Цитати / "Смърт в облаците" - Агата Кристи

1) Ако човек казва само истината, няма от какво да се страхува.

2) Когато едно младо момиче е нервно, това обикновено означава, че става дума за мъж, не за престъпление.

3) За дадено нещо трябва да се съди единствено по резултата.

4) - Добрата репутация - продължи Поаро - е първото необходимо условие за всеки мошеник.

5) - Но ние вече разговаряхме със служителите. Не можаха да ни кажат нищо интересно.
Поаро го потупа по рамото.
- Да, вероятно. Но отговорът зависи от въпроса. Не сте знаели какво да питате.

6) Ако човек се мъчи да налучка, трябва да го прави с увереност.

7) Просто не е за вярване колко често обстоятелствата принуждават човек да направи точно това, което му се иска да направи.

8) - Животът може да бъде много ужасен - отговори той. - Човек трябва да има много смелост.
- За да се самоубие ли? Предполагам, че е така.
- За да живее, човек също трябва да има смелост - отговори Поаро.

Facebook page

Цитати / "Завръщането на Младия принц" - Алехандро Гилермо Роемерс

1) Отново поех на път и дълго размишлявах как възрастните с техните предупреждения, в желанието си да ни предпазят, до такава степен ни отдалечават от хората, че изпитваме смущаваща боязън да докоснем или да погледнем някого в очите.

2) Хората никога не успяват да опознаят действителността, а само себе си чрез тази действителност.

3) Понякога хората са като мидите - просто трябва да почакаме сами да ни дадат перлата, която крият в себе си.

4) Поставяш проблема извън себе си и обвиняваш друг за положението си, което е прекрасен начин да не го решиш.

5) - Защо много пъти си мислим, че който ни разкрива истината, е по-добър от който ни е подарил надежда?
Моментното стъписване, предизвикано от въпроса ми, ми даде паузата, от която се нуждаех, за да продължа.
- Не вярвай на тези, които разрушават бляновете ти с претекста, че ти правят благодеяние, защото обикновено нямат нищо хубаво, с което да ги заменят!

6) Нищо в света не ни е чуждо, нито мъката му, нито радостта му. Защото светът продължава да се радва, въпреки че има страдание. Колкото повече опознаваме страданието, толкова повече след това се наслаждаваме на щастието. Така че споделяй това, което чувстваш, било то песен или рана. Недей да живееш като чужд!

7) Никога не съм разбирал с такава яснота, че и стотици книги за изкуството да се обича не могат да добавят нищо към една целувка, нито сто беседи върху любовта към един-единствен жест на нежност.

8) - Тогава защо възрастните прекарват по-голямата част от живота си в трупане на все повече вещи, щом това не ги прави щастливи? - попита съвсем логично Младият принц.
- Мисълта, че щастието зависи от придобиването на вещи, е успокояваща самоизмама. Да имаш или да не имаш се превръща в смисъл на живота и търсенето се насочва към нещо извън нас. По този начин се избягва необходимостта да погледнем вътре в себе си. По този път на разсъждение можем да бъдем щастливи, без да се променяме. Достатъчно е просто да придобиваме едно или друго.

9) Другият затвор на спомените срещу щастието в настоящето е стремежът да изпиташ същото, което си изпитвал в миналото. Това просто не може да се случи. Както водите на реката никога не са едни и същи, така и ситуациите в живота никога не се повтарят абсолютно. При все това не е за вярване колко хора биват уловени в мрежата на опитите си да съживят същите преживявания. Това им пречи да се насладят на нови, също толкова или още по-приятни от предишните. По това човекът прилича на животното, което непрекъснато се връща там, където е намерило храна, докато не умре от глад, само защото отказва да потърси малко по-далече.

10) Ще видиш, че светът се превръща в увеличително огледало, което отразява и ти връща в по-голяма степен всичко, което безкористно си дал. Защото единственият начин да се обградиш с усмивки е да се усмихваш и единственият начин да се обградиш с любов е да я даряваш на другите. Има момент, когато се намираш в свят, чийто център си ти, в детството, и свят, отворен към другите, в зрелостта. Тогава трябва да се разделиш с капризите си, с твърдостта и егоизма си, за да развиеш убедеността, с която ще защитаваш най-благородните принципи. Обичай мечтите си, за да построиш с тял топъл и красив свят, изпълнен с усмивки и прегръдки. Ще бъде свят, в който ще живееш, и орбитата му ще бъде пъстроцветна. Ако истински вярваш в него и го изграждаш малко по малко с всеки обикновен жест, този свят ще стане възможен за теб. И ще бъде твоята заслужена награда, защото не съм виждал някой да се наслаждава от сърце на незаслуженото щастие.

11) Няма по-трудна победа, и едновременно по-възвишена, от това да изцелиш едно ранено сърце.

12) Щастието произтича от съществуването, не от притежаването, от това да приемаш и цениш всичко, което вече притежаваш, а не да се стремиш да придобиеш онова, което нямаш. Много пъти това, което ни липсва, може да е извор на щастие, защото позволява друите да ни допълват. Ако бяхме съвършени и притежавахме всичко, как щяхме да общуваме с другите? Някой е казал, че не нашата сила ни топли през нощта, а нашата жизненост. Тя прави така, че други да искат да ни защитят. Най-простият и пряк път към щастието е да правиш щастливи хората около себе си.

13) Любовта, макар да не е вечна, може да е безкрайна, когато се дарява.

Facebook page

Цитати / "Пътят на самозависимостта" - Хорхе Букай

1) В книгата си ,,Гласове'' Антонио Поркия казва: ,,Някой е спрял да те мами, а не да те обича, а ти страдаш, сякаш любовта му си загубил.''

2) Децата ни са като джуджета, седнали върху раменете на великани. Колкото и да са малки, те виждат по-далече от нас.

3) Защото не мога да отричам детето, което живее в мен.
Защото не вярвам, че това дете може наистина да поеме грижата за себе си.
Вярвам обаче, че когато пораснем, в нас заживява и по един възрастен човек.
И точно той, а не друг възрастен, ще се погрижи за детето в нас.
Това е самозависимост.

4) Някои хора, когато говорят за другиго, ми казват:
,,Не може да е такъв негодник!"
А аз питам:
,,Защо да не може? Може наистина да е негодник, голям негодник, невъобразим негодник... Защо да не може? Може да бъде точно такъв негодник, какъвто си поиска. Това си е негово решение. И твое задължение и отговорност е да се защитиш от този явно зъл човек. Това е твой проблем, не негов.
,,Не, защото той не може да постъпва така!"
,,Да, може."
,,Той не трябва..."
Защо да не трябва? Длъжен ли е някому? Никому не е длъжен.
Това е твоя отговорност. Не можем вечно да прехвърляме вината върху другите. Не можем вечно да търсим виновник, защото това вече дори не е конструктивно.
Думата ,,самозависимост" означава следното:
Мога да те помоля за помощ, но завися от себе си. Завися от най-зрялата си страна да се погрижи за детето, което продължавам да бъда. Завися от най-порасналата си част, за да се погрижи за най-незрелите ми черти. Завися от себе си, за да се погрижа за себе си.

5) Защо, когато обичаме, смятаме, че другият трябва да е такъв, какъвто аз си го представям, че трябва да изпитва към мен това, което аз изпитвам към него, че е длъжен да мисли за мен толкова, колкото аз желая, че не трябва да поема рискове, които заплашват връзката, и че трябва да иска от мен това, което му е нужно, за да бъда аз този, който да му го дава?
Това е нашата представа за любовта, но тази заробваща, дребнава и жестока любов не е любов между зрели хора.
Любовта между зрели хора приема и насърчава това пространство на самозависимост в другия.
Любовта дава, подтиква, поощрява, така че онези, които обичаме, също да преброждат все по-независими пространства.
Това е истинската любов, любовта към другия, която не е за мен, а е за теб; любовта, която е свързана с радостта, че съществуваш.

6) Извървяването на пътя на самопознанието изисква от мен да се покажа такъв, какъвто съм, без да се крия, без да играя роли, без увъртане, без лъжи, както и да участвам в обратната връзка, която се е случила, защото съм се показал такъв, какъвто съм.
Колкото повече покажа от себе си и колкото повече те слушам, толкова повече ще зная за себе си.
И колкото повече се опознавам, толкова по-добре ще се грижа за себе си.
И колкото по-добре се грижа за себе си, толкова по-независим ще бъда от външния свят.
,,Това не е ли противоречие? Ако слушам всичко, няма ли да изпадна в по-голяма зависимост?"
Не, не е противоречие.
Това е познание, което е част от пътя.
Никога да не завися от думите на другите, но винаги да се вслушвам.
Никога да не се подчинявам на съветите им, но винаги да ги имам предвид.
Никога да не се повлиявам от мнението на околните, но винаги да съм наясно с него.

7) Не трябва да отхвърляваме наученото поради факта, че днес не се чувстваме комфортно от ситуацията, в която сме се сдобили с това знание.

8) Трябва да се научим да търсим помощ, без да изпадаме в зависимост, и трябва да се научим да получаваме помощ, без да смятаме, че с това ставаме зависими.

9) Не мога да обичам нещо, което не познавам, и не мога да познавам нещо, което не обичам.

10) Ако имам чук, трион, гвоздеи, винтове, дърво и метал, мога да ги използвам, за да построя къща или да издигна бесило.

11) Един от най-важните ни ресурси е способността ни да се объркваме. Единствено това може да породи нови истини.

12) Софизмът относно невъзможността на всемогъществото е следният.
Положение номер едно: Бог съществува.
Положение номер две: Бог е всемогъщ.
Положение номер три: Щом Бог е всемогъщ, може да прави всичко.
Положение номер четири: Следователно може да направи различни по големина камъни - големи и малки. Може ли Бог да направи толкова голям и толкова тежък камък, който никой, никое човешко същество на Земята, да не може да повдигне? Може. Но... може ли Бог да направи толкова голям и толкова тежък камък, който дори той да не може да повдигне?
Умозаключение: Ако не може да направи такъв камък, тогава не е всемогъщ; значи, има нещо, което не може да направи. А ако може наистина да го направи, тогава ще има камък, който той не би могъл да повдигне, а при това положение пак не е всемогъщ.

13) Депресията е заболяване на волята.

14) Разликата между това - да е чувстваш свободен и да не се чувстваш свободен - е именно в осъзнаването на факта, че ти си този, който избира.

Facebook page

Цитати / ''Вината в нашите звезди'' - Джон Грийн

(Мнение за книгата)
***
1) На този свят има само едно нещо, което е по-гадно от това да умреш от рак, когато си на шестнайсет, и то е да имаш дете, което умира от рак.

2) Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова едно странно божествено чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо човешко същество не прочете тази книга.

3) - Все още ли е яко да ходиш в мола? - попита тя.
- Много се гордея с това, че нямам представа кое е яко и кое не - отвърнах аз.

4) - Как можеш просто ей така да нарушиш дадената клетва?
- Понякога хората не си дават сметка точно в какво се заклеват - отвърнах аз.
Исак ме стрелна с поглед.
- Така е, разбира се. Но въпреки това държиш на думата си. Точно това е любовта. Любовта е да държиш на дадената дума въпреки всичко.

5) - По-добре ли си?
- Не - измърмори Исак задъхано.
- Тъкмо това е проблемът с болката - каза Огъстъс, след което погледна към мен. - Трябва да бъде изпитана докрай.

6) Странното на повечето къщи беше, че почти винаги изглеждаха сякаш вътре нищо не се случва, въпреки че в тях протичаше по-голямата част от живота ни. Запитах се дали именно в това не беше смисълът на архитектурата.

7) - Но ти се боиш от забравата.
- Да, от земната забрава. Не искам да звуча като родителите си, но вярвам в съществуването на душата и в нейното безсмъртие. Страхът от забравата е нещо различно - това е страх, че няма да съм дал нищо в замяна на живота си. Ако човек не може да живее в служба на някое по-висше добро, тогава би могъл поне да умре за него. Това, от което ме е страх, е, че нито животът, нито смъртта ми ще имат някакво значение.

8) Разказахме историята от смешната й страна. Убедена съм, че човек има избор по какъв начин да разказва тъжните истории, и ние избрахме смешния.

9) Еди безкрайности са по-необятни от други.

10) Скръбта не променя хората. А разкрива същността им.

11) Истинските герои не са хората, които правят нещо; истинските герои са хората, които забелязват нещата, обръщат внимание.

12) Нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - сам можеш да избереш единствено кой да те нарани.

Facebook page

Просто мнение

Цитати от книгата
***
Току-що приключих с четенето на тази книга.
''Вината в нашите звезди'' от Джон Грийн. От толкова дълго слушам за нея, че дори се породи желание в мен да я взема и да я прочета, за да видя наистина ли е толкова ''уникална'', колкото бях останала с впечатлението, че е.
Намерих я случайно, дълго стоя на бюрото ми, докато не се реших да я взема и да я започна. Прочетох я за отрицателно време, имайки предвид, че покрай различни ангажименти, ми отнеме минимум седмица да завърша една книга. Тази тук започнах и завърших за по-малко от два дни.
Не останах с добри впечатление от началото на книгата. В мен се породи чувството, че чета книга, предназначена за деца между 10-14 годишна възраст. Типична любовта история, обречена на провал в близкото или далечно бъдеще.
Навлизайки в историята обаче, бях пленена от начина, по който авторът е представил детската борба с такава коварна болест като рака.
Добрата оценка, която бих дала на книгата, е основно благодарение на черния хумор вътре. Имаше моменти, в които въпреки сълзите в очите, не спирах да се смея. Защото за главните герои Хейзъл и Огъстъс и техния приятел Исак нямаше забранени теми свързани с болестите или смъртта. Те говореха открито, можеха да се шегуват със себе си, бяха се научили да се приемат такива, каквито са. Болестта и мъченията, която ги преследваха навсякъде ги бяха накарали да пораснат преждевременно и да се запознаят с неща, за които едни млади хора на 16-17 години не трябва да мислят, не трябва да се интересуват и определено не трябва да знаят какво е остеосарком, хамартия, позитронно-емисионна томография, как се работи с апарат за изкуствена белодробна вентилация и т.н., все неща от този род.
Казано просто - гадно е да се чете за такива неща, защото всички знаем, че това е истина. И всички знаем, че има различни начини да се справяме с трагедиите в нашия живот. Можем да се затворим в себе си, да избягваме контакти с други хора, да се крием от хорските погледи и да се мъчим за обречеността, с която се налага да живеем. Да избягваме теми, засягащи тези слаби места и да приемаме на драго сърце съжаление от околните. Така се ''справят'' с проблема поне 90% от всички, които водят борба със себе си, със здравето си и с тялото си.
Но има хора, малко, но ги има, които са като Хейзъл, Огъстъс и Исак. Хора, които въпреки крехките си години, не се ограничават само с болестта са, борейки се не толкова с нея, колкото със себе си, за да се изградят като личности, а да не бъдат олицетворявани само с това, от което не могат да се откъснат.
Историята, въпреки своята емоционална тежест, по някакъв начин успява да не бъда натоварваща и прекалено разтърсваща. Има смях, има сълзи, има мечти и стремежи, има любов, има и омраза. Има от всичко, с което един тийнейджър се сблъсква всекидневно.
Освен всички останали, един от основните изводи, които аз си направих е, че в такива моменти, можеш да бъдеш разбран само от хора, които преживяват или са преживявали същото. Които знаят колко трънлив е пътя, по който минаваш и знаят точните думи, които да ти кажат, без да те карат да отнемат от достойнсвтото ти, дори в моменти, когато такова почти не е останало.
Да, книгата ми хареса. Определено.
Някой ден може дори да я прочета отново.

Facebook page

Цитати / Мъдростта на Древен Китай

1) Тъй като човек не живее сто години, няма полза да крои планове за хиляда.

2) По-трудно е да си богат, без да се хвалиш, отколкото да си беден, без да се оплакваш.

3) Трябва ли да трупам богатство и да го множа? Ако синовете ми ме превъзхождат, те няма да се нуждаят от него. А ако не, няма да го заслужават.

4) Истински великият човек никога не се разделя с детската простота.

5) Колкото повече пот лееш по време на мир, толкова по-малко ще кървиш по време на война.

6) Онзи, който казва, че нещо не може да бъде направено, не трябва да прекъсва онзи, който го прави.

7) Малко помощ струва повече от цял тон съчувствие.

8) Доброто, което се прави, за да бъде видяно, не е истинско добро; злото, което се страхува да не бъде видяно, е истинско зло.

9) Онзи, който нанася първия удар, признава, че е изгубил спора.

10) Онова, което е красиво, невинаги е добро. Но онова, което е добро, винаги е красиво.

11) Аз чувам и забравям. Виждам и помня. Правя и разбирам.

12) Мъдрият човек знае кога да се прави на глупак.

13) Навиците в началото са паяжини, накрая - корабни въжета.

14) Едно дърво пада не заради клоните или листата си, а заради изгнилите си корени.

15) Любовта е сляпа, приятелството си затваря очите.

16) Геният може да бъде познат по неговата детска простота.

17) Не мисли за репутацията си и ще можеш да направиш всичко, каквото поискаш.

18) Добрият стрелец се познава не по стрелата, а по целта си.

Facebook page

Цитати / ''Гняв'' - Стивън Кинг

1) Човек не може да обуздае мислите си, все нещо ще му мине през главата в най-неподходящия момент.

2) Погледни се отстрани в огледалото и ще видиш лицето си, преобърнато зловещо наопаки, лявото-дясно, дясното-ляво, едната половина-смахната, другата-разумна. Тази граница между светлината и мрака астрономите наричат терминатор.
Неразумната половина крещи, че Вселената има логиката на малко дете, облечено в карнавален каубойски костюм от празника на Вси светии, чийто черва са разпилени и примесени със стъпкани бонбони на няколко мили, по протежение на шосе 95. Това е логиката на напалма, параноята, на бомбата със закъснител, скътана в куфара на някой щастлив арабин, на зловещо дебнещия рак. Логиката, която сама поглъща себе си. Която твърди, че животът е като завързана на прът маймуна, че животът се върти истерично и безсмислено като монета, хвърлена за да се види кой ще плати обяда.
Никой не поглежда към тази половина, освен ако не му се наложи, и е съвсем разбираемо. Човек се сблъсква с нея като се качи на стоп и шофьорът, лъхащ на алкохол, започне да дрънка за това как го мами жена му, когато някой перко реши да изпозастреля всички деца, яхнали велосипеди в Индиана, или пък, когато собствената ти сестра рече: ,,Ще прескоча за минутка до магазина, батко" и миг по-късно научаваш, че са я сгазили на улицата. Откриваш тази половина, когато чуеш баща ти да казва, че е готов да сцепи носа на твоята родна майка.
Животът е като ролетка, но побеждава онзи, който твърди че цялата игра е една голяма измама. Няма значение колко числа участват, принципът на тази малка, безупречнобяла топка остава непроменен. И не казвайте, че това е безумие. Това е съвсем логично и разумно.

3) Когато има мерак, мама може да праска страхотни парчета на пианото, но това се случва доста рядко. Изглежда, че мрази да пише музика, и затова го прави толкова добре.

4) Изводът е, че да повръщаш миналото, когато настоящето е даже по-лошо, може да превърне повърнатото в деликатес.

5) Може би това е просто законът на тълпата? Нахвърляй се върху този, който се дели от групата.

6) Да се греши е човешко, ала само боговете прощават.

7) Хората рано или късно намразват тези, към които изпитват отговорност.

8) Цялата насъбрана горчилка избухна. Нещо страшно се надигаше в мен. Направо ужасно. Толкова ми беше гадно, че можех да се изплюя в лицето на Хитлер, без да ми мигне окото.

9) Предполагам, че във всеки от нас има една линия, една много ярка линия, като онази, която разделя осветената от нощтната страна на планетите. Мисля, че се нарича терминатор. Думата е невероятно точна. Защото в един миг горях от напрежение, а в следващия бях студен като краставица.

Facebook page

Той и Тя

Кой е този симпатяга? Някой знае ли? За него ще говорим след малко. 

Първо да кажа, че както някои познати ме подсетиха, няма как да не пиша за нещо, което все още държи влага на хейтъри, скептици и като цяло на хората, чиято гледна точка не се простира по-далеч от носовете им, а това гради и голяма част от характера им и отношението към живота. Но това за мен няма значение.
Аз искам да пиша за симпатягата от снимката. Ако още не сте го познали, ще ви помогна с друга снимка:

Сетихте се, нали? Поне повечето от вас. Вярвам (искам да вярвам), че някои се сетиха още от първата снимка. Защото не може да се мрази или обича нещо, за което не знаем нищо.
Аз не гледам Евровизия, никога не е представлявало интерес за мен да следя участници, страни, песни и прочие. Но по телевизията случайно чух за някаква ''брадата лейди'' и хвърлих един поглед. Не видях толкова какво се показва, но чух част от изпълняваната песен и реших да погледна подробностите на компютъра. Чух песента и моментално я добавих в любими.
Погледнах и коментарите под видеото. Мога спокойно да кажа, че толкова глупости накуп не бях чела от доста време. Имаше коментари от сорта на "като искаш да си момиче, поне се обръсни", "докъде стигна света...", "отвратително!!!", "глусно е само да го гледам" и т.н. до безкрай. Никъде не видях някой да е писал за ПЕСЕНТА. Защото нали Евровизия беше за това? Песен? Музика? Текст? Такива неща? Не е модно ревю, не е конкурс за красота, креативност или изобретателност (Кончита пак щеше да спечели, впрочем).
Понеже паралелно с другите си занимания, в момента чета и биографията на Фреди Меркюри, нямаше как да не направя някакво сравнение. Фреди още в съвсем ранна възраст е осъзнал, че един от начините да привлечеш внимание към себе си и да накараш хората да те слушат е да използваш женски образ, женски дрехи и женско поведение пред тях. При него се е получило, въпреки, че и той е минал през много обиди, унижение, отхвърляне и неразбирателство. Но се е получило, а това е най-важното! Той е привлякъл нужното внимание и хората са го ЧУЛИ.
Том, Кончита или който както желае да нарича артиста от снимките, също привлича нужното внимание, но не за да бъде чут/а, а за да бъде оплюван/а и мразен/а.
Ако някой, който НЕ одобрява втората снимка чете това, МОЛЯ да ми пише и да ми обясни ЗАЩО. Защото аз нямам никаква идея с какво това сценично облекло ПРЕЧИ на някой. Не искам да влизам в спор с никой, защото е безмислено и няма да се докаже нищо. Аз, за себе си, съм абсолютно сигурна, че съм права във вижданията си. Мен, честно казано, въобще не ми пука и по никакъв начин не може да повлияе на мнението ми относно песента, изпълнена на Евровизия, а пък и евала за актьорските способности. Да се вкараш в женски образ не е нужно само коса, грим и рокля.
Ако някой наистина реши да ми пише, изказвайки своето мнение, моля да не ми пише неща от рода на: не е прието, не е красиво, гнусно е, мъжът е мъж, жената е жена, няма талант и все глупости от това сорт. Искам да чуя лично мнение, тоест с какво ти пречи на ТЕБ?! Защо не можеш да приемеш този външен вид?!
За тези пък, който като мен, нямат нищо против Том и Кончита и се кефят на присъствието им на голямата сцена, поствам по една песен и от двамата:

Facebook page

Цитати / ,,Сияние'' - Стивън Кинг

1) Никога не си бе представял, че в живота може да има толкова много болка при отсъствието на физическо страдание.

2) А възрастните винаги бяха в състояние на обърканост, защото всяко действие при тях се замъгляваше от мисли за последствията, от съмнения  и колебания, от чувства като любов и отговорност. Всеки възможен избор бе съпроводен с известни пречки и понякога той не разбираше защо пречките са пречки. Трудно беше.

3) Но ако един човек се е поправил, не заслужава ли поне малко доверие след време? А щом не го получи, не е ли редно да оправдае несправедливите подозрения? Когато някой баща постоянно обвинява девствената си дъщеря, че спи с всяко момче от квартала, няма ли най-накрая да й омръзне и да реши, че не си струва да е добродетелна при това положение?

4) Кофти свят, мъчен. Не си ли от жилаво тесто, като нищо се разхлопваш, развинтваш и разпадаш още преди да си навършил трийсет.

5) - В състоянието на транс съзнанието на Дани е подчинено. Конците дърпат фигурата, изникнала от подсъзнанието. Затова Дани хваща с ръце собствената си шия и...
- Стига, стига - прекъсна го тя. - Стана ми ясно. Това дори ми се струва по-страшно, отколкото присъствието на непознат в хотела, който се прокрадва по коридорите. От чуждия човек можеш да избягаш. Но от себе си не можеш.

6) Знаеше, че Дани е насъбрал много сълзи и ще ги пролива неведнъж, но за негово щастие беше достатъчно малък още, за да може да го прави. Защото сдържаните сълзи са най-парещи и горчиви.

Facebook page

Николай Бареков в село Мадан

Не обичам да пиша на такива теми, най-малкото защото не са нещо, което ме интересува и от което разбирам.
Но една статия (ЦЪК) провокира желанието ми да изпиша мнението си, пък ако никой не го прочете - здраве да е.
Става въпрос за хората от северозападната част на България. За никого не е тайна, че това е беден край, има висока безработица и като цяла нивото на нищо от северозапада не съвпада с това във всички останали градове в България. За европейски стандарти дори ще е смехотворно и абсурдно да се говори.
Искам преди всичко да отбележа, че нямам абсолютно нищо против Николай Бареков!!! Евала му за хитростта да се застъпи за северозапада. Умно е, че започва от най-бедните и търсещи упора хора. В северозапада хората имат нужда от надежда и от усещането, че някой прави нещо за тях, било то нещо съвсем малко и реално погледнато - незначително.
Николай Бареков създава впечатление на различен, именно с това, че прави неща, които другите не правят, има идеи, които останалите не могат да развият и се интересува от край, който е забравен от останалите. Но ако иска безрезервната подкрепа на всички хора, нека се придържа към образа, който се опитва да изгради. Защото точно горепосочената статия имам чувството, че е писана от човек, който дори не е бил на събитието.
Аз, като човек, който е запален раликрос фен и почти не пропуска състезание, но не се натрапва, а само наблюдава, държа да кажа каква беше реалната обстановка в село Мадан.
Нямаше как да не забележа още първия ден от първи кръг на тазгодишните състезания, че някои от колите са така натрапчиво облепени със стикери на "България без цензура" (впрочем, името на кампанията също ме провокира да напиша това). Няма да се впускам в ненужни подробности, просто ще кажа, че не просто случайни автомобили бяха със стикери.
А да бъда още по-честна, изречението "Няколко хиляди посрещнаха Бареков в село Мадан" ме провокира да обмисля какво искам да кажа и защо на всеослушание. Бих се обърнала лично към автора на статията, за да му кажа, че толкова хора не се събират по раликрос състезанията в този район на страната, защото голяма част въпреки желанието си, не мога да си го позволят. Около цялата писта може и да имаше хиляда+ души, повечето от които дори не знаеха за присъствието на Бареков, но неговото посрещане беше може би от 10 до 20 човека, като 20 ми се струва прекалено голямо число в случая. Пристигна точно за края на двудневното състезание и буквално успя да хване последните обиколки на пистата, именно когато е направена и една от снимките в сайта му. През останалото време от престоя му, Бареков стоеше предимно под чадърите на близкия фургон със закуски, безалкохолно и бира. Идването му беше именно за награждаването, както е написано и в статията. Не съдя никого, но ако аз лично спонсорирах и участвах в организацията на автомобилно състезание, щях да се поинтересувам от участниците във въпросното състезание. Нямаше да ходя с куп камери около себе си и да стоя на сянка /при липса на слънце/. Най-малкото щях да обиколя поне пистата, за да се запозная с хората, за които давам средства и отделям част от времето си. Щях да видя колко им струва това, че са там, какво им коства да не пропускат състезание, колко струват усмивките по лицата им, колко струват и намръщените и разочаровани погледи. Не става въпрос само за пари, защото те не са определящ фактор. Става въпрос за нерви, време, желание, надежда за по-добро развитие в бъдещето... Победителите всички ги знаем, но какво става с пилотите, които дори не успяха да завършат състезанието? Какво става с тези, които на следващия кръг дори няма да могат да участват? Какво става с хората, които няма да видим на записа от камерите, съпътстващи Николай Бареков? От моя гледна точка, този спорт от хоби, удоволствие и развлечение, се е превърнал в бизнес, реклама и доза политика.
Може би написаното до тук звучи негативно и некомпетентно, но на мен ми е болно, че всичко хубаво се прави само за пред камерите. Болно ми е, че дори в интернет, където абсолютно всеки може да пише, пак излизат само нещата, които ще са показани от камерите. Болно ми е, че част от състезателите не се забавляват на пистата, а водят война в и извън нея.
Като цяло, болно ми е, че на хората им трябва наистина малко, за да бъдат подведени, купени и то без дори да го осъзнават. Болно ми е, че никой не се интересува истински от тази част от страната и никой не иска да помогне, ако няма облаги за него самия.
Болно ми е от всички несправедливости, с които сме свикнали да живеем. Болно ми е за всичко. Абсолютно всичко.
Звуча и пиша разхвърляно и непоследователно, но основното е, че едно нещо, което се прави с положителна цел, излиза просто като продукт за пред обществото, комерсиални настроения и лъжи. Болно ми е, че хората приемат тези неща за нормални. Аз не ги възприемам така, не искам да бъдат такива... Но в крайна сметка, моят глас е глас в пустиня.

ПП: Искам отново да повторя, че нямам нищо против и не тая негативни чувства към Николай Бареков. Има моята морална подкрепа, въпреки всичко.

Facebook page