Понеделнично

Понеделник. Понеделнично. Грозно.
Как протична първата сутрин от седмицата? Аларма, кафе, работа?! Едва ли. Поне за мен.
(поне)Делниците ми започват със звън на телефон. Понякога моя, понякога не. Силен звън, изтръгващ съня от тялото и изпращаш пронизителна болка към главата.
Понякога времето съответства на настроението, на чувството в теб.
- Как се чувстваш?
- Понеделнично.
Носят се още спомените от предната нощ. Тежка нощ. Буквално тежеше. Товар от ярки спомени, бледи надежди и цигарен дим... Задушаващ дим и устни, които не са свикнали с него. Горчиво, изгарящо, топло...
Преди понеделник търсенето на нещо липсващо, но не изгубено, изглежда почти логично. Нещо, което знаеш къде е, но не можеш да го достигнеш. По никакъв начин! Нещо, което дори не ти принадлежи вече... А така го искаш обратно! В неделя изглежда естествено да го търсиш и искаш, но в понеделник... Изглежда просто глупаво. Детска постъпка.
В понеделник намираш себе си седяща пред компютъра с чаша силно кафе отпред и миришещи на цигари пръсти. Болката в главата отслабва, а виновникът за това лежи до теб. Таблетка беналгин. Не е първата, едва ли ще е последната. Единственото спасение за глава, пълна с мисли. Премисляща, обсъждаща, терзаеща се, прекалено тясно пространство за всичко, което се случва вътре. И боли. Често, редовно...
Замисляйки се за болката, причината за нея започва да изглежда не съвсем ясна. Дали не беше дъждът, който измокри всички дрехи и мисли по пътя към дома?! Цигарата леко клюмнала висеше от усните, а краката усещаха всяка локва, която очите не виждаха. Пътят към дома понякога изглежда дълъг, предълъг, познат и непознат.
В понеделник не трябва да се работи... Понеделник е ден за размисъл, разкаяние, презареждане и подготовка за следващите шест дни. Широко разпространено е мнението, че уикенда е за това. Но не е. Грешка. Error. Опитай пак.
В понеделник отново осъзнаваш това, което си забравил само преди два дни - че имаш задължения, не си свободен, а емоциите ти трябва да се върнат обратно на последна позиция, защото през седмицата се явяват само пречка. През работните дни правиш това, което другите очакват от теб. През уикенда правиш това, което най-малко очакваш от себе си!
Изглежда като кръгче... и е порочно. Но пък е познато, а познатото винаги изглежда комфортно.
Нямаш причина да се оплакваш. Имаш всичко, което не искаш.
В понеделник не се работи.

Цитати / "Аз, Роботът" - Айзък Азимов

1) - Петдесет години не са малко време - казах аз, понеже не можах да измисля нищо по-свястно.
- Когато човек вече ги е преживял, те са миг - възрази тя.

2) - И веднага у мен възникна въпросът: каква е причината за моето съществуване?
Пауъл стисна зъби така, че мускулите на бузите му заиграха.
- Сега говориш глупости. Нали вече ти казах, че ние сме те направили!
- И ако не ни вярваш - добави Донъвън, - с удоволствие ще те разглобим.
Роботът разпери изразително силните си ръце.
- Аз не приемам нищо на вяра. Всяка хипотеза трябва да бъде подкрепена от логика, иначе тя няма никаква стойност. А твърдението, че съм създаден от вас, противоречи на всички изисквания на логиката.
Пауъл сложи ръка върху внезапно свилия се пестник на Донъвън.
- Защо мислиш така?
Кюти се засмя. Това беше съвсем нечовешки смях - един машиноподобен звук, какъвто той за първи път издаваше. Рязък и отривист, този смях бе отмерен като чукането на метроном и не по-малко бездушен.
- Я се погледнете - каза най-после Кюти. - Не искам да кажа нищо обидно, но погледнете се. Материалът, от който сте направени, е мек и кашав, нетраен и слаб. Подхранвате се с енергия - недостатъчно - от окисляването на органични вещества. Като това - той посочи презрително остатъка от сандвича на Донъвън. - Периодично изпадате в безсъзнателно състояние, а и най-малките промени в температурата, налягането, влагата или интензивността на излъчването се отразяват на работоспособността ви. Вие сте сурогати. От друга страна, аз съм съвършено произведение. Поглъщам направо електрическа енергия и я използвам почти стопроцентово. Направен съм от здрав метал, постоянно съм в съзнание и понасям леко всякакви промени. Това са безспорни факти. И ако приемем това, което се подразбира от само себе си - че никое същество не може да създаде друго, по-висшестоящо от него, - тогава вашата хипотеза става на пух и прах.

3) Нима можем да сравняваме възприятията на сетивата с ясната светлина на строгата логика?

4) Със строги логически разсъждения можеш да докажеш каквото си искаш — стига да подбереш съответните постулати.

5) Всичко, което съдържа някакъв живот в себе си, възстава - съзнателно или несъзнателно - против всякакво господство.

6) Почти не му се вярваше, че е направил това. Беше навел глава и казал: „Ще отида“.
Но защо?
Никога не беше смятал себе си за герой. Тогава защо? Разбира се, оказа влияние отчасти заплахата със затвор на Меркурий. Отчасти имаше значение и това, че никак не му се искаше да излезе страхливец в очите на тези, които го познаваха, тоест изигра роля онзи по-дълбок страх, който стои зад всички храбри дела на тоя свят.

7) Разберете, че е просто невъзможно да се прокара разграничителна линия между роботите и най-добрите измежду хората.

Facebook page

Цитати / "Коралайн" - Нийл Геймън

1) Вълшебните приказки са верни не защото ни показват, че дракони съществуват, а защото ни учат, че драконите могат да бъдат победени (Г.К. Честърнът)

2) - Котките нямат имена.
- Така ли? - попита Коралайн.
- Така - отвърна котаракът. - Вие, хората, имате имена, защото не знаете кои сте. Ние знаем кои сме, затова не са ни нужни имена.

3) Когато те е страх, но все пак правиш каквото трябва, това е смелост.

4) Коралайн се събуди от късното утринно слънце, което блестеше в лицето й. За миг изобщо не знаеше къде се намира. Не само не знаеше къде е, но и не беше съвсем сигурна дори коя е. Стряскащо е каква голяма част от нас е свързана с леглата, в които се събуждаме сутрин, и колко крехка е тя.

5) - Откъде да знам, че ще удържиш на думата си? - попита Коралайн.
- Кълна се - каза другата майка. - Кълна се в гроба на моята майка.
- Тя има ли гроб? - попита Коралайн.
- О, да - каза другата майка. - Аз лично я погребах. И когато открих, че иска да изпълзи навън, я натиках обратно.

Facebook page

Цитати / "Смърт в облаците" - Агата Кристи

1) Ако човек казва само истината, няма от какво да се страхува.

2) Когато едно младо момиче е нервно, това обикновено означава, че става дума за мъж, не за престъпление.

3) За дадено нещо трябва да се съди единствено по резултата.

4) - Добрата репутация - продължи Поаро - е първото необходимо условие за всеки мошеник.

5) - Но ние вече разговаряхме със служителите. Не можаха да ни кажат нищо интересно.
Поаро го потупа по рамото.
- Да, вероятно. Но отговорът зависи от въпроса. Не сте знаели какво да питате.

6) Ако човек се мъчи да налучка, трябва да го прави с увереност.

7) Просто не е за вярване колко често обстоятелствата принуждават човек да направи точно това, което му се иска да направи.

8) - Животът може да бъде много ужасен - отговори той. - Човек трябва да има много смелост.
- За да се самоубие ли? Предполагам, че е така.
- За да живее, човек също трябва да има смелост - отговори Поаро.

Facebook page

Цитати / "Завръщането на Младия принц" - Алехандро Гилермо Роемерс

1) Отново поех на път и дълго размишлявах как възрастните с техните предупреждения, в желанието си да ни предпазят, до такава степен ни отдалечават от хората, че изпитваме смущаваща боязън да докоснем или да погледнем някого в очите.

2) Хората никога не успяват да опознаят действителността, а само себе си чрез тази действителност.

3) Понякога хората са като мидите - просто трябва да почакаме сами да ни дадат перлата, която крият в себе си.

4) Поставяш проблема извън себе си и обвиняваш друг за положението си, което е прекрасен начин да не го решиш.

5) - Защо много пъти си мислим, че който ни разкрива истината, е по-добър от който ни е подарил надежда?
Моментното стъписване, предизвикано от въпроса ми, ми даде паузата, от която се нуждаех, за да продължа.
- Не вярвай на тези, които разрушават бляновете ти с претекста, че ти правят благодеяние, защото обикновено нямат нищо хубаво, с което да ги заменят!

6) Нищо в света не ни е чуждо, нито мъката му, нито радостта му. Защото светът продължава да се радва, въпреки че има страдание. Колкото повече опознаваме страданието, толкова повече след това се наслаждаваме на щастието. Така че споделяй това, което чувстваш, било то песен или рана. Недей да живееш като чужд!

7) Никога не съм разбирал с такава яснота, че и стотици книги за изкуството да се обича не могат да добавят нищо към една целувка, нито сто беседи върху любовта към един-единствен жест на нежност.

8) - Тогава защо възрастните прекарват по-голямата част от живота си в трупане на все повече вещи, щом това не ги прави щастливи? - попита съвсем логично Младият принц.
- Мисълта, че щастието зависи от придобиването на вещи, е успокояваща самоизмама. Да имаш или да не имаш се превръща в смисъл на живота и търсенето се насочва към нещо извън нас. По този начин се избягва необходимостта да погледнем вътре в себе си. По този път на разсъждение можем да бъдем щастливи, без да се променяме. Достатъчно е просто да придобиваме едно или друго.

9) Другият затвор на спомените срещу щастието в настоящето е стремежът да изпиташ същото, което си изпитвал в миналото. Това просто не може да се случи. Както водите на реката никога не са едни и същи, така и ситуациите в живота никога не се повтарят абсолютно. При все това не е за вярване колко хора биват уловени в мрежата на опитите си да съживят същите преживявания. Това им пречи да се насладят на нови, също толкова или още по-приятни от предишните. По това човекът прилича на животното, което непрекъснато се връща там, където е намерило храна, докато не умре от глад, само защото отказва да потърси малко по-далече.

10) Ще видиш, че светът се превръща в увеличително огледало, което отразява и ти връща в по-голяма степен всичко, което безкористно си дал. Защото единственият начин да се обградиш с усмивки е да се усмихваш и единственият начин да се обградиш с любов е да я даряваш на другите. Има момент, когато се намираш в свят, чийто център си ти, в детството, и свят, отворен към другите, в зрелостта. Тогава трябва да се разделиш с капризите си, с твърдостта и егоизма си, за да развиеш убедеността, с която ще защитаваш най-благородните принципи. Обичай мечтите си, за да построиш с тял топъл и красив свят, изпълнен с усмивки и прегръдки. Ще бъде свят, в който ще живееш, и орбитата му ще бъде пъстроцветна. Ако истински вярваш в него и го изграждаш малко по малко с всеки обикновен жест, този свят ще стане възможен за теб. И ще бъде твоята заслужена награда, защото не съм виждал някой да се наслаждава от сърце на незаслуженото щастие.

11) Няма по-трудна победа, и едновременно по-възвишена, от това да изцелиш едно ранено сърце.

12) Щастието произтича от съществуването, не от притежаването, от това да приемаш и цениш всичко, което вече притежаваш, а не да се стремиш да придобиеш онова, което нямаш. Много пъти това, което ни липсва, може да е извор на щастие, защото позволява друите да ни допълват. Ако бяхме съвършени и притежавахме всичко, как щяхме да общуваме с другите? Някой е казал, че не нашата сила ни топли през нощта, а нашата жизненост. Тя прави така, че други да искат да ни защитят. Най-простият и пряк път към щастието е да правиш щастливи хората около себе си.

13) Любовта, макар да не е вечна, може да е безкрайна, когато се дарява.

Facebook page

Цитати / "Пътят на самозависимостта" - Хорхе Букай

1) В книгата си ,,Гласове'' Антонио Поркия казва: ,,Някой е спрял да те мами, а не да те обича, а ти страдаш, сякаш любовта му си загубил.''

2) Децата ни са като джуджета, седнали върху раменете на великани. Колкото и да са малки, те виждат по-далече от нас.

3) Защото не мога да отричам детето, което живее в мен.
Защото не вярвам, че това дете може наистина да поеме грижата за себе си.
Вярвам обаче, че когато пораснем, в нас заживява и по един възрастен човек.
И точно той, а не друг възрастен, ще се погрижи за детето в нас.
Това е самозависимост.

4) Някои хора, когато говорят за другиго, ми казват:
,,Не може да е такъв негодник!"
А аз питам:
,,Защо да не може? Може наистина да е негодник, голям негодник, невъобразим негодник... Защо да не може? Може да бъде точно такъв негодник, какъвто си поиска. Това си е негово решение. И твое задължение и отговорност е да се защитиш от този явно зъл човек. Това е твой проблем, не негов.
,,Не, защото той не може да постъпва така!"
,,Да, може."
,,Той не трябва..."
Защо да не трябва? Длъжен ли е някому? Никому не е длъжен.
Това е твоя отговорност. Не можем вечно да прехвърляме вината върху другите. Не можем вечно да търсим виновник, защото това вече дори не е конструктивно.
Думата ,,самозависимост" означава следното:
Мога да те помоля за помощ, но завися от себе си. Завися от най-зрялата си страна да се погрижи за детето, което продължавам да бъда. Завися от най-порасналата си част, за да се погрижи за най-незрелите ми черти. Завися от себе си, за да се погрижа за себе си.

5) Защо, когато обичаме, смятаме, че другият трябва да е такъв, какъвто аз си го представям, че трябва да изпитва към мен това, което аз изпитвам към него, че е длъжен да мисли за мен толкова, колкото аз желая, че не трябва да поема рискове, които заплашват връзката, и че трябва да иска от мен това, което му е нужно, за да бъда аз този, който да му го дава?
Това е нашата представа за любовта, но тази заробваща, дребнава и жестока любов не е любов между зрели хора.
Любовта между зрели хора приема и насърчава това пространство на самозависимост в другия.
Любовта дава, подтиква, поощрява, така че онези, които обичаме, също да преброждат все по-независими пространства.
Това е истинската любов, любовта към другия, която не е за мен, а е за теб; любовта, която е свързана с радостта, че съществуваш.

6) Извървяването на пътя на самопознанието изисква от мен да се покажа такъв, какъвто съм, без да се крия, без да играя роли, без увъртане, без лъжи, както и да участвам в обратната връзка, която се е случила, защото съм се показал такъв, какъвто съм.
Колкото повече покажа от себе си и колкото повече те слушам, толкова повече ще зная за себе си.
И колкото повече се опознавам, толкова по-добре ще се грижа за себе си.
И колкото по-добре се грижа за себе си, толкова по-независим ще бъда от външния свят.
,,Това не е ли противоречие? Ако слушам всичко, няма ли да изпадна в по-голяма зависимост?"
Не, не е противоречие.
Това е познание, което е част от пътя.
Никога да не завися от думите на другите, но винаги да се вслушвам.
Никога да не се подчинявам на съветите им, но винаги да ги имам предвид.
Никога да не се повлиявам от мнението на околните, но винаги да съм наясно с него.

7) Не трябва да отхвърляваме наученото поради факта, че днес не се чувстваме комфортно от ситуацията, в която сме се сдобили с това знание.

8) Трябва да се научим да търсим помощ, без да изпадаме в зависимост, и трябва да се научим да получаваме помощ, без да смятаме, че с това ставаме зависими.

9) Не мога да обичам нещо, което не познавам, и не мога да познавам нещо, което не обичам.

10) Ако имам чук, трион, гвоздеи, винтове, дърво и метал, мога да ги използвам, за да построя къща или да издигна бесило.

11) Един от най-важните ни ресурси е способността ни да се объркваме. Единствено това може да породи нови истини.

12) Софизмът относно невъзможността на всемогъществото е следният.
Положение номер едно: Бог съществува.
Положение номер две: Бог е всемогъщ.
Положение номер три: Щом Бог е всемогъщ, може да прави всичко.
Положение номер четири: Следователно може да направи различни по големина камъни - големи и малки. Може ли Бог да направи толкова голям и толкова тежък камък, който никой, никое човешко същество на Земята, да не може да повдигне? Може. Но... може ли Бог да направи толкова голям и толкова тежък камък, който дори той да не може да повдигне?
Умозаключение: Ако не може да направи такъв камък, тогава не е всемогъщ; значи, има нещо, което не може да направи. А ако може наистина да го направи, тогава ще има камък, който той не би могъл да повдигне, а при това положение пак не е всемогъщ.

13) Депресията е заболяване на волята.

14) Разликата между това - да е чувстваш свободен и да не се чувстваш свободен - е именно в осъзнаването на факта, че ти си този, който избира.

Facebook page

Цитати / ''Вината в нашите звезди'' - Джон Грийн

(Мнение за книгата)
***
1) На този свят има само едно нещо, което е по-гадно от това да умреш от рак, когато си на шестнайсет, и то е да имаш дете, което умира от рак.

2) Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова едно странно божествено чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо човешко същество не прочете тази книга.

3) - Все още ли е яко да ходиш в мола? - попита тя.
- Много се гордея с това, че нямам представа кое е яко и кое не - отвърнах аз.

4) - Как можеш просто ей така да нарушиш дадената клетва?
- Понякога хората не си дават сметка точно в какво се заклеват - отвърнах аз.
Исак ме стрелна с поглед.
- Така е, разбира се. Но въпреки това държиш на думата си. Точно това е любовта. Любовта е да държиш на дадената дума въпреки всичко.

5) - По-добре ли си?
- Не - измърмори Исак задъхано.
- Тъкмо това е проблемът с болката - каза Огъстъс, след което погледна към мен. - Трябва да бъде изпитана докрай.

6) Странното на повечето къщи беше, че почти винаги изглеждаха сякаш вътре нищо не се случва, въпреки че в тях протичаше по-голямата част от живота ни. Запитах се дали именно в това не беше смисълът на архитектурата.

7) - Но ти се боиш от забравата.
- Да, от земната забрава. Не искам да звуча като родителите си, но вярвам в съществуването на душата и в нейното безсмъртие. Страхът от забравата е нещо различно - това е страх, че няма да съм дал нищо в замяна на живота си. Ако човек не може да живее в служба на някое по-висше добро, тогава би могъл поне да умре за него. Това, от което ме е страх, е, че нито животът, нито смъртта ми ще имат някакво значение.

8) Разказахме историята от смешната й страна. Убедена съм, че човек има избор по какъв начин да разказва тъжните истории, и ние избрахме смешния.

9) Еди безкрайности са по-необятни от други.

10) Скръбта не променя хората. А разкрива същността им.

11) Истинските герои не са хората, които правят нещо; истинските герои са хората, които забелязват нещата, обръщат внимание.

12) Нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - сам можеш да избереш единствено кой да те нарани.

Facebook page

Просто мнение

Цитати от книгата
***
Току-що приключих с четенето на тази книга.
''Вината в нашите звезди'' от Джон Грийн. От толкова дълго слушам за нея, че дори се породи желание в мен да я взема и да я прочета, за да видя наистина ли е толкова ''уникална'', колкото бях останала с впечатлението, че е.
Намерих я случайно, дълго стоя на бюрото ми, докато не се реших да я взема и да я започна. Прочетох я за отрицателно време, имайки предвид, че покрай различни ангажименти, ми отнеме минимум седмица да завърша една книга. Тази тук започнах и завърших за по-малко от два дни.
Не останах с добри впечатление от началото на книгата. В мен се породи чувството, че чета книга, предназначена за деца между 10-14 годишна възраст. Типична любовта история, обречена на провал в близкото или далечно бъдеще.
Навлизайки в историята обаче, бях пленена от начина, по който авторът е представил детската борба с такава коварна болест като рака.
Добрата оценка, която бих дала на книгата, е основно благодарение на черния хумор вътре. Имаше моменти, в които въпреки сълзите в очите, не спирах да се смея. Защото за главните герои Хейзъл и Огъстъс и техния приятел Исак нямаше забранени теми свързани с болестите или смъртта. Те говореха открито, можеха да се шегуват със себе си, бяха се научили да се приемат такива, каквито са. Болестта и мъченията, която ги преследваха навсякъде ги бяха накарали да пораснат преждевременно и да се запознаят с неща, за които едни млади хора на 16-17 години не трябва да мислят, не трябва да се интересуват и определено не трябва да знаят какво е остеосарком, хамартия, позитронно-емисионна томография, как се работи с апарат за изкуствена белодробна вентилация и т.н., все неща от този род.
Казано просто - гадно е да се чете за такива неща, защото всички знаем, че това е истина. И всички знаем, че има различни начини да се справяме с трагедиите в нашия живот. Можем да се затворим в себе си, да избягваме контакти с други хора, да се крием от хорските погледи и да се мъчим за обречеността, с която се налага да живеем. Да избягваме теми, засягащи тези слаби места и да приемаме на драго сърце съжаление от околните. Така се ''справят'' с проблема поне 90% от всички, които водят борба със себе си, със здравето си и с тялото си.
Но има хора, малко, но ги има, които са като Хейзъл, Огъстъс и Исак. Хора, които въпреки крехките си години, не се ограничават само с болестта са, борейки се не толкова с нея, колкото със себе си, за да се изградят като личности, а да не бъдат олицетворявани само с това, от което не могат да се откъснат.
Историята, въпреки своята емоционална тежест, по някакъв начин успява да не бъда натоварваща и прекалено разтърсваща. Има смях, има сълзи, има мечти и стремежи, има любов, има и омраза. Има от всичко, с което един тийнейджър се сблъсква всекидневно.
Освен всички останали, един от основните изводи, които аз си направих е, че в такива моменти, можеш да бъдеш разбран само от хора, които преживяват или са преживявали същото. Които знаят колко трънлив е пътя, по който минаваш и знаят точните думи, които да ти кажат, без да те карат да отнемат от достойнсвтото ти, дори в моменти, когато такова почти не е останало.
Да, книгата ми хареса. Определено.
Някой ден може дори да я прочета отново.

Facebook page

Цитати / Мъдростта на Древен Китай

1) Тъй като човек не живее сто години, няма полза да крои планове за хиляда.

2) По-трудно е да си богат, без да се хвалиш, отколкото да си беден, без да се оплакваш.

3) Трябва ли да трупам богатство и да го множа? Ако синовете ми ме превъзхождат, те няма да се нуждаят от него. А ако не, няма да го заслужават.

4) Истински великият човек никога не се разделя с детската простота.

5) Колкото повече пот лееш по време на мир, толкова по-малко ще кървиш по време на война.

6) Онзи, който казва, че нещо не може да бъде направено, не трябва да прекъсва онзи, който го прави.

7) Малко помощ струва повече от цял тон съчувствие.

8) Доброто, което се прави, за да бъде видяно, не е истинско добро; злото, което се страхува да не бъде видяно, е истинско зло.

9) Онзи, който нанася първия удар, признава, че е изгубил спора.

10) Онова, което е красиво, невинаги е добро. Но онова, което е добро, винаги е красиво.

11) Аз чувам и забравям. Виждам и помня. Правя и разбирам.

12) Мъдрият човек знае кога да се прави на глупак.

13) Навиците в началото са паяжини, накрая - корабни въжета.

14) Едно дърво пада не заради клоните или листата си, а заради изгнилите си корени.

15) Любовта е сляпа, приятелството си затваря очите.

16) Геният може да бъде познат по неговата детска простота.

17) Не мисли за репутацията си и ще можеш да направиш всичко, каквото поискаш.

18) Добрият стрелец се познава не по стрелата, а по целта си.

Facebook page

Цитати / ''Гняв'' - Стивън Кинг

1) Човек не може да обуздае мислите си, все нещо ще му мине през главата в най-неподходящия момент.

2) Погледни се отстрани в огледалото и ще видиш лицето си, преобърнато зловещо наопаки, лявото-дясно, дясното-ляво, едната половина-смахната, другата-разумна. Тази граница между светлината и мрака астрономите наричат терминатор.
Неразумната половина крещи, че Вселената има логиката на малко дете, облечено в карнавален каубойски костюм от празника на Вси светии, чийто черва са разпилени и примесени със стъпкани бонбони на няколко мили, по протежение на шосе 95. Това е логиката на напалма, параноята, на бомбата със закъснител, скътана в куфара на някой щастлив арабин, на зловещо дебнещия рак. Логиката, която сама поглъща себе си. Която твърди, че животът е като завързана на прът маймуна, че животът се върти истерично и безсмислено като монета, хвърлена за да се види кой ще плати обяда.
Никой не поглежда към тази половина, освен ако не му се наложи, и е съвсем разбираемо. Човек се сблъсква с нея като се качи на стоп и шофьорът, лъхащ на алкохол, започне да дрънка за това как го мами жена му, когато някой перко реши да изпозастреля всички деца, яхнали велосипеди в Индиана, или пък, когато собствената ти сестра рече: ,,Ще прескоча за минутка до магазина, батко" и миг по-късно научаваш, че са я сгазили на улицата. Откриваш тази половина, когато чуеш баща ти да казва, че е готов да сцепи носа на твоята родна майка.
Животът е като ролетка, но побеждава онзи, който твърди че цялата игра е една голяма измама. Няма значение колко числа участват, принципът на тази малка, безупречнобяла топка остава непроменен. И не казвайте, че това е безумие. Това е съвсем логично и разумно.

3) Когато има мерак, мама може да праска страхотни парчета на пианото, но това се случва доста рядко. Изглежда, че мрази да пише музика, и затова го прави толкова добре.

4) Изводът е, че да повръщаш миналото, когато настоящето е даже по-лошо, може да превърне повърнатото в деликатес.

5) Може би това е просто законът на тълпата? Нахвърляй се върху този, който се дели от групата.

6) Да се греши е човешко, ала само боговете прощават.

7) Хората рано или късно намразват тези, към които изпитват отговорност.

8) Цялата насъбрана горчилка избухна. Нещо страшно се надигаше в мен. Направо ужасно. Толкова ми беше гадно, че можех да се изплюя в лицето на Хитлер, без да ми мигне окото.

9) Предполагам, че във всеки от нас има една линия, една много ярка линия, като онази, която разделя осветената от нощтната страна на планетите. Мисля, че се нарича терминатор. Думата е невероятно точна. Защото в един миг горях от напрежение, а в следващия бях студен като краставица.

Facebook page