякаш не беше проспособено да се усмихва иронично, но въпреки това тя го стори.
- Ако се съди по мъжете, в които съм се влюбвала, сладоледът е за предпочитане.

16) Ала само надежда не е достатъчна, за да се постигне промяна. Надеждата е протегната към теб ръка, но са необходими две протегнати ръце, за да те издърпат от дълбоката дупка, в която си паднал. Втората ръка е вярата - вярата, че надеждата ще бъде оправдана.


От няколкото книги на Дийн Кунц, които съм прочела, ми направи впечатление, че неговите романи ме грабват след първите няколко глави. Действието се развива бавно, постепенно се изграждат образите на героите му и трябва известна доза търпение, докато се стигне до кулминационен момент, грабващ интереса.
За жалост, с тази книга стигнах с пот на челото до 28ма гласа. Това са цитати от първата горе-долу 1/3та от книгата.
Прекалено много книги още ме чакат, за да бъдат прочетени. Колкото и да ми се иска да довърша тази, нямам намерение да губя от времето си, мъчейки се на всяка следваща глава. Сигурна съм, че книгата е хубава, но просто не е за мен. 

Ако искате да следите публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

Цитати / "Джойленд" - Стивън Кинг

1) Когато си на двайсет и една, животът е като пътна карта. Едва някъде към двайсет и пет те осенява подозрението, че си гледал картата наопаки, но чак на около четирийсет вече си напълно сигурен. А като навършиш шейсет, вече си прецакан, от мен да го знаеш.

2) Стане ли въпрос за миналото, всичко написано е художествена измислица.

3) Живеем в безумен свят на войни, жестокост и безсмислени трагедии. На нито едно човешко същество, което го населява, не е спестен дял от нещастието и безсънните нощи. Онези от вас, които още не го знаят, ще го научат. На фона на тези тъжни, но неоспорими факти за състоянието на обществото, това лято вие получавате безценен дар: да продавате щастие.

4) - Синко, знаеш ли какво е история?
- Ами... разни неща, ставали в миналото.
- Не - отсече той, докато си  запасваше платнения патрондаш. - Историята представлява натрупаните вехтории на човешката раса - огромна и непрекъснато увеличаваща се купчина. В момента сме на върха й, но много скоро ще бъдем затрупани под боклуците на идните поколения.

5) Мислиш си: ,,Добре, схванах, готов съм за най-лошото", но все пак се вкопчваш в минималната надежда и тъкмо това те съсипва. Направо те убива.

6) - Защо постоянно носи ръкавици?
Лейн се засмя, нахлупи шапката си и я намести под точния ъгъл.
- Псориазис. Кожата на ръцете му се лющи или така твърди той. Не знам кога за последно видях ръцете му. Казва, че ако не носи ръкавиците, разчесвал раните до кръв.
- Може би затова е толкова злонравен.
- По-скоро е обратното, от злия нрав му е дошла кожната болест. - Той се почука по слепоочието. - Главата контролира тялото, убеден съм.

Ако искате да следите публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

Цитати / "Да продължа без теб'' - Хорхе Букай и Силвия Салинас

1) Искаме да покажем, че както любовта, която получаваме, така и любовта, която можем да дадем, е относителна; всички обичаме според възможностите си, защото всички сме наранени.

2) Обичай ме, когато най-малко заслужавам любовта ти, защото тогава най-много се нуждая от нея.

3) Тези два аспекта на любовта - безусловността, с която се срещат душите, и условността, която налагат вкусовете и предпочитанията на двамата - трябва да присъстват и да бъдат поне съвместими, за да успее двойката да просъществува.
Когато избираме партньор, първо трябва да оставим да ни водят сърцето, душата и след това разумът, защото винаги е възможно да се намерят общи точки във вкусовете ни, стига да не става дума за риба и птица. Можем да съгласуваме условията си, но не е възможно ,,да изфабрикуваме'' безусловността; срещата на душите или се случва, или не.

4) Винаги е имало и винаги ще има хора, които приемат за истина една очевидна лъжа, особено ако звучи по-примамливо от действителността.

5) Никога не търси, където не трябва, защото може да намериш каквото не искаш.

6) Ако двамата членове на двойката се чувстват сигурни, обичани, независими, в контакт един с друг, свободни и отпуснати, разминаването е трудно. А няма ли разминаване, няма и място за изневяра, защото е безсмислена.

7) Искам да се науча да те изслушвам, без да те съдя.
Искам да ме научиш да говоря за разочарованията ни без укори.
Искам да се научиш да ми вярваш, без да изискваш.
Искам да те науча да ми помагаш, без да решаваш вместо мен.
Искам да се науча да споря с теб, без да се карам.
Искам да ме научиш да се грижа за теб, без да те обезличавам.
Искам да се науча да те възприемам, без да проектирам проблемите си върху теб.
Искам да те науча да ме прегръщаш, без да ме задушаваш.
Искам да се науча да се доближавам до теб, без да те обсебвам.
Искам да ме научиш да подсилвам уменията ти.
Искам да те науча да разбираш ограниченията ми.
Искам... след наученото от мен за теб и от теб за мен да можем да се изберем взаимно още веднъж.
Както в онзи ден, но по-добре... защото днес това, което най-много искам е, да знам, че си щастлив, когато си без мен, и още по-щастлив, когато сме заедно.

8) Ако сбогуването на душата не се състои, ако не успееш ,,да пуснеш'' човека, с когото се разделяш, нищо не може да функционира отново както трябва. Би могла да се сближиш с друг мъж и да се радваш на компанията му, би могла дори да се влюбиш и да създадеш нова двойка, но колкото да очакваш и да желаеш това, докато не се откъснеш от предишната връзка, сърцето ти трудно ще намери благоприятните условия, за да се отвори за истинската любов.

9) Човек може да ампутира единия си крак, за да не си спомня местата, където е стъпвал, но след като стори това, споменът ще дойде с присъствието на отсъствието.

10) Трудно е да сложиш край на една двойка. Трудно е да се сбогуваш. Съзнателно или не, предпочитаме да останем свързани, пък било само чрез омразата.

11) И до днес се учудвам и възмущавам от нездравото любопитство да някои телевизионни журналисти, когато поставят пред камерите близките на жертвата на убийството и ги питат какво биха искали да стане с убиеца.
В процеса на скърбенето най-важното е да се научим да се изправяме пред отсъствието на това, което вече го няма, да приемем безсилието си пред онова, което се е разрушило, да съберем сили, за да понесем осъзнаването на всичко, което не е могло да се случи; това е същността на болката, стояща зад една загуба, която нито може да бъде облекчена с настояване за справедливост, нито може да бъде изцерена с постигането на осъдителна присъда, а само чрез един разбираем и необходим катарзис.

12) В крайна сметка приемането, разбирането и прошката са разумните последствия от приключването с исканията, предвидимият резултат от премахването на условията, неизбежното следствие от зачеркването на очакванията.
Казах си, че противно на мнението на по-голямата част от хората, не трябва да забравям, че приемането не е примирение, разбирането не е съгласие, а прошката не е забрава.

13) Чувството за вина е именно това - състояние на конфликт между тези, които сме, и представата, която имаме за това какви би трябвало да бъдем. Не искаме да приемем, че правим само това, което можем.

14) Почти винаги се чувстваме виновни пред някого, но за да може вината да покълне, наложително е някоя част от нас да е съгласна с предполагаемото или реално обвинение от страна на другия. Това е особено важно, защото обяснява защо е необходима помощ, за да се разпознаем като главни причинители на чувствата ни за вина.

15) - Почувствала си се обидена, защото ти е казал за трапчинките.
- Уверявам те, че не е това, Соня. Просто си дадох сметка, че преди не ги забелязваше. Не ме виждаше за пръв път гола, нито за пръв път слънцето осветяваше бедрата ми в негово присъствие. Познавам го донякъде и знам, че не би замълчал от вежливост. Просто преди не ги е забелязвал. Погледът му се беше променил.
- И това толкова ли е важно?
- За тази връзка - да.
Не исках да давам повече обяснения. Знаех, че този обикновен епизод е ясен знак, че еротиката отстъпва, в случай че не беше изчезнала отдавна.
Когато гледаме с очите на страстта, всичко е покрито с вълшебно було, особено наприятните страни на всекиот нас. През този период любовниците обикновено виждат в другия олицетворение на съвършенството. И ако страстта прерасне в любов, тя е в състояние сама по себе си да удължи времетраенето на чудото, защото любовта по свой начин също изкривява онова, което виждаме в любимия, макар да го прави по друг път. Когато изпитваме силна любов, много често сме заети - без да се налага да правим усилия за това - да гледаме само в душата на другия и тогава някои външни, по-земни подробности остават почти незабелязани.
Когато обаче еротичната любов не прерасне в любов, тогава огънят угасва, без да остави почти никаква следа, вълшебното було се вдига и ,,всичко'' се разкрива пред очите ни.

16) Понякога изпитваме такъв копнеж да обичаме, че сами се подтикваме да си представим в другия това, от което се нуждаем, за да можем да се влюбим. Независимо дали успяваме или не в завоеванието, скоро след това, когато открием реалния човек, осъзнаваме, че сме се влюбили в собствената си фантазия, пришпорена от неотложната ни потребност да бъдем обичани.
В действителност това в мнима, измислена любов, въображаеми връзки между това, което не съм, и онова, което ти не си; тези връзки ни държат в напрежение за много кратко време, защото не притежават дори енергията на страстта, а само енергията на собствената ни потребност да вярваме, че тази любов се случва.

17) Предпазливостта не е липса на доверие; означава да бъдеш нащрек, да имаш способността да виждаш нещата каквито са, независимо дали онова, което е пред очите ти, ти харесва, или не.

18) Разбира се, винаги ни боли, когато нещо приключва, и изпитваме здравословната потребност да скърбим, но ако болката продължи по-дълго или интензивността й не съответства на загубата, трябва да се запитаме какво от нашето минало е свързано с това преживяване.

19) Склонни сме например да вярваме, че другия ,,ни дава'' любовта си.
В действителност обаче другия е само огледало на любовта, която ние даваме.
От тази гледна точка да обичаме, означава да намерим човека, който е способен да отрази любовта, която излъчваме.
Ако обаче не осъзнаем, че другия е само наше огледало, когато раздялата настъпи, ние се ужасяваме при мисълта, че като ни напуска, той отнася със себе си способността ни да обичаме - въпреки че това е толкова абсурдно, колкото да вярваме, че ще се пръснем на парчета, ако някой счупи огледалото, в което се оглеждаме.

20) Винаги съм мислела, че е по-добре да опознаеш един човек на изкуството чрез творбите му, отколкото да го слушаш да разказва за тях.

21) Очевидно начинът да затворим пукнатината не е в това да поискаме от другия невъзможното - да престане да бъде такъв, какъв е, - а да признаем, че когато нещо в другия особено ни дразни, това е свързано с някоя наша черта, която ние не харесваме. Ако успеем да признаем това, ще осъзнаем, че външната борба е признак за вътрешна борба.

22) Ако човек иска да изгради здрава връзка, колко далеч и до каква сетпен би трябвало да търси онова, от което се нуждае, далече от другия? Няма определен момент, който да ни даде отговор на този въпрос, но е очевидно, че ако искаме да търсим всичко само в двойката, нещо не е наред; както и ако търсим всичко или почти всичко извън нея, също нещо не е наред.

23) Необходимо е да работим върху страстта, защото няма страстни неща, има страст, вложена в нещата.

Ако искате да следите публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

Цитати / ''100 сресвания преди сън'' - Мелиса П.

1) За жената говори лошо само онзи, който се е подиграл с нея.

2) Но как така съм способна да се обичам и едновременно да се наказвам? Това, дневнико, е някакво противоречие, знам си аз. Но никога любовта и омразата не са били толкова близки, толкова вътре в мен.

3) Любопитството е присъщо на интелигентните.

4) Моят шестнадесети рожден ден. Искам да спра тук и да не продължа нататък. На шестнадесет години съм господар на действията си, но и жертва на случайността и непредвидимостта.

5) Завари ме излегната на леглото, съсредоточена в една муха, която с досадно бръмчене се блъскаше в окачената на тавана крушка. Мислех си, че хората се гърчат и блъскат в света по същия начин като това глупаво насекомо - шуми, създава безпорядък, кръжи около нещата, но никога не успява да ги докосне напълно, а понякога обърква желанието си с някоя клопка и загива.

6) Нещо нежелано може да се окаже огромен дар.

7) Утайките в сърцето ми са трудни за премахване. Но може би сърцето може да бие толкова силно, че да успее да разчупи на хиляди парчета обвиващия го щит!

Ако искате да следите публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

Цитати / ''Хари Потър и Даровете на Смъртта'' - Дж. К. Роулинг

1) В книгата се предупреждава, че ако разкъсаш душата си, онова, което остане от нея, ще е много неустойчиво, и то след като си направил само един-единствен хоркрукс!
Хари си спомни думите на Дъмбълдор, че Волдемор е прекрачил извън пределите на ,,онова, което бихме могли да наречем обикновено зло".
- А има ли начин да събереш отново парчетата от душата си в едно? - поинтересува се Рон.
- Да - потвърди Хърмаяни с разсеяна усмивка, - но болката е убийствено мъчителна.
- Защо? Как го правиш? - попита Хари.
- С покаяние - отвърна Хърмаяни. - Трябва наистина да почувстваш какво си извършил. Има бележка под линия. Болката може да те унищожи.

2) - Може да носиш, Потър, белега си като корона, но няма да допусна някакво си седемнайсетгодишно хлапе да ми казва как да си върша работата! Крайно време е да се научиш на уважение!
- Крайно време е да го заслужите!

3) За пръв път се сблъскваха с неоспоримата истина, че заситеният стомах е равнозначен на добро настроение, а празният - на заядливост и тъга.

4) - Добре де - каза объркана Хърмаяни. - Да приемем, че тази Мантия наистина съществува... ами камъкът, господин Лъвгуд? Онова, което нарекохте Животворен камък?
- Какво за него?
- Как е възможно той да е истински?
- Докажи обратното - подкани Ксенофилиус.
Хърмаяни се възмути.
- Но това... извинявайте, но това е направо смехотворно! Как да докажа, че той не съществува? Нима очаквате да взема всички... всички камъчета по света и едно по едно да ги подложа на проверка? Така можете да твърдите, че всичко каквото ви хрумне е истинско, ако единственото основание за убедеността ви е, че никой не може да докаже обратното.

5) - Посредствен, нагъл като баща си, съвсем преднамерено нарушава правилата, дава всичко, само и само да е известен и да е в центъра на вниманието, нахален...
- Виждаш каквото ти се иска да видиш, Сивиръс.

6) - Щом нямате нищо против да умрете - подхвана грубо Снейп, - защо не оставите Драко да ви убие?
- Душата на момчето още не е опустошена толкова много - отвърна Дъмбълдор. - Не искам тя да бъде потъпкана заради мен.

7) За властта са най-годни онези, които изобщо не ламтят за нея.

8) - Ти си истински господар на смъртта, защото истинският й господар не се стреми да избяга от нея. Приема, че трябва да умре, и разбира, че в света на живите има много, много по-страшни неща от това да умреш.

9) - Недей да съжаляваш мъртвите, Хари. Съжалявай живите, и най-вече онези, които живеят без любов.

10) - Накрая ми кажете... - рече Хари - това тук истинско ли е? Или се случва вътре в главата ми?
Дъмбълдор го озари с усмивка и гласът му прозвуча в ушите на Хари силен и ясен, макар че ярката мъгла отново се спусна и замъгли силуета му.
- Разбира се, че се случва вътре в главата ти, Хари, но защо, да му се види, това да означава, че не е истинско?

Ако искате да следите публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

Цитати / "Черен лед" - Дийн Кунц

1) Като дете във фермата никога не си бе давал сметка, че приключенията са трудна работа, макар да разбираше, че има опасности. За едно дете опасностите имат своя чар. Когато порасна обаче, след като загуби своите родители, покосени от болест, и опозна жестоката страна на света, той вече не виждаше никаква романтика в смъртта. Въпреки това от време на време се отдаваше на особена извратена носталгия по изгубената си невинност, позволявала му навремето да открие известно възбуждащо привличане от поемането на смъртни рискове.

2) Той не беше атеист. Бе видял чудовищните действия, които извършваха водачите на обществото, когато вярваха, че няма Бог; знаеше, че в свят, който отрича вярата в божието възмездие и живота след смъртта, не може да има надежда и правосъдие. Господ трябваше да съществува, защото иначе нямаше какво да попречи на човечеството да се самоунищожи.

3) - Не, ти имаш силен инстинкт за оцеляване. Това е признак за здрав разум.
- Освен ако инстинктът ми не е толкова силен, че ми пречи да разбера безнадеждността на положението. Това вече може да е признак на лудост.

4) - Обсебен съм от тази идея.
- О, знам как е. Писането на първата една трета на книгата направо може да се сравнява със сексуален оргазъм. Скоро обаче губиш това чувство. Повярвай ми. Във втората третина просто опитваш да докажеш нещо пред себе си. А последната просто се превръща във въпрос на оцеляване.

5) - Аз? Герой? Мило момче, аз съм на светлинни години от това.
- Не и според мен.
- През повечето време съм уплашена до смърт.
- Героите могат да изпитват страх и пак да си останат такива. Точно затова са герои - действат въпреки страха.

6) - Най-накрая всичко ще се оправи.
- Кога?
- О, може би след двайсет години.
Той се засмя:
- Мили Боже, надявам се да не ме прецакват през цялото време.
- Може и по-дълго. Не е ли точно това животът? Малко по малко, ден след ден, с мъчителен инат да се учим как да правим така, че да ни прецакват по-малко.

7) Никой не знае какво се крие в главата на друг човек. Дори приятел, любим, добър познат може да крие някакви тъмни помисли, някакво неописуеми желание. Всяко човешко същество е тайнство, обгърнато с мистерия. В постоянното преследване на приключения Хари контактуваше с по-малък брой хора, отколкото би срещал в някоя нормална професия, и при всяко ново предизвикателство основният му противник винаги беше на друг човек, а майката Природа. Природата можеше да е сурова, но никога подла, разрушителна и безстрастна или съзнателно жестока; при което и да е състезание с нея той никога не се тревожеше, че ще загуби заради измама или предателство.

8) Макар, че всички изглеждаха спокойни и уверени, Горов надушваше страха в командната зала. Това не беше просто преувеличение, нито метафора. Страхът наистина миришеше - на пот. Студена пот. Всички в помещението се потяха. То направо вонеше на страх.

9) Освен манекените и министър-председателите никой не е постигнал нищо, като стои неподвижно.

10) Не можеш да убедиш един човек в правотата си, като просто му попречиш да изкаже мнението си.

11) Глупак е бил да си помисли, че може да се измъкне от ужаса на детството си. В крайна сметка никое агне не се разминава с кланицата.

Ако искате да следите публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella