Цитати / "facebook стената" - Петко Георгиев

1) Това е lifetime формула. Открий какво наистина искаш. Виж какво искаш да промениш у себе си и го промени. Обичай живота, обичай себе си, но повече обичай човека до себе си (разбира се преди това го намери), труди се - това е...

2) Винаги съм се чудел защо жените ме харесват толкова много? Понякога просто сядам, слагам си члена на коляното и мисля ли, мисля...

3) Мисля си за любовта. Понякога любовта е като да уринираш върху себе си - всеки може да я види, но само ти усещаш топлото чувство, което тя носи...

4) Теорията е кагато се знае всичко, но нищо не работи. Практиката е когато всичко работи, но не се знае нищо. В българския бизнес ние съчетаваме теорията с практиката, при което нищо не работи и никой не знае защо!

5) Казват, че Исус Хростос е умрял, заради нашите грехове. Не че Ви насърчавам да сте грешни, но ако не сте... значи някак си е умрял напразно.
Просто, по-добре е грехота!

6) Мили дами, винаги може да разберете, че сте имали силна вечер ако на следващата сутрин откриете следи от повръщано по обувките си, следи от кръв по роклята си и мъж в леглото си, за който не можеше да се сетите нито как сте се запознали, нито как е починал...

7) Имаш крава - пиеш мляко. Имаш ГМО крава - пиеш бира.

8) Петък вечер! И помнете: алкохолът убива нервните клетки... остават само спокойните.

9) Честит празник на всички влюбени! Обичайте ближния си и ближете обичания си! И помнете, че в любовта няма граници, за това няма и митничари и се шири ужасяваща контрабанда...

10) Един ден всички ще отидем на едно място - Бедни и богати, красиви и грозни, добри и лоши, умни и глупави, щастливи и нещастни, пияници и трезвеници, но най-гадното е да умреш: трезвен, красив, непорочен и неумиращ ти се... Живейте така, че втори път да не Ви се прииска...

11) Колкото и да ме карате няма и няма да скоча с бънджи! Казах Ви вече, дошъл съм на този свят заради скъсана гума и просто нямам намерение да си отида от него по същия начин...

12) Едно не мога да разбера, защо официален представител на Свети Валентин е дебелогъзестият и розовобузест Купидон?! Когато си мисля за романтика последното нещо, което ми идва на ум е чисто голо дете въоръжено с лък!

13) Толкова неразговорлив и затворен в себе си съм станал, че подхващайки разговор, мислено веднага започвам да си представям как ще се отърва от трупа...!

14) Имам чувството, че си намислям желания на нечия чужда падаща звезда, защото всеки път когато си пожелая нето - то се сбъдва на някой друг. Понякога ми се иска да съм просто фейсбук статус, за да можете по-лесно да ме харесате...

15) Ако пътя ви пресече черна мишка, след нея черна котка, след нея черно куче, а след него черно внуче, значи дядото е издърпал не ряпа, а кабел с високо напрежение.

16) Снощи си лежах в леглото, гледах нагоре към звездите в небето и се замислих - къде по дяволите отиде покривът...?! Някои въпроси остават завинаги без отговори, като например причината за съществуването на мъжките зърна...

17)  Пак съм на театър и си мисля какво си казват хората в Европа и по Света, след края на постановката - "Какво невероятно представление, нямам търпение да видя продължението!" А ние тук - "Зверски ми се пуши, ще ми се пръсне мехура,  иба си изтръпна ми гъза..."

18) Ако мъжете имахме менструален цикъл най-вероятно щяхме да спорим, кой използва най-големи тампони. Толкова ли е трудно да проумеем, че не е важен размера, важното е да е голям!

19) Ако ви се случи да видите странна миризма, която звучи като светло розово, значи може би не трябва да приемате повече от хапченцата, на които пише LSD.

20) Мисля си защо мъжете бягат след жените, те нямат намерение да се женят за тях. Може би поради същата причина поради която кучетата бягат след колите, а реално нямат намерение да ги карат. В крайна сметка по пътя на живота не е важно къде отиваш, а с кого...

21) Забелязал съм, че глупаците никога не са самотни. Около всеки глупак винаги се събира тълпа от други глупаци, които възторжено одобряват действията му и го подтикват да продължава с глупостите си...

22) Коледа наближава... и макар, че не получаваме всичко това, което искаме трябва все пак да сме благодарни, че поне не получаваме това, което наистина заслужаваме...

23) ПРОДАВА: Парашут - използван само веднъж, неотварян, с малко червено петънце.
Винаги съм избягвал сайтовете за запознанства, защото там винаги можеш да намериш човек, който харесва същите неща като теб и споделя едни и същи интереси като теб.
А аз просто не обичам да излизам с особняци...

24) Съединението прави силата. Чух, че Youtube, Twitter и Facebook. Новият проект се казва YouTwitFace. Така всички полуидиоти из нета щели да станат пълни такива...

25) Времето е ценно и годините ни учат на неща, които дните не познават.

26) Петък е, възнамерявам довечера да заспя директно на масата. Това е единствения сигурен начин на сутринта да получа закуска в леглото...

27) Нищо чудно, че новородените бебета плачат - те още нямат нищо за ядене, още нямат дрехи, а вече е време да плащат данъци на държавата.

28) В момента имам амнезия и дежа вю едновременно. Просто имам чувството, че съм забравил това и преди...

29) Разбрах защо са избрали името "ПМС", просто "Луда крава" вече е било заето. И все пак на разтроена жена винаги може да се помогне - с топла прегръдка или пък с хладно оръжие.

30) Веднъж един ми каза "Аз не съм на 60г., а на 16г., но с 44г. опит."  Мислете различно, проблемите в живота са едни и същи за всички, отношението към тях е което прави разлика.

31) Искам, искам, искам, искам... и все така заспивам!

32) Да се влюбиш е ужасно - просто, а да се разлюбиш е просто - ужасно. Чухте ли за новата кукла ''Барби - разведената", продавала се в комплект с всички вещи на Кен.

33) Започва седмици на българското производство. Турци ни правят хляба, французи киселото мляко, англичани пиенето, гърци мезето, китайки гащите, австрийци сутиените, японци телевизорите, германци колите, сингапурци компютрите, американци филмите, руснаци танковете - това е да си велик народ основен производител на онова, което го кацат синьо - зелените мухи.

34) Нали се сещате за онзи тип съседи, които ви шпионират и говорят разни неща зад гърба ви. Моите съседи имат такъв съсед.

35) Специално за всички онези жени, които могат да дават мигач за НАПРАВО, които могат да включват на ШИРОКИ светлини и най-вече за тези, които могат да карат НАГОРЕ. Без всички вас на пътя, просто нямаше да бъде същото.

36) Лесбийките също ползват виагра, само че не гълтат хапчето като мъжете, а просто го оставят да им се разтвори под езика.

37) Добро утро на всички, спорна работа, бъдете мъдри и дръжте презервативите винаги  на една ръка разстояние, защото хората понякога правят грешки, а грешките пък от своя страна правят хора. И все пак ако грешката стане отнасяйте се добре към нея, в крайна сметка един ден тя ще избира старческия дом, в който да ви настани.

38) Жените са по-умни отколкото ние мъжете си мислим, че са, но далеч не толкова, колкото те самите си мислят, че са.

39) Събота вечер предстои -  Има ли желания, има и начин. Няма ли желание, намираме оправдание. Бъдете дръзки, дали два или отказва, жената винаги е доволна, че я молят. В края на краищата винаги можете да намерите това, което не търсите...

40) България е единствената държава в света, в която си чистим банята!!!

41) Не може да разбере защо жените харесват котките. Котките са независими, непослушни, никога не идват от теб когато ги викаш, обичат да стоят навън по цяла нощ и да гонят пиленца, а когато са си вкъщи те искат да ги оставят на мира и да си почиват на спокойствие. С други думи всяко качество, което жената харесва в котката реално мрази в мъжа.

42) Споделям, че днес е сряда и работата и в сутиен да я сложите, пак няма да я пипна.

43) Знаете ли защо идеалният мъж и идеалната жена никога не могат да бъдат заедно? Защото идеалната жена никога не се съгласява от първия път, а идеалният мъж никога не пита два пъти.

44) Ако се чудите кой е най-добрият приятел на мъжа? Направете следния експеримент: Заключите жена и куче в банята. Отключете ги след 6 часа.
Кой мислите, ще ви се зарадва повече?

45) Две котки се състезавали коя ще се наведе повече от покрива.
Едната внезапно спечелила.

Не продават любов. Вече питах.
Обикалях безброй магазини.
Аз менюто им цяло изчитах –
само сирене, хляб и маслини.
Стисках в шепа парите събрани,
в този свят уж продава се всичко -
гледаш филми на плоски екрани,
а сърцето умира самичко.
И отказах се, смисъл май няма.
За какво са тогава парите?
Влизаш сам ти във къща голяма,
а студени и дълги са дните.
Бях навън, две очи в мен се взряха -
не можах да стоя адекватно.
Любовта бе това, аз познах я.
Тя дошла бе за мене - безплатно.

Джо и Леа

Дъждът барабанеше по прозорците на лятната им вила. Капките се стичаха по стъклата и размазваха пейзажа отвън. Въпреки проливният дъжд, природата пазеше красотата си.
Леа седеше вътре и наблюдаваше. Вън, без шапка или чадър, стоеше Джо. Съпругът й. Беше коленичил до дълбока, прясна дупка в земята. Под якето си беше скрил голям кашон, а вътре в мир почиваше кучето му. Кучето го бяха взели преди повече от 20 години като сватбен подарък, но още като кутре то избра Джо за свой стопанин. Леа никога не успя да се сближи с кучето и поради това, единствената й мисъл в момента бе, че Джо ще настине под този дъжд и ще трябва да се връщат в града по болниците. Джо дори не искаше да идват тук, помисли си Леа и се засмя. Спомни си първите им срещи - тайни, скрити, екстремни. Джо тогава беше висок, стегнат младеж. Мускулите му изпъкваха под блузите, краката му бяха едри и силни и Леа обичаше да ги докосва. Тя от своя страна беше стройна, висока, а буйните й коси стигаха чак до кръста. Беше крехка и невинна, когато се влюби в него. Очите и на двамата бяха шоколадово кафеви, топли и предразполагащи. Омъжиха се още на третия месец от запознанството си, а Леа забременя на петия. Животът им започваше като приказка, докато Леа не загуби бебето. Както и всички следващи след първото. Докторите не откриваха никакви проблеми при тях двамата, но Леа продължаваше със спонтанните аборти. След години опити, те се отказаха. Не можеха да понасят повече загуби, не им беше останало сърце.
Тогава съвместният им живот се пропука. Леа се вглъби в работата си, а Джо се отдаде на пътувания. Засичаха се рядко у дома и почти не си говореха. Леа дори не помнеше кога за последен път беше усещала докосванията на Джо по тялото си. Лятната им почивка беше просто задължение. Леа беше в отпуск, а съседите им започваха да говорят, за това тя накара Джо да отидат някъде заедно. Ето ги тук.
Леа се страхуваше да излезе на двора, за да не види сълзящите очи на съпруга си. Нямаше да знае какво да направи или каже. С болка в сърцето си спомни как преди години, той бършеше нейните сълзи, а тя неговите. Посрещаха всяка трудна ситуация заедно, подкрепяха се във всичко. Сега бяха просто почти непознати, живеещи заедно и споделящи почти един живот.
Стомахът на Леа се сви на топка и тя ясно си спомни чувството, когато чакаше Джо да я потърси, когато бяха зад някой храст криещи интимността си, когато го запозна с родителите си, когато се приближаваше към него на сватбата и когато разбра, че е бременна за първи път. Спомни си как потръпваше от ръцете му, от наболата му брада, потъваше в очите му и хапеше устните му. Изпита остра болка от загубата на единствената си и най-голяма любов. Болеше я от това, че тя стоеше тук, а той беше там, а между тях зееше цяла пропаст. Болеше я, че любовта им си отиде, заедно с ембрионите, които беше изхвърлила. Силен плач разтърси тялото й, тя усещаше как очите й се подуват, но не можеше да спре.
Джо обърна глава и видя жена си на прозореца, трепереща. Той бързо се втурна вътре и без да говори и задава въпроси я взе в прегръдките си. Леа се разхълца още по-силно при допира на мокрото му и все още силно тяло. Не беше плакала пред него от може би 15 години и като светкавица й проблясна, той колко бързо дойде при нея, докато тя се страхуваше преди малко да отиде при него. Леа се отдръпна от тялото му и впери поглед в очите му:
- Обичам те! Винаги съм те обичала и все още те обичам! - Леа отново зарови глава в гърдите му.
- Никога не съм преставал да те обичам! - прошепна той и я целуна по главата, галейки косите й.

Може би от този ден животът им щеше да се промени.
Отново.

FUCK NORMALITY.
GET PIERCINGS. GET TATTOOS.
DO DRUGS. GET HIGH.
DRINK 'TILL YOU PASS OUT.
HAVE SEX.
LOVE WITH ALL YOUR HEART.
PLAY THE MUSIC LOUD.
LIVE YOUR FUCKING LIFE.
FUCK WHAT THE PEOPLE EXPECT OF YOU.
DO WHAT MAKES YOU HAPPY.

Цитати / ''За вселената и човешката глупост'' - Алберт Айнщайн

1) Аз говоря еднакво с всички - както с боклукчията, така и с ректора на университета.

2) Аз мисля ли, мисля, с месеци и години, и деветдесет и девет пъти заключението е грешно. На стотния път се оказвам прав.

3) Ако една идея отначало не изглежда абсурдна, значи е безнадеждна.

4) Ако знаехме какво правим, нямаше да го наричаме изследване, нали?

5) Ако имам един час да реша даден проблем, бих отделил 55 минути да мисля за проблема и 5 за решението.

6) Ако много от нас се срамуваме от дрипави дрехи и изтъркани мебели, нека повече да ни е срам от дрипавите идеи и изтърканите философии... Би било много жалко, ако хартията е по-хубава от месото, увито в нея.

7) Ако не можеш да обясниш нещо на едно шестгодишно дете, значи самият ти не си го разбрал.

8) Ако претрупаното бюро е бюро на претрупан ум, тогава на кого е празното бюро?

9) Ако фактите не подкрепят теорията, променете фактите.

10) Ако хората са добри само защото се страхуват от наказание или се надяват на възнаграждение, значи наистина сме много жалко племе.

11) Ако човек е небрежен към дребните подробности, не може да му се има доверие за големите неща.

12) Безумие е да правиш едно и също нещо, и да очакваш различен резултат.

13) В каква жалка епоха живеем, щом е по-лесно да разцепим атома, отколкото да разбием предрасъдък.

14) Времето и пространството са плод на мисленето ни, а не реалните условия, в които живеем.

15) Всеки глупак може да трупа знания. Тънкостта е да разбираш.

16) Вярвам в интуицията и прозренията. Понякога чувствам, че съм право. Не го знам със сигурност.

17) Геният е 1% талант и 99% усилен труд.

18) Един от най-силните мотиви, които привличат човека към изкуството или науката, е бягството от ежедневието и неговата мъчителна грубост и безнадеждната скука, от оковите на собствените вечно променливи желания. Фино настроената природа копнее да се измъкне от личния живот в света на обективното възприятие и мисъл.

19) Единствената причина за съществуване на времето е това, че нещата не се случват едновременно.

20) Единствената утеха от мъките на живота са музиката и котките.

21) Жена, която следва тълпата, обикновено не стига по-далеч от тълпата. Ако тръгне сама, има голяма вероятност да се озове на места, където никой преди това не е бил.

22) Живял съм в уединение сред природата и съм забелязал как еднообразието на спокойния живот стимулира съзидателния ум.

23) Знам със сигурност, че нямам никаква особена дарба; любопитството, отдадеността и инатът, съчетани със самокритичност, са нещата, които ме доведоха до идеите ми.

24) Идва време, когато разумът преминава на по-високо ниво на познанието, но не може да обясни как е стигнал там.

25) Има един въпрос, който ме кара да се чудя: другите ли не са в ред или аз съм лудият?

26) Имам достатъчно артистични заложби, за да използвам свободно въображението си. Въображението е по-важно от знанието. Знанието е ограничено. Въображението обгръща целия свят.

27) Интелигентността не е да умееш да запомняш информация, а да знаеш къде да я намериш.

28) Информацията не е знание.

29) Личният пример не е основният начин да влияеш върху другите хора, това е единственият начин.

30) Малцина са способни да изразяват спокойно мнения, разминаващи се с предрасъдъците на социалното им обкръжение. Повечето хора не са в състояние да формират такива мнения.

31) Мерилото за интелекта е умението да се променяш.

32) Не съм чак толкова умен. Просто по-дълго мисля над въпросите.

33) Нещастието помага на човек да опознае себе си.

34) Никакви експерименти не могат да докажат, че съм прав; само един експеримент е достатъчен, за да дакаже, че греша.

35) По средата на трудностите се намира шансът.

36) По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш; така всичко става възможно.

37) Попитали Айнщайн колко фута има в една миля. Той отговорил: ,,Не знам. Защо да си пълня мозъка с факти, които мога да проверя във всеки справочник?"

38) Приемем ли веднъж ограниченията си, ние ги прекрачваме.

39) С разширяването на нашето знание нараства и зоната на здрача около него.

40) Само живот, изживян заради някого, си струва да се живее.

41) Стойността на един човек трябва да се преценява по това, което дава, а не по онова, което може да получи.

42) Това, че хората се влюбват, не се дължи на гравитацията.

43) Човек никога не може да разреши проблем на нивото, на което е създаден.

АНЕКДОТИ:
Ото Нойгебауер, специалист по история на математиката, разказва следната случка за малкия Айнщайн, която представя като ,,легенда'', но звущача доста автентично:
Понеже малкият Албер приговорил късно, родителите му много се тревожили. Най-сетне, една вечер на масата, той нарушил мълчанието си, като заявил:
- Супата е много гореща.
Зарадвани, родителите му го попитали защо досега не е казал нищо.
- Досега всичко беше наред - отговорил Алберт.

Веднъж показали на Айнщайн осемнайсетмесечния син на негов по-млад приятел. Бебето погледнало набръчканото лице на стария физик и се разревало.
- Ти си първият от много години насам, който показва истинското си мнение за мен - заявил Айнщайн.

Съпругата на Айнщайн често му натяквала, че трябва да се облича по-официално, когато отива на работа.
- Защо е нужно? - конррирал той. - Там всички ме познават.
Когато трябвало да участва в една голяма конференция, тя пак го помолила да се облече малко по-спретнато.
- Няма смисъл - отговорил той. - Там никой не ме познава!

Един ден Алберт Айнщайн и негов асистен започнали да търсят кламер, за да защипят една току-що завършена статия по физика. Макар, че скоро намерили един, той се оказал прекалено изкривен, за да им свърши работа. Докато търсели инструмент, с който да го изправят, попаднали на... цяла кутия кламери.
За удивление на асистента, Айнщайн взел един от тях и веднага започнал да го криви, за да направи необходимия инструмент (за изправяне на първия кламер). Младежът озадачено го попитал защо постъпва така.
- Заема ли се с някаква задача - отговорил Айнщайн, - трудно се отклонявам от нея.

На един симпозиум по физика в Лас Вегас Алберт Айнщайн прекарал доста време в игра на зарове и рулетка - за изненада на по-здравомислещите си колеги.
- Айнщайн играе като заклет комарджия - отбелязал веднъж един изтъкнат физик. - Това, което ме притеснява, е, че го прави, сякаш знае нещо!

На млади години Алберт Айнщайн свирел дует на един прием в Германия. По едно време изсвирил фалшива нова, при което Ференц Молнар, остроумен унгарски драматург, се разсмял. Айнщайн спрял да свири и се възмутил:
- Защо се смееш, Молнар? Да си ме видял да се смея така на някоя от твоите комедии?

Цитати / Древноиндийски мъдрости

1) Тъй както човек сменя овехтелите си дрехи с нови, така и душата заема нови материални тела, изоставяйки старите и безполезните.

2) Глупецът, осъзнаващ глупостта си, поради това е мъдър, а глупецът, който се има за мъдър, е истински глупец.

3) За човек, който е победил ума, умът е най-добрият приятел, а за този, който не е успял да го победи, умът е най-злият враг.

4) Когато разумът ти излезе извън гъстата гора на заблудата, ще се освободиш от всичко, което си чул, и от всичко, което предстои да чуеш.

5) От гнева възниква пълната заблуда, а от заблудата объркване - объркване на паметта. Когато паметта е объркана, човек губи разума си, а когато загуби разума си, затъва в материалното блато.

6) Дори и цял живот да общува с мъдрец, глупецът пак ще долови истината толкова малко, колкото лъжицата долавя от вкуса на супата.

7) Този, който общува с глупци, се терзае непрестанно. Приятелството с глупци, подобно на съюза с враг, е винаги мъчително. Близостта с мъдро люде наподобява радостта при среща с родственици.

8) Мъдрецът не дири постоянното сред напостоянните неща.

9) Извисил се е до съвършено съзнание онзи, който е способен да отдръпва сетивата си от техните обекти, тък както костенурката прибира крачката си в черупката.

10) Подобно на стрелеца, насочващ стрелата си право в целта, така и мъдрецът насочва право в целта своята тръпнеща и менлива мисъл. Нея човек трудно може да удържи и обуздае.

11) Нека мъдрецът бди над своите мисли, защото те са трудно уловими, много гъвкави и своенравни. Добре пазените мисли носят щастие.

12) Тъй както здравата скала не се разклаща от вятъра, така и мъдрите хора са непоклатими сред хулите и възхвалите.

13) Добре е да има сдържаност във взора. Добре е да има сдържаност в слуха. Добре е да има сдържаност в обонянието. Добре е да има сдържаност в словото. Добре е да има сдържаност в тялото. Добре е да има сдържаност в мисълта. Добре е да има сдържаност във всичко. Мъдрецът, сдържан във всъчки неща, е освободен от всяка болка.

14) Себеосъществяването е постигнал онзи, който е напълно удовлетворен благодарение на придобитото знание. Такъв човек е самоовладян и обитава трансцеденталността. Той гледа на всичко - на пясъка, на камъните, на златото - с еднакви очи.

15) Каква полза от книгите за онзи, който няма собствен ум? Как огледалото ще послужи на слепеца?

16) Знаещ не е онзи, който говори много. Знаещ е онзи, който е търпелив, свободен от страх и омраза.

17) Всичко на света се прави по-лесно, след като бъде опознато. Опознавайки малкото зло, ще добия търпение да понасям и голямото.

18) Ако човек постъпва така, както предписва на другите, то значи е смирил самия себе си и е способен да смири и останалите. Най-трудно е да смириш собствената си същност.

19) Силният не е ограничен, ограничението е за слабите.

20) Големите не се гневят на нищожните. Могъщият се бори с могъщ.

21) Да победиш самия себе си е най-добрият начин да не бъдеш победен.

22) Камъкът не реже, но може да наточи ножа.

23) Покой може да постигне не човекът, стремящ се да удовлетворява желанията си, а онзи, който не трепва от непрестанния прилив на желания, тъй както океанът остава винаги неизменен, при все че реките постоянно се вливат в него.

24) Омразата никога не може да се прекрати чрез омраза, а само чрез липса на омраза.

25) Долният човек откликва на всичко с грубост, обикновеният - на грубостта, с грубост, а достойният никога не бива груб, както и да се държат с него.

26) Проявявай доброта и към приятел, и към враг, подобно на цветето, което еднакво ухае и към двете ноздри.

27) Не са оковани във вериги онези, които нищо не обичат и нищо не мразят.

Don't cry

There'll be another spring

I know our hearts will dance again

And sing again

So wait for me till then

Be glad

The bird is on the wing

Another chance to love

and laugh with me

Just wait and see

I love you now

And I'll love you forever

Oh, don't be sad

We'll surely be together

For the sky is bluer overhead

If you will just believe in me

There'll be another spring

Цитати / "Разклати след употреба" - Андрей Слабаков

1) Нощем по покривите
(На вратата се звъни. Някой отваря.)
- Ти ли ме извика? Здрасти, т'ва съм аз!......
... Тука ли да седна?... Топло е у вас!......
... Дай каквото има! Пия даже газ!......
... Газ ли ми донесе? Ти си педераст!......
(Гаси се лампата.)
- Я, недей ме пипа! Стига бе, простак!......
... Гащите ми скъса!... Ще си купя пак!......
... Тука ли да легна? Ама, че е мрак!......
... Я, не се натискай! Мани тоя крак!......
(Матрака скърца жално.)
- Стига ми го пъха! Мини по натам!......
... Няма да го лапна! Много е голям!.....
... Щом си тъх нахален, лапни си го сам!.....
... Няма да ти бутна! Няма да ти дам!.....
(Външната врата се захлопва. Някой плаче.)

2) Вяра
Господи, колко си проста!?
Господи, колко си тлъста!?
Тъпа, костама и грозна!
Ниска, разплута и гнъсна!
Господи, защо ме наказа
С изрод подобен на нея!?
Господи, явно ме мразиш,
Но да се сърдя не смея...

3) Стеснително
Седя и тъжен пия бира
В порутения, стар бардак
Аз знам, че ти ме чакаш мила
Но пия пак и пак и пак...
Седиш и пушиш в малката си стая
Седиш и пушиш в синкавия мрак
Аз знам - това ще бъде края
Но пия пак и пак и пак...
Седиш и пушиш, аз седя и пия
И май ще ти предложа брак
Аз те обичам, но защо го крия
И пия пак и пак и пак

4) Алергия
Аз бях красив, висок и смел
А също - доста симпатичен
Девойки свалях, дъвчех тел
Сега съм просто алергичен
Алергичен съм към вино
Към пари и към саксия
Към театър и към кино
Към небелена капия
Алергичен съм към хора
Птици, пътища и знаци
Алергичен - към затвора
Към медузи, ризи, раци
Алергичен - към живота
Алергичен - към тъга
Алергичен - към хомота
На прекрасното СЕГА
Към смъртта съм алергичен
Към кокетните неща
И към ордена закичен
На гърдите на баща
Любя само тебе, мила
Теб, едничка на света
Алергичната ми сила
Се оказа любовта.

5) Пиперка 5
Куц, дръглив, измъчен кон
Дъвчеше пиперка сива
С куп въздишки, сто след стон
Той ореше крива нива
Нивата бе пет на два
Но за коня бе голяма
Бавно пъплеше едва
После тихичко задряма
Засънува сън злокобен
Как е куц, измъчен, грозен
Как яде пиперка сива
Как оре дръглива нива
Събуди се от ритници, шамари
Но за коня не бе от значение
Бавно разбра, че е имал кошмари
И закуца напред с облекчение

6) Фъстъци
Ядях печален печени фъстъци
В портрета ти отправил взор
Краката ми, обути във тарлъци
Миришеха на стар, оборски тор
Седях и гледах профила ти римски
Над скъсания редингот
Седях и гледах образа ти свински
Седях, а пък се чувствах скот
Във погледа ми нищо не търси
Просто седя и си дъвча фъстъците
Под масата с разчорлени коси
Прегърнати плачат тарлъците

7) Обещание
Обещаха ни хубаво време
Обещаха ни слънце и май
Обещаха да няма проблеми
Обещаха ни земния рай
Обещаха и масло и мляко
Сирене, радост и бира
Да го няма детското ако
И водата ни хич да не спира
Обещаха ракия и вино
И мезета ни те обещаха
И морето пак да е синьо
Да не капе родната стряха
Обещаха и лято и зима
Още пролет, септември и сряда
Обещаха всичко да има
Обещания - цяла грамада
Обещаха, обаче не стана
Нищо - ний да сме живи и здрави
И във мир, и във труд, и в отбрана
Ние знаем, че всие сте прави

8) Утре
Измокрен, гладен, уморен
Брадясал, нервен, отвратен
Полуидиот, почти кретен
Аз вярвам в утрешния ден
Заради моето ужасно вчера
Обаче утрешния ден
Прекрасен, ясен и засмен
Минава тихичко край мен
И още утре - в други ден
Ще бъде моето ужасно вчера

9) Вечерите на един истерик
Лежа със изтънели нерви
И тропам нервни с левия си крак
Отвън се карат нервни стерви
В изнервящия, синкав мрак
От писъците им развратни
Настръхват с тропот моите коси
И вятъра със скърцане ги клати
Напред - назад и във страни
Със адски рев пикира буба
Над мръсния, разпран килим
Молците хрупат старата ми шуба
И ме фиксират с поглед син
Във гърлото на паяка се мята
Муха с разплакани очи
Противна, грозна и космата
Със истеричен глас крещи
Отвън прелита нощна пеперуда
И заглушава всичко с плясък на крила
След нея втора, после друга...
Накрая с трясък пада тишина

10) Спомен за луната
Полека влизам в къщата си мръсна
Навсякъде е тъмно. Няма ток
В леглото ми лежи пачавра гнъсна
Във унисон с панелния ми блок
В хладилника поглеждам вяло
Отвътре гледа бяла тишина
Къде е сиренето бяло?
Къде е мъртвата свиня?
Отвън виси обесена Луна
Под нея гарван грачи звучно
Луната гледам с мъничко тъга
Да си Луна е адски скучно

11) Кой
Защо ли? Защо ли? Защо ли?
Как? Къде? Кога? И кой?
Кой свинята ще заколи
И ще я дари с покой?
Кой ще сготви вкусна леща
С моркови и овча лой?
Кой попарата гореща
Ще плати веднага в брой?
Защо ли? Защо ли? Защо ли?
Как? Къде? Кога? И кой?
Ах, защо сме боси, голи?
Кой е чужд и кой е свой?

12) Полу
Полегнал съм кротко.
Полунощ е. Полумесецът свети.
Преполвена цигара дими.
Просяк пържи попчета клети.
В полумрака усещам - живея почти.
В полупразния чайник къкри вода
В полусутерена към двора.
Полумъртва е сякаш мойта душа
Пълна, препълнена с хора.
Ето някой: простак с полувисше.
Полуинтелигент - полиглот.
Някой с мозък на растения нисше.
Всеки трети - кръгъл идиот.
Всички вие сте мои другари,
Приятели, познати почти,
Пияни писатели, даже стругари,
Всички пълни със празни мечти

13) Вампир
Легнах във ковчега плахо
Исках просто да заспя
Но от вънка - ихо, ахо!
Гневен, нервно се въртя
Ставам, пия чай със мляко
Пуша, мисля и чета
После акам малко ако...
Колко шумен е света!

14) Из "Сряда"
Седя и зяпам
тъпо през прозореца
Седя и зяпам
тъмно е навън
А вън невзрачни
жалки хорица
Ме зяпат тъпо
през прозореца

15) Петъчно
Ето, аз пия, мълча и си трая
Не искам да мога, не искам да зная,
Не искам да гледам паветата сиви
Сивите къщи, прозорците криви
Не искам да чувам скимтенето гадно
На сивите хора умиращи бавно
Не искам да бъда приживе мърша
Не искам в канала под моста да свърша
Не искам пролет неживяна и бяла
Не искам пролет родена умряла
Ето защо, мълча и си пия
А в петък, понякога, тихичко
вия

16) Весела бедност - първа част
Търся смисъл във живота
Търся смисъл, но уви
Шести ден го търся вече
Търсенето не върви
Тук го няма, там го няма
И в средата и в страни
И в хладилника го няма
И във топлите страни
Ах, останах аз без смисъл
Но ми хрумна умна мисъл:
Какво от туй, че нямаме пари
Какво от туй, че вън е люта зима
Щом изглеждаш жив или почти
Значи има смисъл да те има

17) Весела бедност - втора част
Дайте ми кюфтета
Дайте ми сърми
Агнешки котлети
Мазни каварми
Глад, глад, глад ме гони
Глад ме мъчи и мори
Дайте семки и бонбони
Дайте хляб дори
Блажна копърка сънувам
Супа, второ и юфка
Рано сутрин се събуждам
Гладен все така
Глад, глад, глас ме гони
Глад ме гони ден и нощ
Дайде кифли, макарони
Свински гръден кош

18) Весела бедност - трета част
Кой си ти и кой съм аз, няма никакво значение
Във мизерия роди се наш'то поколение
Какво от туй, че нямаме пари
Какво от туй, че вън е люта зима
Щом изглеждаш жив или почти
Значи има смисъл да те има
По-единни от това ние май не станахме
Няма покрив, няма хляб - само хрема хванахме
Имаме си само тенджери
Пълни с рядка свобода
През строшените ни пенджери
С присмех гледа ни глада

19) Работническо
Обичам аз да съм работник
Да пея до любимия си струг
Да дъвча ядно мазния си потник
И да се чувствам, като чук
От хиляди детайли да повръщам
Да меткам гроздова в бардака стар
При Катя тихо аз да се завръщам
В балтон загърнат със изгнил хастар
Дечицата край мен в сополи тичат
В квартирата ми три на два
Те до едно на тати си приличат
Защото тати, мама им еба
Парите малко, никога не стигат
По пенюар жената псува
Цените все се вдигат
И сиренето адски много струва
Казано честно всичко ми е наред
Бича на струга и гледам напред

20) Из "Лайно и поет"
,,Защо ме гледаш с укор и насмешка?
Защо от мене се гнусиш?
Къде е твойта топлота човешка?
И ти сереш! И ти пърдиш!''

21) Моралист и бабалюга
Басня
Гледам мръсна бабалюга
Да ебе тахтаба друга
Гнусна, гадна буболечка
С пишка, като черна клечка
След една въздишка тежка, правя остра забележка:
,,Буби ще ебеш, така ли!?
Пеперуди и комари!?
Ръгаш сякви земни твари
Даже пръча не пожали!''
Тя нехайно ми отвръща, докат ебе свойта тъща:
,,Аз ебъ, защото мога
Завистлива гад двунога!"
Смачках грозното създание, просто тъй, за назидание
Може би завиждах малко
На това животно жалко
Но омразата отмина
Щом гадината загина
ИЗВОД: Секс без здрав, църковен брак!?
Няма как! Ах, няма как...

22) Нумизмат и изпражнение
Един добре облезен нумизмат
Съзря монета златна в изпражнение
Изглежда пътник непознат
Се бе изсрал нощес в уединение
Ръкав запретна нумизмата
И пъргав като дива котка
До лакът бръкна в лайната
И грабна рядката находка
Но щом ръката си омазана извади
И от вонята взе да му се гади
Видя, че туй, което смятал бе за злато
Попаднало в лайното непознато
Е всъщност медно копче от балтон
Или пък част от стар, изгнил сифон
И тогава, в миг на просветление
Внезапно откри с удивление
Че е бръкнал в това изпражнение
Гадно, противно и мазно
напразно!

23) Седем върпоса и един отговор
Аз питам:
Защо харесваш космите си гъсти?
Защо харесваш своя гъз и нос?
Защо харесваш кълките си тлъсти?
Защо харесваш срамната си кост?
Защо харесваш късите си пръсти
И образа си крив, червив и прост?
Ти питаш:
Защо не ям изгнил, зелен салам?
И отговорът е един: НЕ ЗНАМ!

24) Езеро 4
Над езерото бавно пада мрак
А върху мене - облаци комари
Аз чеша стръвно левия си крак
Но и по десния откривам твари
Инсектите ме лазят на талази
Завират се в гъзъ ми чак
Но как човек да ги намрази
Когато бавно пада мрак

25) Езеро 7
Край грозното, смърдящо блато
Под бледата, измъчена Луна
Зад счупената, дъсчена барака
Сред мириса на мухъл и лайна
Пред пращната бутилка вино
До стария, прегърбен бук
При теб се връщам мислено,
Родино
Защото аз оставам тук!

26) Езеро 6
В носа си бръкнали със пръст
Обути в свлечени бикини
Със тромав, нервен, свински тръст
Подтичват бузести немкини
Високи, бледи англичани
По къси гащи на раета
Приличащи на пеликани
Показват хилави крачета
Две французойки със клювници
По пъпки и по фон дьо тен
По малки, сухи, сплути цици
Се мажат упорито с крем
Петима италианци тлъсти
Със вид на седемте джуджета
Припкат палаво на пръсти
Подир една мома напета
Друго какво да ви кажа?!
Така изглежда плажа

27) Из "Като Валери Петров"
Седа си на плажа и гледам морето
Вълните, медузите, пясъка, дето
Ръка на удавник сочи небето
Изгнила, зелена и крива, което
Трябва на мен да ми каже,
Че небето наше е всъщност враже,
Че живота е грозен, гаден и скъп,
Че начело винаги е някой тъп
Овчар, говедар, тоест - ръб,
Който вместо патки да пасе,
Чертае бъдещото ни трасе

28) Жалбата на заека
Вървя си кротко из гората
И хрупам сочната трева
От слънчев лъч блести водата
Около мен е синева
Кокетно щъркели прелитат
Пауни, гларуси, сърни
Но в мен тъга и скръб се сплитат
И плачат горските върби...
Застреляха е неотдавна!
Не бях до нея, ах, уви!
Тя беше нежна, плаха, бавна
Затуй куршумът я уби
То бе ужасна, грозна сцена!
Видя я и един бекас!
Ти падна, скъпа, покосена
Избягах в дън горите аз!
Сега във храстите се крия,
Ловците дебнат ме навред
Те теб изядоха с туршия!
О, зъл живот, бъди проблек!

29) Под игото
.................................
... хукна от къщи, седна на двора,
пи една ракия, строши стобора,
излезе на пътя, погледна небето,
слънцето спряло сърдито пече то,
Дико се огледа, па се юрна в гората,
въстание да вдига!
Завалията!
Туй Бойчо беше!
А носеше, милия, чифте пищови,
паласки, ботуши и три ножови,
навуща, потури, бял ямурлук,
ножче, губерка, две глави лук,
шест ятагана, пушка бойлия,
сабя френгия, тесла, пиростия,
ходеше ведро той по селата,
народа го гледаше право в устата!
Събираше хора от кол и въже -
негри, китайки и други мъже,
каруцари, юнаци, старци, слабаци,
Говеда,
животни,
боклуци и раци,
каци, краваци,
хашлаци, дараци,
и всички те бяха с черни мустаци!
Хей!
Но турците додоха, черни, космати,
баяти-джелати, надолци-крилати,
идеха, падаха, псуваха, ставаха,
бягаха, лягаха, лазеха, спяваха,
оназ песен дружина, дето ги води
през цяла България,
към светли Бъднини!
И ето, настъпи големия бой!!!
Но кой ще се коли! Кой? Кой?
Само Бойчо остана с голия нож,
другите се скриха, настъпи нощ,
звездите изгряха, месецът светна,
вятър повея, цялата природа
ямурлук наметна,
щурците запяха, птичките заспаха...
Турците идат, с балтии в силяха!
О, Боже! О, Боже! О, Боже!
Борбата е страшна, повече не може
Бойчо, горкият,
да върти френгия,
ятаган да мята,
да стреля с бойлия,
лук да яде, копчета да шие,
дрехи да глади, лице да си мие,
щото под таз нощна светлина,
турците отрязаха му черната глава!!!
Хей!
Туй беше!
Въстанието секна!
Турците доволни са,
Султанът се изсекна!
България, мила, под иго остана!
Бойчо, юнака, той герой стана!
Мир за да има,
бомби да няма!
НЕ НА ВОЙНАТА!
НЕЙНАТА МАМА!!!

30) Северно сияние
Прадядо ми ловил мамути.
Баща ми моржове ловил
А аз ловя медузи сплути
Не зная март ли е, април?!
Отдавна сняг не е валяло
И скоро няма да вали
Аз влача морното си тяло
За студ сърцето ме боли.
Отдавна родната ми къща
Стопи се, в почвата попи
От жегата ми се повръща
И осми ден не ми се спи
Жена ми с негър чер избяга.
Децата пукнаха от глад.
Мухите пъдя със тояга
и всуе търся малко хлад.
Хладилникъ ми не работи,
а хубав беше - марка ,,Мраз''...
Обувам черните си боти -
На юг, на юг отивам аз.
Жирафи, слонове, газели
от студ измрели са до крак.
Сахара с хълмовете бели
потънала е в зимен мрак.
Здравей, Отечество любезно!
Сияние, здравей и ти!
Привет, привет полярна бездно,
към теб сърцето ми лети!

31) Селска идилия
От покрива тече отново
А в нужника си нямаме вода
Не ще успеем с меч и слово
Да спрем миризмата на лайна
Лопата, кофа ще ни трябва
И син, голям, съдран парцал
Със бяла риза кат, на сватба
Нагазвам бодро в шупналата кал
Греба мъжествено и хвърлям на посоки
Летят лайняни пръски и пикня
Две цицести комшийки - чернооки
Ми мятат поглед - призив за ебня
Мъжете им ме гледат мрачно
В очите им - стаена жълта злоба
Живота им протича еднозначно
След люлката - ракия, после в гроба
Комшийските хлапета на стобора
Следят как ровя с зяпнала уста
И виждам аз - ще станат ,,хора''
Щом на труд се радват отсега
Изгребах всичко. Ямата засвети
Чеки избърсвам със лайнян ръкав
И като стяг от вятъра развети
Оставам горд, безмълвен, прав
Кога погледнах - кротко от небето
Звездици трепкат, има и луна
Пиян калугер пее из полето
А аз мириша силно на лайна

32) Далече
В тихата есенна вечер
Бавно вървя през гората
Гледам звездите, луната
Слушам как капят листата
В тихата есеена вечер
Бавно се връщам във вкъщи
Нейде пияни повръщат
Плачат хорските тъщи
В тихата есенна вечер
Бавно отпивам от чая
Сам съм във сивата стая
Толкова далече от рая

33) Братя
Лежахме кротко две лайна в полето
Той - твърдо, аз значително по-рядко
Лежахме с поглед вперен във небето
Аз бях дете, а той пък - моя батко
Внезапно той замислено ми каза:
,,Животът ни е кратък, ах, уви!
Животът ни е болка и омраза!
Животът ни вони, дори смърди
Като проказа! Не! Като зараза!"
,,Защо, бе батко? - казах му тогаз -
Виж, пиле пее сладко във полето
Да бях наговото място аз
Бих литнал весело в небето
И песен ведра бих изпял за таз..."
,,За таз!? Която ни изсра в полето!?
Която плюска първо, второ, трето!?
Боза с фасул и малеби със крем!?
Сутляш, чорба и бира на корем!?"
Аз замълчах, защото батко беше прав
Лежахме кротко две лайна в полето
Аз бях роден от супа и ошав
А той - от зарзават край Фелибето

34) Топла бира
Пия топла бира в павилиона
Пия топла бира без мезе
Ти ме галиш с поглед от балкона
А мъжа ти - твойте рамене
Припев:
Пия, пия, млад ще се затрия
Бира, вино, гроздова ракия
Що не пратиш него в павилиона
Що не пие той, а аз при теб
Да те галя нежно на балкона
Той да плаче озлобен и клет
Припев:
Пия, пия - млад ще се затрия
бира, вино, гроздова ракия
Светва лампата на павилиона
Светват полилеите у вас
Теб те няма, празен е балкона
Сто години ще те чакам аз
Припев:
Пия, пия - млад ще се затрия
Ако кажеш, ей сега ще спра

35) Авангард
Гжу мерси спокойно в сряда
Мжи кору и мар серви
Терв се бру и гди и пляда
Сонж се жгу, но se la vi!
А в четвъртък гни и сра
Ил верди енд дансен ди
Ктур се истер, вед комра
Пи ракия, бла ,,Бурди''!
Той изпъди я корсела
Тя конси и смилер ну
Той смери, смери и кнеда
Бдун, ксилтар, верси и пу!
Тя разплиска се турти
Той заски и засемя
Тя се плеса, се мурти
Той пък нея монтемя!
Край, свърши се тая дружба
Той измуни я и кли
Но ще сбруе нова нужда
Ще се клират en и тi!

36) Приспивна песен
Нощ е. В малкото креватче
Цялото оплескано в лайна
Наповръщано от свойто братче
То си пее тихичко така:
,,Нани-на, нина-на!
Цялото съм във лайна!
Майка ми, гадината проклета
Кърти сладък сън дълбок
Татко пак ракия мета
Смуче като мръсен смок!
Нани-на, нани-на!
Батко ме наповръщá!"
Тихо трепкат на небе звездички
И Луна от облаци изплава
А пък то, притворило очички
Наповръщано припява:
,,Нани-на, нани-на!
Да ви таткам майката!"

37) Черепно-мозъчно
От глупостите ти космати
Главата ми тупти като сърце
А мислите ми някога крилати
Разплути пъплят, влачейки нозе
Глава разтърсвам мозъкът ми с плясък
Се блъска в черепната ми кутия
А мощният ти, истеричен крясък
Ми къса нервите. Те куцайки се крият.
Засмян целувам твоите коси
Обрасли върху черепа ти кръгъл
В целувката ми мисъл не търси
Отдавна е умряла в някой ъгъл

38) Из ,,Страст''
Лежахме плахо в шубрака
И с нежност мислихме за нас
Нищо, че не знаехме в мрака
Къде си ти, къде съм аз

39) Сами сред природата
Разхождам се с любимата в гъстака,
А всъщност - търся място да ебъ!
Ах, нея я боли далака,
А мене ме боли зъбъ!
И болка гони ни, защото
Полянка търсим от зори!
Но де да ни се спре окото?!
Навсякъде гори, гори, гори!
Намерим ли пространство празно,
То от гадини зли гъмжи!
Ту змия се усмихва мазно,
Ту куче грозно зло ръмжи!
Най-после - подходящо място!
Посягам аз към твоите гърди!
Но скрит във храстите, зад брясто
Козел ни гледа лошо и пърди!
Омръзна ми да ходя по гората!
Омръзна ми и овчият ти вид!
Отдавна всички се ебът в леглата!
Да шибаш сред природата е мит!

Румен Леионидов (велик цензор) за книгата и Слабаков:
Слабаков обича неприличните думи. И те го обичат и му служат по-добре, отколкото той на тях. Може би, защото не му отива да служителствува, да прислужва, да бъде слуга дори на собствените си слова. Той знае, което не всеки знае: мръсни думи няма, има мръсни души, има мръснишко подсъзнание, има вулгарен цинизъм. А присмехулникът нито хули, нито умира от смях - той се присмива над съвършенството да си глупак.

Цитати / "Животът може да е чудо" - Ивинела Самуилова

1) Даваше си сметка, че сигурно има хора, които коментират зад гърба й колко е ,,потайна'', но това беше нищо в сравнение с малкия град, където хората като че ли осмисляха и запълваха празнотите в собствения си живот с всевъзможни коментари за битието на другите.

2) Никак не й се удаваше да бъде последователна като личност, затова и не обичаше да й слагат ,,етикети'' или да се определя сама. ,,Добра'', ,,лоша'', ,,улегнала'', ,,авантюристка'', ,,нежна'', ,,груба'', ,,тактична'', ,,вулгарна'', ,,обичаща'', ,,мразеща'', ,,забавна'', ,,досадна''... Ади знаеше, че е всичко това и какво ли още не в някакъв момент, при това - стопроцентово. Чувстваше се точно както го беше изразил един португалски поет - Във всеки ъгъл на душата ми има олтар на различен бог. И когато беше на служба на някой от олтарите, си имаше определено поведение, убеждения, вярвания, чувства, думи, дори жестове, изражения на лицето и пози на тялото. Всяка една от личностите в нея имаше собствен стил и мотивация, често напълно различни от другите й ,,аз''. И всяка една от тези личности явно имаше собствено отношение към живота, защото не можеше да си обясни по друг начин защо един път животът я изпълваше с възторг, друг път й изглеждаше напълно безсмислен, понякога й приличаше на въртележка в лунапарк, друг път беше досадна рутина, беше и приключение и кошмар, и още хиляди други превъплъщения.
Ади си помисли, че всъщност тя е една тълпа от хора, в която има и интелектуалка, и естетка, и селянка, и примерна домакиня, и мръсница, и майка, и организиран човек, и купонджийка... И всички те са събрани в нейната уж една-единствена личност, при това - всяка със собствената си ,,митология'' за живот. И всички тези перонажи я побъркваха с непрекъснатата си борба помежду си, всеки със своите си принципи, желания, стремежи...

3) Той има даваше за пример безбройните антистрес програми, чиято основна идея е да научат хората да релаксират. "Защо вместо това не научим хората как да не се стресират? - риторично питаше Алексей. - Значи, те си се стресират, ние ги релаксираме, те си се стресират, ние ги релаксираме... и така до безкрай - палеше се той. - Всъщност хората вече имат това знание в себе си - разсъждаваше Алексей - и ние просто трябва да му дадем път. Затова трябва да излезем от тази проблем правеща логика, която е забита в главите ни от раждането''.
Много й допадеше и друго, на което акцентираше Алексей, а именно, че за да решат някаква проблемна ситуация, беше най-добре да извадят от нея цялата сериозност.
- Сериозността е нещо много страшно - бе казал веднъж Алексей и ги бе попитал дали са чували израза ,,сериозен като инфаркт''.
- Сериозните хора получават инфаркти - каза сериозно той. - Те принуждават потенциала да им създава пречки не само вътре в тях. Вътрешните пречки започват да пораждат възпрепятстващи събития във външната им реалност. Сериозността е вид отношение към живота, което е много тежко, негъвкаво и ограничаващо, и освен това сериозността е най-сериозната пречка пред проявата на потенциала - беше обяснил Алексей.

4) Никой и нищо не може да те направи щастлив, ако нямаш съответното отношение за щастие вътре в себе си. Външният свят може да добави към вътрешното ти щастие в някаква степен, но не може да те направи от нещастен - щастлив.

5) За да се случи това, първо трябва да му позволиш. А за да му позволиш да се случи, трябва да махнеш сериозността. Толкова на сериозно си го взела това, така си се вкопчила, че си му препречила всички възможности да се появи в живота ти.

6) - Но е добре да прецизираш изискванията си и да ги конкретизираш, както и да използваш само положителни изрази - например не казвай ,,да не пие'', а кажи ,,да е трезвеник''. Има една особеност, че светът като че ли не възприема ,,не''-то.
- Как така? - попита приятелката й.
- Не-оранжева катерица -  каза Ади и попита, както и Алексей беше попитал нея преди: - За какво си помисли?
- За оранжева катерица. - отговори жената.
- Ето за това става на въпрос - както твоят мозък не отчете ,,не''-то и ти показа оранжева катерица, въпреки че тя трябваше да е ,,не-оранжева'', така явно действа този принцип на по-мащабно ниво. Затова, ако неискаш оранжева катерица, трябва да кажеш каква катерица искаш точно в позитивна форма.

7) Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор!
Защо ви е ограничение,
там, дето нужен е простор?
Защо ви трябва да се стискате,
пръднете си със пълен глас,
със тон и тембър както искате,
тенор, сопрано или бас?!
Пръднята, братя, е изкуство,
прекрасен музикален дар,
кога пърдиш, пърди със чувство.
с квалификация и чар!
Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена,
тя никак, никак не смърди.
Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест,
във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.
Пръдни и ти веднъж в живота си,
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш...
Пръдни и ти, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив.
И виж, създали сме в държавата
нов самодеен колектив!