2) Никак не й се удаваше да бъде последователна като личност, затова и не обичаше да й слагат ,,етикети'' или да се определя сама. ,,Добра'', ,,лоша'', ,,улегнала'', ,,авантюристка'', ,,нежна'', ,,груба'', ,,тактична'', ,,вулгарна'', ,,обичаща'', ,,мразеща'', ,,забавна'', ,,досадна''... Ади знаеше, че е всичко това и какво ли още не в някакъв момент, при това - стопроцентово. Чувстваше се точно както го беше изразил един португалски поет - Във всеки ъгъл на душата ми има олтар на различен бог. И когато беше на служба на някой от олтарите, си имаше определено поведение, убеждения, вярвания, чувства, думи, дори жестове, изражения на лицето и пози на тялото. Всяка една от личностите в нея имаше собствен стил и мотивация, често напълно различни от другите й ,,аз''. И всяка една от тези личности явно имаше собствено отношение към живота, защото не можеше да си обясни по друг начин защо един път животът я изпълваше с възторг, друг път й изглеждаше напълно безсмислен, понякога й приличаше на въртележка в лунапарк, друг път беше досадна рутина, беше и приключение и кошмар, и още хиляди други превъплъщения.
Ади си помисли, че всъщност тя е една тълпа от хора, в която има и интелектуалка, и естетка, и селянка, и примерна домакиня, и мръсница, и майка, и организиран човек, и купонджийка... И всички те са събрани в нейната уж една-единствена личност, при това - всяка със собствената си ,,митология'' за живот. И всички тези перонажи я побъркваха с непрекъснатата си борба помежду си, всеки със своите си принципи, желания, стремежи...
3) Той има даваше за пример безбройните антистрес програми, чиято основна идея е да научат хората да релаксират. "Защо вместо това не научим хората как да не се стресират? - риторично питаше Алексей. - Значи, те си се стресират, ние ги релаксираме, те си се стресират, ние ги релаксираме... и така до безкрай - палеше се той. - Всъщност хората вече имат това знание в себе си - разсъждаваше Алексей - и ние просто трябва да му дадем път. Затова трябва да излезем от тази проблем правеща логика, която е забита в главите ни от раждането''.
Много й допадеше и друго, на което акцентираше Алексей, а именно, че за да решат някаква проблемна ситуация, беше най-добре да извадят от нея цялата сериозност.
- Сериозността е нещо много страшно - бе казал веднъж Алексей и ги бе попитал дали са чували израза ,,сериозен като инфаркт''.
- Сериозните хора получават инфаркти - каза сериозно той. - Те принуждават потенциала да им създава пречки не само вътре в тях. Вътрешните пречки започват да пораждат възпрепятстващи събития във външната им реалност. Сериозността е вид отношение към живота, което е много тежко, негъвкаво и ограничаващо, и освен това сериозността е най-сериозната пречка пред проявата на потенциала - беше обяснил Алексей.
4) Никой и нищо не може да те направи щастлив, ако нямаш съответното отношение за щастие вътре в себе си. Външният свят може да добави към вътрешното ти щастие в някаква степен, но не може да те направи от нещастен - щастлив.
5) За да се случи това, първо трябва да му позволиш. А за да му позволиш да се случи, трябва да махнеш сериозността. Толкова на сериозно си го взела това, така си се вкопчила, че си му препречила всички възможности да се появи в живота ти.
6) - Но е добре да прецизираш изискванията си и да ги конкретизираш, както и да използваш само положителни изрази - например не казвай ,,да не пие'', а кажи ,,да е трезвеник''. Има една особеност, че светът като че ли не възприема ,,не''-то.
- Как така? - попита приятелката й.
- Не-оранжева катерица - каза Ади и попита, както и Алексей беше попитал нея преди: - За какво си помисли?
- За оранжева катерица. - отговори жената.
- Ето за това става на въпрос - както твоят мозък не отчете ,,не''-то и ти показа оранжева катерица, въпреки че тя трябваше да е ,,не-оранжева'', така явно действа този принцип на по-мащабно ниво. Затова, ако неискаш оранжева катерица, трябва да кажеш каква катерица искаш точно в позитивна форма.
7) Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор!
Защо ви е ограничение,
там, дето нужен е простор?
Защо ви трябва да се стискате,
пръднете си със пълен глас,
със тон и тембър както искате,
тенор, сопрано или бас?!
Пръднята, братя, е изкуство,
прекрасен музикален дар,
кога пърдиш, пърди със чувство.
с квалификация и чар!
Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена,
тя никак, никак не смърди.
Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест,
във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.
Пръдни и ти веднъж в живота си,
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш...
Пръдни и ти, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив.
И виж, създали сме в държавата
нов самодеен колектив!
Няма коментари:
Публикуване на коментар