2) Не вярваме на повечето лъжи, които срещаме по пътя си, ала в същото време се вкопчваме в най-голямата - че животът има смисъл.
3) Използването на цитати е проклятието на четящата класа.
4) Необходимостта е майка на изобретателността.
5) Според мен фотографията е доста по-творческа материя, отколкото повечето хора смятат. Логично е да се мисли, че ако имаш набито око за композицията - плюс елементарни технически умения, които можеш да усвоиш във всеки курс по фотография, - от всяко красиво място ще излиза красива снимка, особено ако се специализираш в пейзажите. Харлоу, щата Мейт, или Сарасота, щата Флорида - само нагласяваш подходящия обектив, после насочваш апарата и щрак! - готово. Само че изобщо не е така. Ролята на дадено място във фотографията е точно толкова важна, колкото е в живописта, писането на разкази или поезията. Не знам защо е така, но...
6) Реалността е мистерия, доктор Бонсейнт, и делничната същност на нещата от живота е по-скоро покривало, което намятаме отгоре му, за да замаскираме техния блясък и мрак. Мисля, че по същата причина покриваме със саван лицата на покойниците. Защото лицата на мъртвите са нещо като врата. Врата, която е заключена... ала вътре в себе си знаем, че това няма да продължи вечно. Някой ден тя ще се отвори за всеки от нас и всеки от нас ще премине през нея.
7) Някои от тях имаха човешки облик, ала бяха не по-малко ужасяващи от другите. Дори бяха по-ужасяващи, понеже човешкото винаги е по-страшно, нали? Защото познаваме човешкото, разбираме човешкото. Или само си мислим, че е така.
8) Не е ли иронично, че именно поведението, което обикновено определяме като ,,невротично'', всъщност държи света подреден и стабилен?!
9) Понякога просто се носим по течението, нали? И се озоваваме на места, където изборът ни вече не е лесен, а последствията от погрешното решение са застрашителни. Застрашителни за живота ни, за разсъдъка ни или и за двете едновременно.
Ами... ако изобщо не сме изправени през избор? Ако само ни се струва, че имаме избор?
10) Просто нямаше начин да не направя погрешния избор, след като се ръководех от образованието си и поставях интелекта пред инстинктите си.
11) Ако тогава бе заплакала, сигурно щях да я прегърна. Защото след двайсет и шест години семеен живот тия неща ти стават нещо като рефлекс. Дори когато чувствата вече са минали и заминали. Тя обаче не заплака и аз излязох навън. Просто е обърнах и си излязох.
12) Установих един крайно любопитен факт - медицинското определение за ,,чудо'' е ,,погрешно поставена диагноза''.
Facebook page
Няма коментари:
Публикуване на коментар