Цигания

На вниманието на всички, показвам една снимка от милата ни родина! Не вярвам някой да е пропуснал да я види, след като в последните дни само за това се говори... навсякъде!
Подчертавам ГОВОРИ, защото при нас винаги е така. Не защитавам нито младежите от снимката, нито множеството, което лае срещу тях.
В България трябва да се случи нещо такова, за да се размърдат мозъците на гражданите.
Никой няма да предприеме искащите от нас действия, знаете ли защо? Защото все още безумията като това се случват прекалено рядко, за да забележим, че проблемът е по-голям отколкото изглежда. Знаете ли кога някой ще предприеме нещо? Когато ще е прекалено късно.
Когато циганите (да, цигани са, няма да ги наричам роми, само защото било по-престижно и възпитано) завладеят милата ни родина, за която хора като Левски и Ботев са дали живота си, тогава ще осъзнаем до къде сме стигнали.
Мили хора, къде бяхте, когато в първи клас ни учиха, че трябва да приемаме по-мръсните, миризливи и черни деца от нас? Учителите ни учеха да сме толерантни, да не бъдем расисти, да споделяме, да не разделяме хората по етнос. Защо тогава не ни показваха негърчета или китайчета примерно? Учеха ни само да харесваме циганите. Да ги приемем в нашето общество.
Попитах началната си учителка веднъж "Госпожо, защо го правихте?", а тя ми каза, че това й е работата. Тя самата също не е толерантна към циганията.
Тук е мястото да отбележа, че НЕ всички цигани са такива. 1 на 10 000 е образован, стремящ се да се изкачи в обществото, да печели с честен труд парите си, да създаде любящо семейство и да възпита децата си като истински граждани на България. Но за жалост останалите 9999 са като тези на снимката по-горе.
Да се върнем към началните училища. Ясно помня как ни караха да седим българчета с циганчета, за да свикваме с тях. Тях ги докарваха всяка сутрин с автобус, пътят им излизаше безплатно, фондацията им ги снабдяваше с безплатни учебници и всеки ден им отпускаше джобни. Докато тя профучаваха покрай нас с автобуса, ние българчетата трябваше да мъкнем тежките си чанти пеша по пътя, зимата да газим в сняг, който стигаше до коленете ни, а родителите ни трябваше да отделят от заплатите си, за да ни купят всички принадлежности, от които се нуждае едно дете в началното училище. Всеки ден, родителите ни приготвяха закуска или ни купуваха нещо, което да си сложим в чантата и да закусим/обядваме в училище. Понякога ни даваха и на нас пари, за да си купим сокче, близалка или вафличка. Родителите на циганите дори не знаеха къде учат децата им. Фондацията, която ги подпомагаше поемаше всички разходи, освобождаваше ги дори от последните часове, защото трябвало да се прибирам по-рано. Всички учители бяха Окей с това, но тръгне ли си някой от нас, останалите, бивахме подлагани на строг разпит къде сме били, викаха родителите ни в училище и пишеха лоши бележки в дневниците и тефтерчетата ни.
Годините си минаваха, ние учехме здраво, за да изкараме нужните оценки и да преминем в следващия клас. Циганите отсъстваха през по-голямата част от годината и без проблем минаваха. Всички се страхуваха да ги оставят да повтарят, защото щели да ги сметнат за несправедливи расисти.
Всички ние, които сме отраснали в така среда, няма как да ни бъде внушено, че циганите са КАТО нас. Истината е, че те са НАД нас в тази държава. Имат повече права, получават повече блага и са приемани навсякъде. Ние, българите сме тези, които трябва да живеем по цигански.
Омръзнало ни е, когато кажем, че сме БЪЛГАРИ, всички да си мислят, че сме черни и живеем в почти разпаднали се сламени колиби. Омръзнало ни е да се мръщят хората срещу нас, когато разберат от къде сме.
За това, българи, ако искате да оправите този проблем, не тръгвайте от най-повърхностното. Едно дърво се премахва с корените, не му се маха само короната.
Тръгнете от там, от където започва проблема.
И да затворите тези три циганина, няма да оправите нищо. И да създадете закон срещу тях, пак няма да оправите нищо.
Спрете да учите децата си, че трябва да приемат циганите!
Спрете да ги интегрирате навсякъде!
Не им позволявайте да учат в нашите училища!
Не им отпускайте повече пари, отколкото НИЕ заслужаваме!
Не ги поставайте НАД нас!
Не им позволявайте да раждат по 10+ деца!
Отнасяйте се с тях така, както си заслужат!
Не искаме НИЕ, българите да бъдем циганите на България! 

Though the pressure's hard to take

it's the only way I can escape

It seems a heavy choice to make

but now I am under all
and it's breaking over me...

Чувам тази песен за пръв път. Пускам си я за трети път. Усещам всяка дума, всяка смяна на тембъра в гласа. Болезнено добре разбирам смисъла... Изпята е от точния вокал. Глас, който си пробива бавно път към подкожието ти и кара кожата ти да настръхва, слушайки със затворени очи...
Ще си я пусна пак. 

Цитати / „Ако не беше ти и „Поезия” - Михаил Белчев

1) Защо не премина и ти бариерата?
Влакове няма, а тя си стои.
Тя е опряла в гърдите, приятелю.
Или си с мен, или встрани.
Аз ще я вдигна, приятелю, тръгвай!
Искам да те накарам да полетиш.
Сто начина има да я преминеш.
Един от тях е - да пълзиш.
Ти искаше нощем да я преминеш.
Да не узнае никой, че си мечтател.
Мини я нощем, но запомни ме.
И в нощ се ражда предател.

2) Да ме разкъсват посоките
в края на всяка улица
и да възкръсна в прозореца
на една тиха лудница.

3) Нима сме сапунени мехури,
издухани от някое дете?
Нима животът ще ни люшка
в посоките си какво ще?
Нима ще избягаме далече
със първия трамвай и самолет?
Нали и там ще срещнем хора
в ръцете с по един билет?
Нима се раждаме по гарите,
че всеки е със куфар във ръка,
надявайки се на съдбата
като на първата жена?
Нима от всичките приятели
поне един не ще ни сложи крак?
Нали и затова сме хора,
да си прощаваме все пак?
Нима и с любовта си утринна
ще се разделяме през вечерта
и от събраната умора
ще се уплашим отсега?
Летят и се оглеждат в нас мехурите,
когато тръгваме на дълъг път.
Все някога ще спрем за малко,
поне да си поемем дъх.

4) Зимата помня, онази с шейничката,
как, увит като буба, катурнах се сам
и останах на Булеварда под кестена.
Как ме откриха, не знам.

5) Страх ме е да се страхувам.
Страх ме е да ме е страх.
Страх ме е да се срамувам
от това, че ме е страх.

6) Нека ми е розово и синьо, и зелено.
Нека ми е всякакво, но да си до мене.
Нека ме разпъват всякакви проблеми.
Нека не съм вкъщи, но да си до мене.
Нека дишам бързо, без да губя време.
Нека да изгарям, но да си до мене.
Нека ме изхвърлят като тежко бреме.
Нека нямам нищо, но да си до мене.
И нека ни е лято.

7) Няма да е лесно да се върна
пак по пътя, който извървях.
Топката да ритна ще е трудно
към прозореца, на който те видях.

Няма да е лесно да се върна
пак по пътя, който извървях,
но ще седна пак на тротоара,
за да бъда този, който бях.

8) Няма ли да ме целунеш,
преди да се разсъмне?
Пак ли заминаваш,
преди да ме прегърнеш?
Лятото ли в теб запали
толкова пожари,
че косите ти искрят
като в януари?

9) Нарисувай си стол.
Нарисувай си маса.
Нарисувай стена.
Нарисувай прозорец.
Нарисувай врата,
през която ще влезе приятел.
Изтрий всичко после.
Тегли му чертата.
Нâ ти сега
и на теб самотата.

10) Толкова са силите ми да искам,
толкова, че да притисна
моето малко сърце и да кажа:
"Толкова имам,
толкова давам!"

11) А всъщност от живота си направихме
един креват за празници и делници.
Макар да се броят на пръсти празници,
то значи ли, че ние сме безделници?

12) Преди да тръгнеш искам да ти кажа,
че тъжно ще ми бъде отсега.
Живях до много радост и обиди,
с какви ли не измислени неща.
Но ето, че животът продължава
с мен да се мери по акъл и ръст.
Ще спре ли да намеря път накрая
или ще стъпи върху малкия ми пръст.
А аз щом стана силен и всесилен,
отнесъл хоризонта със шамар,
и чувствата ми пак при теб се върнат
поне за ден, за час или за два,
ще те намеря даже да си птица
и чудо да си, ходещо насън,
за да ти кажа, че при теб ще идвам,
когато искам и когато съм.

13) Време за хазарт настана,
тука има, тука не,
а ние във средата сме
с протегнати ръце.
За какво е всъщност чувството
щом изкуството ще мре?
Продават се сърцата ни.
Купете ги поне!

14) Лято - каквото и да е.
Нека не всичко е наред.
Отдавна те обичам, а ти
отдавна не.
Маса - с накуцващо краче.
Ти си - а аз съм срещу теб
и да не говориш - за мен
е по-добре.

15) Обичай, за да те обичат.
Прегръщай, за да те прегръщат,
не стреляй, но пази се
да не те застрелят, сине мой,
когато се обърнеш!

16) От разбитото мое сърце
не остана почти нищо.
Само някакво тракане в мен
ми напомня, че все още дишам.
Като стенен часовник съм аз,
с много тежко и дълго махало,
ту наляво, ту вдясно, но не
във средата е моето тяло.

17) Как са скрия от хората,
как да скрия от птиците
своето тъжно лице.
Как да скрия крилете си
в два ръкава на ризата
и те да станат ръце.

18) Откъснах се от истини,
съвсем недоизмислени,
китарата прегърнах посред нощ.
Целунах я и легнах при нея
до разсъмване.
Така роди се песен за любов.
Осъмвал съм на гарите
с китарата на рамото,
релсите събирал съм в едно.
Колко ми е струвало,
само аз си зная.
Гледам на света с едно око.

19) Беше звън на китара,
после хаос и страх.
Всичко стана на гара
с остър писък на влак.
Някой маха с ръката
на лице зад стъкло.
Нещо трака в сърцето -
колела, колело...
После стана раздяла,
някой хвърли цветя.
Тръгна влакът оркестър
към една самота.
Вътре пътят се клати
ту насам, ту натам.
С няколко непознати
все едно, че си сам.

20) Насила май и силата ми идва.
С такава мощ се хвърлям в пропастта,
че всеки, който иска да ме види,
очи кокори срещу мен сега.

21) Претърсих старите си дрехи,
с надежда да открия там -
една следа... Една пътека,
от пътя, вече извървян...
Билет намерих за трамвая,
във който срещнах любовта...
Припомних си един миг в рая...
И самотата след това...
Резервна струна за китара
и молив някакъв открих...
Салфетка - пожълтяла, стара -
със още недовършен стих...
Непуснат тото-фиш... Цигари...
Платена сметка в ресторант...
Два телефона, много стари -
на Дон Кихот и Росинант...
Това е всичко. Друго няма.
Богатството ми е това.
Една комедия и драма -
от лятото и младостта...

22) Когато престанат да стенат стени
и се чуе най-кучешкия лай,
падат пердета сами
и си измислят рай.
Тогава се опознават всичките,
купени, влюбени и добри.
Налучкват си мислите
за идващите дни.

23) Всичко беше и стана на сцена.
,,Мих поспри!" - беше казал поет.
Може би на света сме родени,
за да узнаем, че ще умрем.

24) Ще опипвам стените си,
боядисани в минало,
за да не се изморя.
Ослепял от признание,
на любов свита в гърлото,
стигам до чаша вода.
Зная, в края на стаята
ще отворя прозореца
и ще помагам с ръка.
После с другата бавничко
ще се слеем завинаги
точно в дванайсет часа.

25) През прозореца на бързия влак аз изхвърлих
криминален роман от някакъв кръгъл глупак.
Взех китарата и я прегърнах по мъжки,
да разкажа за какво става дума все пак.

26) Много скучно е сигурно
да си мислим, че някога
в някакъв край на съня,
ще ни чака едва ли не
любовта задължителна
и непременно с дете.

27) И вълците тръгнаха.
Никой не повярва.
Защото не ги познаваха.
Защото никой не знаеше
какво е вълк.
И по-добре.
Иначе вълците нямаше
да тръгнат.

Цитати (quotes) / "Life & Death" - Robert Creeley

1) Remember German artist
(surely ''conceptual'' or
''happenings'') ate himself,
cut bits from his body
on stage while audience
watched, it went well
for awhile. But then
he did something wrong
and bled to death.
The art is long
to learn, life short.

2) You still think
death is a subject,
or a place
in time?

3) In pajamas still
late morning sun's at my back
again through the window,
figuring mind still, figuring place
I am in, which is me,
solipsistic, a loop yet moving, moving,
with these insistent proposals
of who, where, when,
what's out there, what's in,
what's the so-called art of anything,
hat, house, hand, head, heart, and so on,
quickly banal. Always reflections.
No light on the water, no clouds lifting, bird's flap taking off -
Put the food in mouth, feel throat swallowing,
warmth is enough.

4) Age. Age.
Locked in my mind,
my body, toes broken, skin
wrinkling up, look to the ceiling
where, through portals of skylight,
two rectangular glass boxes in the stained wood,
the yellow light comes, and outside is evident.
There is no irony, no patience.
There is nothing to wait for
that isn't here, and it will happen.
Happiness is thus lucky.

5)  Another day. Drove to beach,
parked the car on the edge of the road
and walked up to the wooden ramp provided,
then stopped just before the steps down to the sand
and looked out at the long edge of the surf, the sun glitter,
the backdrop of various condominiums and cottages,
the usual collective of people, cars, dogs and birds.
It was sweet to see company,
and I was included.

6) He had a heard I wish I had.
My car is parked in the driveway.
My door is locked. I do not want
to go outside.

7) However far
I'd gone,
it was still
where it had all begun.

8) Touch, term, turn of curious fate.
Who can throw a ball,
who draw a face,
who knows how.

9) The other who I'd be
never the same as me
no way to step outside and see
more than some penitence of memory -
As days fades to the dust-filled light
in the window in the back wall beyond sight
where I can feel the coming night
like an old friend who sets all to rights.

10) Now I recognize
it was always me
like a camera
set to expose
itself to a picture
or a pipe
through which the water
might run
or a chicken
dead for dinner
or a plan
inside the head
of a dead man.
Nothing so wrong
when one considered
how it all begun.
It was Zukofsky's
Born very young into a world
already very old...
The century was well along
when I came in
and now that it's ending,
I realize it won't
be long.
But couldn't at all have been
a little nicer,
as my mother'd say. Did it
have to kill everything in sight,
did right always have to be so wrong?
I know this body is impatient.
I know I constitute only a meager voice and mind.
Yet I loved, I love.
I want no sentimentality.
I want no more than home.

11)  "What is Williams" (Raymond's) tome..."
Where have all the flowers gone?
I put them right here on the table...
No one's been here but for Mabel.
God, my mind is slipping cogs,
gaps of pattern, mucho fog...
Yet I know whatever I
can ever think of ere I die,
'twill be in my head alone
that the symbiotic blur has formed-
to make no ''we" unless "they" tell "us"
"you" is "me" and "I" is nameless.
"Tom" is wrong? "I" is right?
Is this the point at which "we" fight?
Us was never happy we.
all that's ever left is me.
Past is what I can't forget,
where the flowers got to yet-
Mabel's face, my mother's hands,
clouds o'erhead last year at Cannes,
Kenneth Koch's reaction when
we told him once at 3 AM
he should marry Barbara Epstein,
loosen up and have some fun.
"I remember, I remember -"
Memory, the great pretender,
says it happened, thinks it was,
this way, that way, just because
it was in my head today...
Present (present) passed away.

12) The ground is the bottom of the sky.

The sky is ground at the bottom.

13) "He ate the Hull thing." I lied when I told you I was lying, Clean sheets for dirty bodies, God's dotties, odd's potties. Where's the far bank on the corner of. Neither lip's invitation. I can't see the water for the sky. Each year's a peach, hard, and no friend. Bought or sought or fought or caught. What ever happened to rabbits? Did we finally eat them all?

14) They told me it would be
like this but who could
believe it, not to leave, not to
go away? "I'll hate to
leave this earthly paradise..."
There's no time like the present,
no time in the present. Now it floats, goes out like a boat
upon the sea. Can't we see,
can't we now be company
to that one of us
had to go? Hold my hand, dear.
I should have hugged him,
taken him up, held him,
in my arms. I should
have let him know I was here.
Is it my turn now,
who's to say or wants to?
You're not sick, there are
certainly those older.
Your time will come.
In God's hands it's cold.
In the universe it's an empty , echoing silence.
Only us to make sounds,
but I made none.
I sat there like a stone.

15) Oh my god- You
are a funny face
and your smile
thoughtful, your teeth
sharp- The agonies
of simple existence
lifted me up. But the mirror I looked in
now looks back.

Цитати / "Героят във всяко сърце" - Х. Джаксън Браун и Робин Спизман

1) Победителят никога не спира да опитва.

2) Нека делата ви говорят.

3) Когато съм падал, обичаните от мен хора са ми помагали да се изправя. Страстно вярвам, че човек никога не се извисява толкова, колкото когато протяга ръка да помогне на друг.

4) Героят не е по-смел от обикновения човек - просто е по-смел пет минути повече.

5)  Каквото и да се учим да правим, учим се като го правим: хората, например, стават строители като строят и арфисти - като свирят на арфа. По същия начин, като проявяваме справедливост, ставаме справедливи, като се стараем да се владеем, добиваме самоконтрол и като вършим смели дела, ставаме по-смели.

6) Големият успех изисква голяма саможертва - обикновено от страна на много хора.

7) Нищо не е така могъщо, като мълчаливото въздействие на добрия пример.

8) Съдбата често спасява боеца, стига смелостта му да издържи.

9) Пребори се със страховете си с действие.

10) В мига, в който започнеш да говориш какво би направил, ако загубиш, вече си загубил.

11) По-добре да подраниш с три часа, отколкото да закъснееш с една минута.

12) Нищо на света не може да попречи на човек с правилна мисловна нагласа да постигне целта си. И нищо не може да помогне на човек с неправилна мисловна нагласа.

13) Възможността утре да се справиш по-добре от днес е привилегия и задължение.

14) Когато побеждаваш, нищо не те боли.

15) Най-голямата пропаст на света е между ,,трябва да го направя'' и  ,,направих го''.

16) Винаги е твърде рано да се отказваш.

17) Тренировката те подготвя за едно от най-великите преживявания в живота - откритието, че си надминал собствените си очаквания.

18) Трудно е да победиш човек, който никога не се предава.

19) Набираш сила, смелост и самоувереност от всяко преживяване, при което се налага наистина да погледнеш страха в очите... и трябва да направиш онова, което смяташ, че не можеш да направиш.

20) Истинското състезание винаги е между това какво си направил и това какво си способен да направиш. Сравняваш се със себе си и с никой друг.

21) ,,Дървото не пада при първия удар.'' Когато се посветим на някаква задача, трябва да я изпълним докрай.

22) Не мисля, че има друго качество, така важно за успеха, като постоянството. То превъзмогва почти всичко, дори природата.

23) Двете правила на упоритостта:
Първо правило:
Направи още една крачка.
Второ правило:
Когато смяташ, че не можеш да направиш още една крачка, използвай първото правило.

24) Всеки ден човек трябва да прави поне две неща, които мрази, просто за упражнение.

25) Нищо не струва по-скъпо от пропуснатата възможност.

Добро утро

Добро утро и щастлив ден :)
Някой знеше ли, че е толкова прекрасно да отвориш очите си преди 7AM?
За първи път ставам толкова рано от... от последната първа смяна. Това ще рече няколко месеца. Но дори тогава не успявах да доловя красотата на новия ден, както успях да направя днес.
Е, причината за ранното ми събуждане далеч не е толкова приятна, колкото бих искала да бъде. Котето ми си намери хлебарка в моето легло и ясно е, аз трябваше да освободя терена незабавно, просто от лично съображение. След като неохотно прехвърлих и двата си крака на земята, със зиг-загообразни движения успях да стигна до терасата. Свежият въздух освежи кожата и ума ми и успях да отворя очите си напълно. Беше още леко мрачно, загадъчно. Точно в тези часове на утрото сякаш всичко изглежда синьо-сиво. Давах си сметка, че всичко тези хора, които виждам са будни не повече от един час. Новият ден се беше родил, все още се долавяше във въздуха мириса на ново, а хората започваха да го използват, да ходят през него, да чертаят плановете си. Знаех, че до вечерта въздуха в новия ден ще е захабен, затрупан с безброй мръсотия от колите, комините, цигарите. Ще се усеща тежестта от парфюмите на всички госпожи и госпожици. Денят ще е преминал през виковете, караниците, клаксоните на автомобилите. И вечер.. точно когато залязва слънцето всичко това ще се усети. Няма да вдишваме това ухание от сутринта, ще вдишваме само миризмите от града. Вечер денят е остарял, съсипали сме го и той бавно започва да ни напуска, отстъпвайки място на следващото красиво утро.
Потънала в мислите си, забелязвах как познати и непознати излизаха от блока, влизаха в колите си и тръгваха на работа, може би. Точно в 7:05 мъжът с белия потник излезе на терасата си и изнесе със себе си чаша кафе или чай, от която се издигаше толкова много пара, че чак аз тук, от блока срещу него, я видях. Секунди след това госпожата, живееща над него изнесе кош с пране и се зае с простиране. Малко след тях като по часовник започнаха да се чуват звуците на събудени птички. Веднага след тях започнаха да се чуват и ядосаните звуци от автомобилните двигатели.
Сега си седя вътре и правя паузи след всеки написан ред. Обръщам глава към прозореца и се усмихвам. Синьо-сивото е отминало, настъпил е жълто-оранжевият период. Слънце няма, но светлината блести в прозорците, колите, хората. Тази светлина кара всичко да изглежда перфектно. Порутените сгради, изкривените пътни знаци, намръщените хора, дупките по пътя. Всичко изглежда толкова правилно и ново.
Само след час-два, сутрешната красота няма да е тук. Ще я видя отново чак утре.
Не искам да повярвам, че всяка сутрин съм проспивала това магическо посрещане на новия ден. Знаете ли, ако човек не може да се зарадва на ранното утро, то тогава не знам на какво би се зарадвал?! Който не оценява това, още нищо не е видял и разбрал от живота.
Днес сама се убедих.

Цитати / "Намисли си число" - Джон Вердън

1) Той ще върне онова, което отне, когато получи онова, което е дал.

2) Ако нещо се случва, значи има начин да се случи.

3) Добре знаеше, че да поставиш етикет и да класифицираш някого толкова рано в играта би могло да доведе до грешки, но често изкушението бе неустоимо.

4) Модел, избор, промяна - това са трите най-използвани думи в мръсния и захабен от употреба речник на себепознанието.

5) Всяко действие цена си има, а цената - срок за плащане.

6) Винаги размишлява. Наумолимо и неуморно разрешава проблемите. Смята живота за загадка, която трябва да бъде разгадана. Но не всичко в живота е загадка. Има неща, които трябва да бъдат възприемани по други начини. Мистерии - не загадки. Неща, които трябва да бъдат обичани - не дешифрирани/

7) Първата пречка, в която може да се препънем по време на търсенето си, е предположението, че вече се познаваме, че знаем защо чувстваме това, което чувстваме към живота и хората край себе си. За да напреднем, ще е необходимо да сме по-непредубедени. За да открие човек истината за себе си, трябва да спре да настоява, че вече му е известна.

8) Човекът, който си мислите, че сте, държи онзи, когото сте в действителност - заключен.

9) Личните сблъсъци, които ни разстройват най-много, онези, от които сякаш не можем да се отърсим, са сблъсъците, в които сме изиграли роля, която не искме да си признаем. Това е причината болката да не спира - защото откаваме да погледнем към източника й. Най-силна болка през живота ни причиняват грешките, които отказваме да признаем, нещата, които са толкова несъвместими с това кои сме, че не можем да понесем да ги видим.

10) Най-елементарният е конфликтът между начина, по който възприемаме себе си, и онзи, по който възприемаме другите. Например, ако се караме и ти ми се рзвикаш, аз ще реша, че причината е в твоята неспособност да се сдържаш. Ако аз ти се разкрещя обаче, ще сметна, че причината е не в моята избухливост, а в това, че си ме провокирал - че си направил нещо, заради което ще е подходящо и дори правилно да ти се развикам. Всички сме склонни да ставаме жертви на убеждението, че обстоятелствата покрай мен предизвикват моите проблеми, но твоите проблеми са предизвикани от собствените ти личност и характер. А това създава конфликти.

11) Начинът, по който аз виждам нещата, е начинът, по който те стоят. Начинът, по който ти ги виждаш, е изкривен от твоите разбирания.

12) Няма по-силна болка от тази в тялото ти да живеят двама души.

13) - Имате желязна логика, детектив Гърни. Но може ли да се каже същото и за убиеца?
- О, да. Толкова е логичен, колкото е и патологичен. Извън нормалните граници и по двата параграфа.

14) Това е отговорът, който иска, затова мисли, че е верният.

15) Унизително бе да откриеш каква огромна част от времето ни на тази земя можеше да се заключи в едно изречение.

16) И ако цитираме Шерлок Холмс, ,,Когато отхвърлиш невъзможното, онова, което остава, колкото и неправдоподобно да е то, е истината.''

17) Изворът на всяка скръб е загубата, а най-голяма е загубата, когато губим любов.

18) Всички си имаме логична обосновка за поведението си, колкото и странна да е тя за околните. Всеки иска действията му да бъдат разпознати като оправдани, дори психичноболните - всъщност може би най-вече те.

19) Той насочи вниманието си към пътя, гюрука на колата, ръцете си върху волана. Собствените му ръце. Не ги разпознаваше. Изглеждаха изненадващо остарели. Като тези на баща му, всъщност. Малките петънца се бяха увеличили и като брой, и като размери. Ако преди минута му бяха показали снимки на десет чифта ръце, нямаше да познае собствените си сред тях. Зачуди се на какво се дължи това. Може би мозъкът не регистрираше промените, когато се случваха постепенно -  докато несъответствието с предишната представа не станеше прекалено очевидно. А може и да бе нещо повече.'
Дали това значеше, че в някаква степен винаги възприемаме познатите неща такива, каквито са били преди? Нима сме заседнали в миналото не заради носталгия по него, а заради някакъв проблем в начина, по който работи нервната ни система? Ако човек наистина възприема онова, което "вижда", като съчетание от информация, предоставена от сетивата му в конректния момент, и онази, съхранена в паметта му... това наистина придаваше ново значение на израза ,,да живееш в миналото''. По този начин миналото би наложило пълна диктатура над настоящето, тъй като ще предоставя на възприятията отстаряла и невярна информация. Не напомняше ли това на ситуацията на сериен убиец, задвижвам от травма, получена преди години? Колко точно би било изкривено зрението му? Теорията моментално го въодушеви. Обмислянето на нова идея винаги го караше да се чувства по-добре, малко по-жив. Сякаш контролира събитията.

20) - Никой ли не ти е казвал, че умът, който възприема всичко буквално, е ограничен и неспособен?

What I Love About You

I love the way you look at me,
Your eyes so bright and blue.
I love the way you kiss me,
Your lips so soft and smooth.

I love the way you make me so happy,
And the ways you show you care.
I love the way you say, "I Love You,"
And the way you're always there.

I love the way you touch me,
Always sending chills down my spine.
I love that you are with me,
And glad that you are mine.

- Crystal Jansen -

Y-Gen

1. Ние сме децата на 90те.
2. Ние сме любопитни.
3. Nie pishem na latinica.
4. We don't mind sleeping with our friends.
5. Ние живеем на ръба.
6. We kiss. Then we meet.
7. We prefer awkward mornings than boring nights.
8. We like it simple.
9. We are complicated.
10. Ние сме мултифункционални.
11. Ние не се нуждаем от лого.
12. Ние сме материалисти.
13. We <3 traveling.
14. We choose "it's complicated" cause it always is.
15. Ние имаме какво да кажем/
16. А ти?

Ваксина за котки срещу опасни болести

Статията е взета от сп. Журнал за жената, брой 38/2007г.
- изготвила: Мила Попова със съдействието на д-р Петър Русев, клиника ,,Зооландия''

Много стопани смятат, че щом любимецът им не излиза навън, то няма опасност да прихване някоя болест от друго коте или куче и следователно не е нужно да го ваксинират. Това обаче не е така. Питомецът е възможно да се разболее от смъртоносните панлевкопения, котешка инфлуенца и левкемия.

Малките котенце обикновено са защитени за първите няколко седмици, защото майката им предава ,,пасивен'' имунитет чрез коластрата (течност, която се отделя от млечните жлези на женските бозайници веднага след раждането и преди появата на млякото). Този имунитет обаче намалява с времето и малките остават възприемчиви към инфекциозните заболявания. Ваксинация в този момент е необходима, за да продължи майчината имунна защита.

Котешка панлевкопения
Тя се причинява от малък, но устойчив вирус, който може да оцелее продължително време в околната среда. Панлевкопенията е силно прилепчива и бързо се разпространява. Пренася се с обувки, дрехи, съдове за хранене, отпадъци и др.
Тежестта на заболяването варира от лека треска до тежък синдром, при който котката може да умре. Най-тежко боледуват малките котенца. Характерни признаци са натипична уморяемост, висока температура, липса на апетит с повръщане и силна водниста кървава диария. Това бързо довежда до сериозно обезводняване със смъртност около 10%. Оздравелите котета се нуждаят от дълго време, за да се възстановят напълно, като през този период трябва много да се пазят, тъй като са податливи към други инфекции поради отслабване на имунната им система.

Котешка инфлуенца
Широко разпространено заболяване, което може да бъде фатално за малките и по-възрастните котки с потисната имунна система. Много рядко може да бъде смъртоносно за порасналите и здрави котки. Двата основни причинителя, предизвикващи котешката инфлуенца, са вирусът на котешкия ринотрахеит и котешкия калици вирус. Инфекцията се предава от котка на котка при кихане. Общите симптоми са нехарактерна отпадналост, секрети от носа и очите, кихане, висока температура, конюктивит, слюнотечение, болезнени язвички по лигавицата на устата и езика, което затруднява храненето.

Котешка левкемия
Болестта е една от основните причини за смъртта на младите котки. Най-често вирусът й се пренася при близък контакт между котките - близане, чесане, но също така се предава от майката на плодовете в матката. В някои случаи от момента на заразяването до появата на първите признаци могат да минат години. През това време инфектираните са клинично здрави, но са опасни за други котки. Най-податливи към заболяването са младите котета и особено котенцата под деветседмична възраст. Вирусът може да причини левкемия, но най-често предизвиква образуване на тумори на различни места по тялото. Клиничните прояви зависят от това в коя област е образуван туморът. Вирусът прави животното податливо и на различни заразни болести.
Не забравяйте, че имунитетът към заболяванията не е безкраен и постепенно отслабва. Това означава, че всяка година трябва да се правят реваксинации.