сряда, 15 октомври 2014 г.

Цитати / "Генезис" - Бърнард Бекет

1) Въображението е незаконна рожба на времето и невежеството.

2) Под дух разбирам преобладаващите по онова време настроения. Човешкият дух обуславя способността да посрещаш несигурното бъдеще с оптимизъм и любознателност, той подклажда вярата, че проблемите и противоречията са разрешими. Той е увереност. И е нещо крехко. Страхът и суеверията го помрачават.

3) Искате да кажете, че общество, опустошено от чумата, е за предпочитане от общество, разядено от безразличие?

4) ПНВП - Положението е нормално, всичко е прецакано.

5) Колкото по-пламенно е обещанието, толкова по-грандиозен е провалът.

6) Единственото свързващо звено между отделните личности са идеите. Идеите се променят и разпространяват; хората формират идеите, но и идеите в същата степен преобразуват хората.

7) Анакс не изпрати съобщение на приятелите си. Всъщност не разказа на никого за срещата. Чувството бе твърде непознато, твърде странно и твърде ефимерно. Изрази ли го с думи, със сигурност ще се разпадне на парченца.

8) - Програмиран съм да харесвам външността си.
- Не каза ли, че се програмираш сам?
- Добър избор, не смяташ ли?
- Отвратителното си е отвратително, без значение как изглежда в твоите очи.
- Интересно твърдение. Обоснови го.
- Доведи двайсетина души и те до един ще потвърдят, че си противен. Всички без изключение.
- Доведи двайсетима като мен - контрира Арт - и те ще кажат, че задникът ти е по-красив от лицето.
- Няма двайсет като теб.
- Прав си. Аз съм уникален. И затова мога спокойно да твърдя, че всички андроиди те намират грозен. Не всички човешки същества ме смятат за противен. Технически и обективно погледнато аз изглеждам по-добре от теб.

9) - Аз съм жив - отвърна Адам. - Щеше да ти е достатъчно, ако знаеше за какво говоря.
- Дефинирай какво означава да си жив, преди да реша, че си твърде глупав.
- Предизвикваш ме.
- Хванах те натясно, нали?
- Дефиницията няма да ти помогне да разбереш. Звуците не предават чувства.
- Слаб отговор.
- Животът е порядък, сътворен от хаоса. Способността да извличаш сили от околния свят, да създаваш нови форми. Да се възпроизвеждаш. Няма как да го разбереш.

10) Има опасност да те разстроя, но това не е повод да скрия истината.

11) - Гърбът ме заболява само като те слушам. На какво го отдаваш?
- Тялото ти се опитва да отвлече вниманието на мозъка от думите, които не иска да чуе.

12) - Вие, хората, се ласкаете от мисълта, че сте създали света на идеите, но сте безкрайно далеч от истината. Идеята влиза в мозъка отвън. Тя го реорганизира, за да пригоди интериора по свой вкус. Сварва други идеи, настанили се там преди нея; бори се с едни, с други се съюзява. Съюзите оформят нови структури, за да се защитават от натрапници. И в подходящия момент идеята изпраща военните си отряди да завземат нови мозъци. Успялата да се утвърди идея пътешества от мозък в мозък, завладява нови територии и пътьом мутира. Живеем в джунгла, Адам. Много идеи отмират. Оцеляват само най-силните. Вие се гордеете с идеите; смятате ги за свои творения, ала те са паразити. Защо според теб еволюцията засяга само физическата форма? Еволюцията не държи сметка за средствата. Кое се е появило първо - разума или идеята за разума? Не си ли се питал досега? Те са възникнали едновременно. Съзнанието е идея.

13) - Програмата те е лишила от по-дълбоката истина. Аз не съм машина. Какво знае машината за аромата на влажната трева призори или за плача на бебето? Аз съм усещането за топлите слънчеви лъчи, галещи кожата ми, аз съм прохладата, която хладният бриз ми носи. Аз съм всички онези земи, където кракът ми не е стъпвал, ала въображението ми рисува. Аз съм вкусът на дъха на Жената, аз съм цветът на нейните коси. Подиграваш ме, че дните ми са преброени, но именно страхът от смъртта ми вдъхва живот. Аз съм мислителят, който промисля мисълта. Аз съм любознателност, разум, любов и омраза. Аз съм безразличие. Аз съм син на баща, който на свой ред е син на своя баща. Аз съм карал майка си да плаче и да се смее. Аз съм чудо и съм чудесен. Да, светът натиска бутони, преминавайки през твоите чипове. Но светът не преминава през мен. Той се връща отново и отново. Аз съм в него и той е в мен. Аз съм средството, с което Вселената е опознала себе си. Машината не може да ме сътвори. Аз съм смисълът.

Facebook page

Няма коментари:

Публикуване на коментар