Цитати / ''За вселената и човешката глупост'' - Алберт Айнщайн

1) Аз говоря еднакво с всички - както с боклукчията, така и с ректора на университета.

2) Аз мисля ли, мисля, с месеци и години, и деветдесет и девет пъти заключението е грешно. На стотния път се оказвам прав.

3) Ако една идея отначало не изглежда абсурдна, значи е безнадеждна.

4) Ако знаехме какво правим, нямаше да го наричаме изследване, нали?

5) Ако имам един час да реша даден проблем, бих отделил 55 минути да мисля за проблема и 5 за решението.

6) Ако много от нас се срамуваме от дрипави дрехи и изтъркани мебели, нека повече да ни е срам от дрипавите идеи и изтърканите философии... Би било много жалко, ако хартията е по-хубава от месото, увито в нея.

7) Ако не можеш да обясниш нещо на едно шестгодишно дете, значи самият ти не си го разбрал.

8) Ако претрупаното бюро е бюро на претрупан ум, тогава на кого е празното бюро?

9) Ако фактите не подкрепят теорията, променете фактите.

10) Ако хората са добри само защото се страхуват от наказание или се надяват на възнаграждение, значи наистина сме много жалко племе.

11) Ако човек е небрежен към дребните подробности, не може да му се има доверие за големите неща.

12) Безумие е да правиш едно и също нещо, и да очакваш различен резултат.

13) В каква жалка епоха живеем, щом е по-лесно да разцепим атома, отколкото да разбием предрасъдък.

14) Времето и пространството са плод на мисленето ни, а не реалните условия, в които живеем.

15) Всеки глупак може да трупа знания. Тънкостта е да разбираш.

16) Вярвам в интуицията и прозренията. Понякога чувствам, че съм право. Не го знам със сигурност.

17) Геният е 1% талант и 99% усилен труд.

18) Един от най-силните мотиви, които привличат човека към изкуството или науката, е бягството от ежедневието и неговата мъчителна грубост и безнадеждната скука, от оковите на собствените вечно променливи желания. Фино настроената природа копнее да се измъкне от личния живот в света на обективното възприятие и мисъл.

19) Единствената причина за съществуване на времето е това, че нещата не се случват едновременно.

20) Единствената утеха от мъките на живота са музиката и котките.

21) Жена, която следва тълпата, обикновено не стига по-далеч от тълпата. Ако тръгне сама, има голяма вероятност да се озове на места, където никой преди това не е бил.

22) Живял съм в уединение сред природата и съм забелязал как еднообразието на спокойния живот стимулира съзидателния ум.

23) Знам със сигурност, че нямам никаква особена дарба; любопитството, отдадеността и инатът, съчетани със самокритичност, са нещата, които ме доведоха до идеите ми.

24) Идва време, когато разумът преминава на по-високо ниво на познанието, но не може да обясни как е стигнал там.

25) Има един въпрос, който ме кара да се чудя: другите ли не са в ред или аз съм лудият?

26) Имам достатъчно артистични заложби, за да използвам свободно въображението си. Въображението е по-важно от знанието. Знанието е ограничено. Въображението обгръща целия свят.

27) Интелигентността не е да умееш да запомняш информация, а да знаеш къде да я намериш.

28) Информацията не е знание.

29) Личният пример не е основният начин да влияеш върху другите хора, това е единственият начин.

30) Малцина са способни да изразяват спокойно мнения, разминаващи се с предрасъдъците на социалното им обкръжение. Повечето хора не са в състояние да формират такива мнения.

31) Мерилото за интелекта е умението да се променяш.

32) Не съм чак толкова умен. Просто по-дълго мисля над въпросите.

33) Нещастието помага на човек да опознае себе си.

34) Никакви експерименти не могат да докажат, че съм прав; само един експеримент е достатъчен, за да дакаже, че греша.

35) По средата на трудностите се намира шансът.

36) По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш; така всичко става възможно.

37) Попитали Айнщайн колко фута има в една миля. Той отговорил: ,,Не знам. Защо да си пълня мозъка с факти, които мога да проверя във всеки справочник?"

38) Приемем ли веднъж ограниченията си, ние ги прекрачваме.

39) С разширяването на нашето знание нараства и зоната на здрача около него.

40) Само живот, изживян заради някого, си струва да се живее.

41) Стойността на един човек трябва да се преценява по това, което дава, а не по онова, което може да получи.

42) Това, че хората се влюбват, не се дължи на гравитацията.

43) Човек никога не може да разреши проблем на нивото, на което е създаден.

АНЕКДОТИ:
Ото Нойгебауер, специалист по история на математиката, разказва следната случка за малкия Айнщайн, която представя като ,,легенда'', но звущача доста автентично:
Понеже малкият Албер приговорил късно, родителите му много се тревожили. Най-сетне, една вечер на масата, той нарушил мълчанието си, като заявил:
- Супата е много гореща.
Зарадвани, родителите му го попитали защо досега не е казал нищо.
- Досега всичко беше наред - отговорил Алберт.

Веднъж показали на Айнщайн осемнайсетмесечния син на негов по-млад приятел. Бебето погледнало набръчканото лице на стария физик и се разревало.
- Ти си първият от много години насам, който показва истинското си мнение за мен - заявил Айнщайн.

Съпругата на Айнщайн често му натяквала, че трябва да се облича по-официално, когато отива на работа.
- Защо е нужно? - конррирал той. - Там всички ме познават.
Когато трябвало да участва в една голяма конференция, тя пак го помолила да се облече малко по-спретнато.
- Няма смисъл - отговорил той. - Там никой не ме познава!

Един ден Алберт Айнщайн и негов асистен започнали да търсят кламер, за да защипят една току-що завършена статия по физика. Макар, че скоро намерили един, той се оказал прекалено изкривен, за да им свърши работа. Докато търсели инструмент, с който да го изправят, попаднали на... цяла кутия кламери.
За удивление на асистента, Айнщайн взел един от тях и веднага започнал да го криви, за да направи необходимия инструмент (за изправяне на първия кламер). Младежът озадачено го попитал защо постъпва така.
- Заема ли се с някаква задача - отговорил Айнщайн, - трудно се отклонявам от нея.

На един симпозиум по физика в Лас Вегас Алберт Айнщайн прекарал доста време в игра на зарове и рулетка - за изненада на по-здравомислещите си колеги.
- Айнщайн играе като заклет комарджия - отбелязал веднъж един изтъкнат физик. - Това, което ме притеснява, е, че го прави, сякаш знае нещо!

На млади години Алберт Айнщайн свирел дует на един прием в Германия. По едно време изсвирил фалшива нова, при което Ференц Молнар, остроумен унгарски драматург, се разсмял. Айнщайн спрял да свири и се възмутил:
- Защо се смееш, Молнар? Да си ме видял да се смея така на някоя от твоите комедии?

Цитати / Древноиндийски мъдрости

1) Тъй както човек сменя овехтелите си дрехи с нови, така и душата заема нови материални тела, изоставяйки старите и безполезните.

2) Глупецът, осъзнаващ глупостта си, поради това е мъдър, а глупецът, който се има за мъдър, е истински глупец.

3) За човек, който е победил ума, умът е най-добрият приятел, а за този, който не е успял да го победи, умът е най-злият враг.

4) Когато разумът ти излезе извън гъстата гора на заблудата, ще се освободиш от всичко, което си чул, и от всичко, което предстои да чуеш.

5) От гнева възниква пълната заблуда, а от заблудата объркване - объркване на паметта. Когато паметта е объркана, човек губи разума си, а когато загуби разума си, затъва в материалното блато.

6) Дори и цял живот да общува с мъдрец, глупецът пак ще долови истината толкова малко, колкото лъжицата долавя от вкуса на супата.

7) Този, който общува с глупци, се терзае непрестанно. Приятелството с глупци, подобно на съюза с враг, е винаги мъчително. Близостта с мъдро люде наподобява радостта при среща с родственици.

8) Мъдрецът не дири постоянното сред напостоянните неща.

9) Извисил се е до съвършено съзнание онзи, който е способен да отдръпва сетивата си от техните обекти, тък както костенурката прибира крачката си в черупката.

10) Подобно на стрелеца, насочващ стрелата си право в целта, така и мъдрецът насочва право в целта своята тръпнеща и менлива мисъл. Нея човек трудно може да удържи и обуздае.

11) Нека мъдрецът бди над своите мисли, защото те са трудно уловими, много гъвкави и своенравни. Добре пазените мисли носят щастие.

12) Тъй както здравата скала не се разклаща от вятъра, така и мъдрите хора са непоклатими сред хулите и възхвалите.

13) Добре е да има сдържаност във взора. Добре е да има сдържаност в слуха. Добре е да има сдържаност в обонянието. Добре е да има сдържаност в словото. Добре е да има сдържаност в тялото. Добре е да има сдържаност в мисълта. Добре е да има сдържаност във всичко. Мъдрецът, сдържан във всъчки неща, е освободен от всяка болка.

14) Себеосъществяването е постигнал онзи, който е напълно удовлетворен благодарение на придобитото знание. Такъв човек е самоовладян и обитава трансцеденталността. Той гледа на всичко - на пясъка, на камъните, на златото - с еднакви очи.

15) Каква полза от книгите за онзи, който няма собствен ум? Как огледалото ще послужи на слепеца?

16) Знаещ не е онзи, който говори много. Знаещ е онзи, който е търпелив, свободен от страх и омраза.

17) Всичко на света се прави по-лесно, след като бъде опознато. Опознавайки малкото зло, ще добия търпение да понасям и голямото.

18) Ако човек постъпва така, както предписва на другите, то значи е смирил самия себе си и е способен да смири и останалите. Най-трудно е да смириш собствената си същност.

19) Силният не е ограничен, ограничението е за слабите.

20) Големите не се гневят на нищожните. Могъщият се бори с могъщ.

21) Да победиш самия себе си е най-добрият начин да не бъдеш победен.

22) Камъкът не реже, но може да наточи ножа.

23) Покой може да постигне не човекът, стремящ се да удовлетворява желанията си, а онзи, който не трепва от непрестанния прилив на желания, тъй както океанът остава винаги неизменен, при все че реките постоянно се вливат в него.

24) Омразата никога не може да се прекрати чрез омраза, а само чрез липса на омраза.

25) Долният човек откликва на всичко с грубост, обикновеният - на грубостта, с грубост, а достойният никога не бива груб, както и да се държат с него.

26) Проявявай доброта и към приятел, и към враг, подобно на цветето, което еднакво ухае и към двете ноздри.

27) Не са оковани във вериги онези, които нищо не обичат и нищо не мразят.

Don't cry

There'll be another spring

I know our hearts will dance again

And sing again

So wait for me till then

Be glad

The bird is on the wing

Another chance to love

and laugh with me

Just wait and see

I love you now

And I'll love you forever

Oh, don't be sad

We'll surely be together

For the sky is bluer overhead

If you will just believe in me

There'll be another spring

Цитати / "Разклати след употреба" - Андрей Слабаков

1) Нощем по покривите
(На вратата се звъни. Някой отваря.)
- Ти ли ме извика? Здрасти, т'ва съм аз!......
... Тука ли да седна?... Топло е у вас!......
... Дай каквото има! Пия даже газ!......
... Газ ли ми донесе? Ти си педераст!......
(Гаси се лампата.)
- Я, недей ме пипа! Стига бе, простак!......
... Гащите ми скъса!... Ще си купя пак!......
... Тука ли да легна? Ама, че е мрак!......
... Я, не се натискай! Мани тоя крак!......
(Матрака скърца жално.)
- Стига ми го пъха! Мини по натам!......
... Няма да го лапна! Много е голям!.....
... Щом си тъх нахален, лапни си го сам!.....
... Няма да ти бутна! Няма да ти дам!.....
(Външната врата се захлопва. Някой плаче.)

2) Вяра
Господи, колко си проста!?
Господи, колко си тлъста!?
Тъпа, костама и грозна!
Ниска, разплута и гнъсна!
Господи, защо ме наказа
С изрод подобен на нея!?
Господи, явно ме мразиш,
Но да се сърдя не смея...

3) Стеснително
Седя и тъжен пия бира
В порутения, стар бардак
Аз знам, че ти ме чакаш мила
Но пия пак и пак и пак...
Седиш и пушиш в малката си стая
Седиш и пушиш в синкавия мрак
Аз знам - това ще бъде края
Но пия пак и пак и пак...
Седиш и пушиш, аз седя и пия
И май ще ти предложа брак
Аз те обичам, но защо го крия
И пия пак и пак и пак

4) Алергия
Аз бях красив, висок и смел
А също - доста симпатичен
Девойки свалях, дъвчех тел
Сега съм просто алергичен
Алергичен съм към вино
Към пари и към саксия
Към театър и към кино
Към небелена капия
Алергичен съм към хора
Птици, пътища и знаци
Алергичен - към затвора
Към медузи, ризи, раци
Алергичен - към живота
Алергичен - към тъга
Алергичен - към хомота
На прекрасното СЕГА
Към смъртта съм алергичен
Към кокетните неща
И към ордена закичен
На гърдите на баща
Любя само тебе, мила
Теб, едничка на света
Алергичната ми сила
Се оказа любовта.

5) Пиперка 5
Куц, дръглив, измъчен кон
Дъвчеше пиперка сива
С куп въздишки, сто след стон
Той ореше крива нива
Нивата бе пет на два
Но за коня бе голяма
Бавно пъплеше едва
После тихичко задряма
Засънува сън злокобен
Как е куц, измъчен, грозен
Как яде пиперка сива
Как оре дръглива нива
Събуди се от ритници, шамари
Но за коня не бе от значение
Бавно разбра, че е имал кошмари
И закуца напред с облекчение

6) Фъстъци
Ядях печален печени фъстъци
В портрета ти отправил взор
Краката ми, обути във тарлъци
Миришеха на стар, оборски тор
Седях и гледах профила ти римски
Над скъсания редингот
Седях и гледах образа ти свински
Седях, а пък се чувствах скот
Във погледа ми нищо не търси
Просто седя и си дъвча фъстъците
Под масата с разчорлени коси
Прегърнати плачат тарлъците

7) Обещание
Обещаха ни хубаво време
Обещаха ни слънце и май
Обещаха да няма проблеми
Обещаха ни земния рай
Обещаха и масло и мляко
Сирене, радост и бира
Да го няма детското ако
И водата ни хич да не спира
Обещаха ракия и вино
И мезета ни те обещаха
И морето пак да е синьо
Да не капе родната стряха
Обещаха и лято и зима
Още пролет, септември и сряда
Обещаха всичко да има
Обещания - цяла грамада
Обещаха, обаче не стана
Нищо - ний да сме живи и здрави
И във мир, и във труд, и в отбрана
Ние знаем, че всие сте прави

8) Утре
Измокрен, гладен, уморен
Брадясал, нервен, отвратен
Полуидиот, почти кретен
Аз вярвам в утрешния ден
Заради моето ужасно вчера
Обаче утрешния ден
Прекрасен, ясен и засмен
Минава тихичко край мен
И още утре - в други ден
Ще бъде моето ужасно вчера

9) Вечерите на един истерик
Лежа със изтънели нерви
И тропам нервни с левия си крак
Отвън се карат нервни стерви
В изнервящия, синкав мрак
От писъците им развратни
Настръхват с тропот моите коси
И вятъра със скърцане ги клати
Напред - назад и във страни
Със адски рев пикира буба
Над мръсния, разпран килим
Молците хрупат старата ми шуба
И ме фиксират с поглед син
Във гърлото на паяка се мята
Муха с разплакани очи
Противна, грозна и космата
Със истеричен глас крещи
Отвън прелита нощна пеперуда
И заглушава всичко с плясък на крила
След нея втора, после друга...
Накрая с трясък пада тишина

10) Спомен за луната
Полека влизам в къщата си мръсна
Навсякъде е тъмно. Няма ток
В леглото ми лежи пачавра гнъсна
Във унисон с панелния ми блок
В хладилника поглеждам вяло
Отвътре гледа бяла тишина
Къде е сиренето бяло?
Къде е мъртвата свиня?
Отвън виси обесена Луна
Под нея гарван грачи звучно
Луната гледам с мъничко тъга
Да си Луна е адски скучно

11) Кой
Защо ли? Защо ли? Защо ли?
Как? Къде? Кога? И кой?
Кой свинята ще заколи
И ще я дари с покой?
Кой ще сготви вкусна леща
С моркови и овча лой?
Кой попарата гореща
Ще плати веднага в брой?
Защо ли? Защо ли? Защо ли?
Как? Къде? Кога? И кой?
Ах, защо сме боси, голи?
Кой е чужд и кой е свой?

12) Полу
Полегнал съм кротко.
Полунощ е. Полумесецът свети.
Преполвена цигара дими.
Просяк пържи попчета клети.
В полумрака усещам - живея почти.
В полупразния чайник къкри вода
В полусутерена към двора.
Полумъртва е сякаш мойта душа
Пълна, препълнена с хора.
Ето някой: простак с полувисше.
Полуинтелигент - полиглот.
Някой с мозък на растения нисше.
Всеки трети - кръгъл идиот.
Всички вие сте мои другари,
Приятели, познати почти,
Пияни писатели, даже стругари,
Всички пълни със празни мечти

13) Вампир
Легнах във ковчега плахо
Исках просто да заспя
Но от вънка - ихо, ахо!
Гневен, нервно се въртя
Ставам, пия чай със мляко
Пуша, мисля и чета
После акам малко ако...
Колко шумен е света!

14) Из "Сряда"
Седя и зяпам
тъпо през прозореца
Седя и зяпам
тъмно е навън
А вън невзрачни
жалки хорица
Ме зяпат тъпо
през прозореца

15) Петъчно
Ето, аз пия, мълча и си трая
Не искам да мога, не искам да зная,
Не искам да гледам паветата сиви
Сивите къщи, прозорците криви
Не искам да чувам скимтенето гадно
На сивите хора умиращи бавно
Не искам да бъда приживе мърша
Не искам в канала под моста да свърша
Не искам пролет неживяна и бяла
Не искам пролет родена умряла
Ето защо, мълча и си пия
А в петък, понякога, тихичко
вия

16) Весела бедност - първа част
Търся смисъл във живота
Търся смисъл, но уви
Шести ден го търся вече
Търсенето не върви
Тук го няма, там го няма
И в средата и в страни
И в хладилника го няма
И във топлите страни
Ах, останах аз без смисъл
Но ми хрумна умна мисъл:
Какво от туй, че нямаме пари
Какво от туй, че вън е люта зима
Щом изглеждаш жив или почти
Значи има смисъл да те има

17) Весела бедност - втора част
Дайте ми кюфтета
Дайте ми сърми
Агнешки котлети
Мазни каварми
Глад, глад, глад ме гони
Глад ме мъчи и мори
Дайте семки и бонбони
Дайте хляб дори
Блажна копърка сънувам
Супа, второ и юфка
Рано сутрин се събуждам
Гладен все така
Глад, глад, глас ме гони
Глад ме гони ден и нощ
Дайде кифли, макарони
Свински гръден кош

18) Весела бедност - трета част
Кой си ти и кой съм аз, няма никакво значение
Във мизерия роди се наш'то поколение
Какво от туй, че нямаме пари
Какво от туй, че вън е люта зима
Щом изглеждаш жив или почти
Значи има смисъл да те има
По-единни от това ние май не станахме
Няма покрив, няма хляб - само хрема хванахме
Имаме си само тенджери
Пълни с рядка свобода
През строшените ни пенджери
С присмех гледа ни глада

19) Работническо
Обичам аз да съм работник
Да пея до любимия си струг
Да дъвча ядно мазния си потник
И да се чувствам, като чук
От хиляди детайли да повръщам
Да меткам гроздова в бардака стар
При Катя тихо аз да се завръщам
В балтон загърнат със изгнил хастар
Дечицата край мен в сополи тичат
В квартирата ми три на два
Те до едно на тати си приличат
Защото тати, мама им еба
Парите малко, никога не стигат
По пенюар жената псува
Цените все се вдигат
И сиренето адски много струва
Казано честно всичко ми е наред
Бича на струга и гледам напред

20) Из "Лайно и поет"
,,Защо ме гледаш с укор и насмешка?
Защо от мене се гнусиш?
Къде е твойта топлота човешка?
И ти сереш! И ти пърдиш!''

21) Моралист и бабалюга
Басня
Гледам мръсна бабалюга
Да ебе тахтаба друга
Гнусна, гадна буболечка
С пишка, като черна клечка
След една въздишка тежка, правя остра забележка:
,,Буби ще ебеш, така ли!?
Пеперуди и комари!?
Ръгаш сякви земни твари
Даже пръча не пожали!''
Тя нехайно ми отвръща, докат ебе свойта тъща:
,,Аз ебъ, защото мога
Завистлива гад двунога!"
Смачках грозното създание, просто тъй, за назидание
Може би завиждах малко
На това животно жалко
Но омразата отмина
Щом гадината загина
ИЗВОД: Секс без здрав, църковен брак!?
Няма как! Ах, няма как...

22) Нумизмат и изпражнение
Един добре облезен нумизмат
Съзря монета златна в изпражнение
Изглежда пътник непознат
Се бе изсрал нощес в уединение
Ръкав запретна нумизмата
И пъргав като дива котка
До лакът бръкна в лайната
И грабна рядката находка
Но щом ръката си омазана извади
И от вонята взе да му се гади
Видя, че туй, което смятал бе за злато
Попаднало в лайното непознато
Е всъщност медно копче от балтон
Или пък част от стар, изгнил сифон
И тогава, в миг на просветление
Внезапно откри с удивление
Че е бръкнал в това изпражнение
Гадно, противно и мазно
напразно!

23) Седем върпоса и един отговор
Аз питам:
Защо харесваш космите си гъсти?
Защо харесваш своя гъз и нос?
Защо харесваш кълките си тлъсти?
Защо харесваш срамната си кост?
Защо харесваш късите си пръсти
И образа си крив, червив и прост?
Ти питаш:
Защо не ям изгнил, зелен салам?
И отговорът е един: НЕ ЗНАМ!

24) Езеро 4
Над езерото бавно пада мрак
А върху мене - облаци комари
Аз чеша стръвно левия си крак
Но и по десния откривам твари
Инсектите ме лазят на талази
Завират се в гъзъ ми чак
Но как човек да ги намрази
Когато бавно пада мрак

25) Езеро 7
Край грозното, смърдящо блато
Под бледата, измъчена Луна
Зад счупената, дъсчена барака
Сред мириса на мухъл и лайна
Пред пращната бутилка вино
До стария, прегърбен бук
При теб се връщам мислено,
Родино
Защото аз оставам тук!

26) Езеро 6
В носа си бръкнали със пръст
Обути в свлечени бикини
Със тромав, нервен, свински тръст
Подтичват бузести немкини
Високи, бледи англичани
По къси гащи на раета
Приличащи на пеликани
Показват хилави крачета
Две французойки със клювници
По пъпки и по фон дьо тен
По малки, сухи, сплути цици
Се мажат упорито с крем
Петима италианци тлъсти
Със вид на седемте джуджета
Припкат палаво на пръсти
Подир една мома напета
Друго какво да ви кажа?!
Така изглежда плажа

27) Из "Като Валери Петров"
Седа си на плажа и гледам морето
Вълните, медузите, пясъка, дето
Ръка на удавник сочи небето
Изгнила, зелена и крива, което
Трябва на мен да ми каже,
Че небето наше е всъщност враже,
Че живота е грозен, гаден и скъп,
Че начело винаги е някой тъп
Овчар, говедар, тоест - ръб,
Който вместо патки да пасе,
Чертае бъдещото ни трасе

28) Жалбата на заека
Вървя си кротко из гората
И хрупам сочната трева
От слънчев лъч блести водата
Около мен е синева
Кокетно щъркели прелитат
Пауни, гларуси, сърни
Но в мен тъга и скръб се сплитат
И плачат горските върби...
Застреляха е неотдавна!
Не бях до нея, ах, уви!
Тя беше нежна, плаха, бавна
Затуй куршумът я уби
То бе ужасна, грозна сцена!
Видя я и един бекас!
Ти падна, скъпа, покосена
Избягах в дън горите аз!
Сега във храстите се крия,
Ловците дебнат ме навред
Те теб изядоха с туршия!
О, зъл живот, бъди проблек!

29) Под игото
.................................
... хукна от къщи, седна на двора,
пи една ракия, строши стобора,
излезе на пътя, погледна небето,
слънцето спряло сърдито пече то,
Дико се огледа, па се юрна в гората,
въстание да вдига!
Завалията!
Туй Бойчо беше!
А носеше, милия, чифте пищови,
паласки, ботуши и три ножови,
навуща, потури, бял ямурлук,
ножче, губерка, две глави лук,
шест ятагана, пушка бойлия,
сабя френгия, тесла, пиростия,
ходеше ведро той по селата,
народа го гледаше право в устата!
Събираше хора от кол и въже -
негри, китайки и други мъже,
каруцари, юнаци, старци, слабаци,
Говеда,
животни,
боклуци и раци,
каци, краваци,
хашлаци, дараци,
и всички те бяха с черни мустаци!
Хей!
Но турците додоха, черни, космати,
баяти-джелати, надолци-крилати,
идеха, падаха, псуваха, ставаха,
бягаха, лягаха, лазеха, спяваха,
оназ песен дружина, дето ги води
през цяла България,
към светли Бъднини!
И ето, настъпи големия бой!!!
Но кой ще се коли! Кой? Кой?
Само Бойчо остана с голия нож,
другите се скриха, настъпи нощ,
звездите изгряха, месецът светна,
вятър повея, цялата природа
ямурлук наметна,
щурците запяха, птичките заспаха...
Турците идат, с балтии в силяха!
О, Боже! О, Боже! О, Боже!
Борбата е страшна, повече не може
Бойчо, горкият,
да върти френгия,
ятаган да мята,
да стреля с бойлия,
лук да яде, копчета да шие,
дрехи да глади, лице да си мие,
щото под таз нощна светлина,
турците отрязаха му черната глава!!!
Хей!
Туй беше!
Въстанието секна!
Турците доволни са,
Султанът се изсекна!
България, мила, под иго остана!
Бойчо, юнака, той герой стана!
Мир за да има,
бомби да няма!
НЕ НА ВОЙНАТА!
НЕЙНАТА МАМА!!!

30) Северно сияние
Прадядо ми ловил мамути.
Баща ми моржове ловил
А аз ловя медузи сплути
Не зная март ли е, април?!
Отдавна сняг не е валяло
И скоро няма да вали
Аз влача морното си тяло
За студ сърцето ме боли.
Отдавна родната ми къща
Стопи се, в почвата попи
От жегата ми се повръща
И осми ден не ми се спи
Жена ми с негър чер избяга.
Децата пукнаха от глад.
Мухите пъдя със тояга
и всуе търся малко хлад.
Хладилникъ ми не работи,
а хубав беше - марка ,,Мраз''...
Обувам черните си боти -
На юг, на юг отивам аз.
Жирафи, слонове, газели
от студ измрели са до крак.
Сахара с хълмовете бели
потънала е в зимен мрак.
Здравей, Отечество любезно!
Сияние, здравей и ти!
Привет, привет полярна бездно,
към теб сърцето ми лети!

31) Селска идилия
От покрива тече отново
А в нужника си нямаме вода
Не ще успеем с меч и слово
Да спрем миризмата на лайна
Лопата, кофа ще ни трябва
И син, голям, съдран парцал
Със бяла риза кат, на сватба
Нагазвам бодро в шупналата кал
Греба мъжествено и хвърлям на посоки
Летят лайняни пръски и пикня
Две цицести комшийки - чернооки
Ми мятат поглед - призив за ебня
Мъжете им ме гледат мрачно
В очите им - стаена жълта злоба
Живота им протича еднозначно
След люлката - ракия, после в гроба
Комшийските хлапета на стобора
Следят как ровя с зяпнала уста
И виждам аз - ще станат ,,хора''
Щом на труд се радват отсега
Изгребах всичко. Ямата засвети
Чеки избърсвам със лайнян ръкав
И като стяг от вятъра развети
Оставам горд, безмълвен, прав
Кога погледнах - кротко от небето
Звездици трепкат, има и луна
Пиян калугер пее из полето
А аз мириша силно на лайна

32) Далече
В тихата есенна вечер
Бавно вървя през гората
Гледам звездите, луната
Слушам как капят листата
В тихата есеена вечер
Бавно се връщам във вкъщи
Нейде пияни повръщат
Плачат хорските тъщи
В тихата есенна вечер
Бавно отпивам от чая
Сам съм във сивата стая
Толкова далече от рая

33) Братя
Лежахме кротко две лайна в полето
Той - твърдо, аз значително по-рядко
Лежахме с поглед вперен във небето
Аз бях дете, а той пък - моя батко
Внезапно той замислено ми каза:
,,Животът ни е кратък, ах, уви!
Животът ни е болка и омраза!
Животът ни вони, дори смърди
Като проказа! Не! Като зараза!"
,,Защо, бе батко? - казах му тогаз -
Виж, пиле пее сладко във полето
Да бях наговото място аз
Бих литнал весело в небето
И песен ведра бих изпял за таз..."
,,За таз!? Която ни изсра в полето!?
Която плюска първо, второ, трето!?
Боза с фасул и малеби със крем!?
Сутляш, чорба и бира на корем!?"
Аз замълчах, защото батко беше прав
Лежахме кротко две лайна в полето
Аз бях роден от супа и ошав
А той - от зарзават край Фелибето

34) Топла бира
Пия топла бира в павилиона
Пия топла бира без мезе
Ти ме галиш с поглед от балкона
А мъжа ти - твойте рамене
Припев:
Пия, пия, млад ще се затрия
Бира, вино, гроздова ракия
Що не пратиш него в павилиона
Що не пие той, а аз при теб
Да те галя нежно на балкона
Той да плаче озлобен и клет
Припев:
Пия, пия - млад ще се затрия
бира, вино, гроздова ракия
Светва лампата на павилиона
Светват полилеите у вас
Теб те няма, празен е балкона
Сто години ще те чакам аз
Припев:
Пия, пия - млад ще се затрия
Ако кажеш, ей сега ще спра

35) Авангард
Гжу мерси спокойно в сряда
Мжи кору и мар серви
Терв се бру и гди и пляда
Сонж се жгу, но se la vi!
А в четвъртък гни и сра
Ил верди енд дансен ди
Ктур се истер, вед комра
Пи ракия, бла ,,Бурди''!
Той изпъди я корсела
Тя конси и смилер ну
Той смери, смери и кнеда
Бдун, ксилтар, верси и пу!
Тя разплиска се турти
Той заски и засемя
Тя се плеса, се мурти
Той пък нея монтемя!
Край, свърши се тая дружба
Той измуни я и кли
Но ще сбруе нова нужда
Ще се клират en и тi!

36) Приспивна песен
Нощ е. В малкото креватче
Цялото оплескано в лайна
Наповръщано от свойто братче
То си пее тихичко така:
,,Нани-на, нина-на!
Цялото съм във лайна!
Майка ми, гадината проклета
Кърти сладък сън дълбок
Татко пак ракия мета
Смуче като мръсен смок!
Нани-на, нани-на!
Батко ме наповръщá!"
Тихо трепкат на небе звездички
И Луна от облаци изплава
А пък то, притворило очички
Наповръщано припява:
,,Нани-на, нани-на!
Да ви таткам майката!"

37) Черепно-мозъчно
От глупостите ти космати
Главата ми тупти като сърце
А мислите ми някога крилати
Разплути пъплят, влачейки нозе
Глава разтърсвам мозъкът ми с плясък
Се блъска в черепната ми кутия
А мощният ти, истеричен крясък
Ми къса нервите. Те куцайки се крият.
Засмян целувам твоите коси
Обрасли върху черепа ти кръгъл
В целувката ми мисъл не търси
Отдавна е умряла в някой ъгъл

38) Из ,,Страст''
Лежахме плахо в шубрака
И с нежност мислихме за нас
Нищо, че не знаехме в мрака
Къде си ти, къде съм аз

39) Сами сред природата
Разхождам се с любимата в гъстака,
А всъщност - търся място да ебъ!
Ах, нея я боли далака,
А мене ме боли зъбъ!
И болка гони ни, защото
Полянка търсим от зори!
Но де да ни се спре окото?!
Навсякъде гори, гори, гори!
Намерим ли пространство празно,
То от гадини зли гъмжи!
Ту змия се усмихва мазно,
Ту куче грозно зло ръмжи!
Най-после - подходящо място!
Посягам аз към твоите гърди!
Но скрит във храстите, зад брясто
Козел ни гледа лошо и пърди!
Омръзна ми да ходя по гората!
Омръзна ми и овчият ти вид!
Отдавна всички се ебът в леглата!
Да шибаш сред природата е мит!

Румен Леионидов (велик цензор) за книгата и Слабаков:
Слабаков обича неприличните думи. И те го обичат и му служат по-добре, отколкото той на тях. Може би, защото не му отива да служителствува, да прислужва, да бъде слуга дори на собствените си слова. Той знае, което не всеки знае: мръсни думи няма, има мръсни души, има мръснишко подсъзнание, има вулгарен цинизъм. А присмехулникът нито хули, нито умира от смях - той се присмива над съвършенството да си глупак.

Цитати / "Животът може да е чудо" - Ивинела Самуилова

1) Даваше си сметка, че сигурно има хора, които коментират зад гърба й колко е ,,потайна'', но това беше нищо в сравнение с малкия град, където хората като че ли осмисляха и запълваха празнотите в собствения си живот с всевъзможни коментари за битието на другите.

2) Никак не й се удаваше да бъде последователна като личност, затова и не обичаше да й слагат ,,етикети'' или да се определя сама. ,,Добра'', ,,лоша'', ,,улегнала'', ,,авантюристка'', ,,нежна'', ,,груба'', ,,тактична'', ,,вулгарна'', ,,обичаща'', ,,мразеща'', ,,забавна'', ,,досадна''... Ади знаеше, че е всичко това и какво ли още не в някакъв момент, при това - стопроцентово. Чувстваше се точно както го беше изразил един португалски поет - Във всеки ъгъл на душата ми има олтар на различен бог. И когато беше на служба на някой от олтарите, си имаше определено поведение, убеждения, вярвания, чувства, думи, дори жестове, изражения на лицето и пози на тялото. Всяка една от личностите в нея имаше собствен стил и мотивация, често напълно различни от другите й ,,аз''. И всяка една от тези личности явно имаше собствено отношение към живота, защото не можеше да си обясни по друг начин защо един път животът я изпълваше с възторг, друг път й изглеждаше напълно безсмислен, понякога й приличаше на въртележка в лунапарк, друг път беше досадна рутина, беше и приключение и кошмар, и още хиляди други превъплъщения.
Ади си помисли, че всъщност тя е една тълпа от хора, в която има и интелектуалка, и естетка, и селянка, и примерна домакиня, и мръсница, и майка, и организиран човек, и купонджийка... И всички те са събрани в нейната уж една-единствена личност, при това - всяка със собствената си ,,митология'' за живот. И всички тези перонажи я побъркваха с непрекъснатата си борба помежду си, всеки със своите си принципи, желания, стремежи...

3) Той има даваше за пример безбройните антистрес програми, чиято основна идея е да научат хората да релаксират. "Защо вместо това не научим хората как да не се стресират? - риторично питаше Алексей. - Значи, те си се стресират, ние ги релаксираме, те си се стресират, ние ги релаксираме... и така до безкрай - палеше се той. - Всъщност хората вече имат това знание в себе си - разсъждаваше Алексей - и ние просто трябва да му дадем път. Затова трябва да излезем от тази проблем правеща логика, която е забита в главите ни от раждането''.
Много й допадеше и друго, на което акцентираше Алексей, а именно, че за да решат някаква проблемна ситуация, беше най-добре да извадят от нея цялата сериозност.
- Сериозността е нещо много страшно - бе казал веднъж Алексей и ги бе попитал дали са чували израза ,,сериозен като инфаркт''.
- Сериозните хора получават инфаркти - каза сериозно той. - Те принуждават потенциала да им създава пречки не само вътре в тях. Вътрешните пречки започват да пораждат възпрепятстващи събития във външната им реалност. Сериозността е вид отношение към живота, което е много тежко, негъвкаво и ограничаващо, и освен това сериозността е най-сериозната пречка пред проявата на потенциала - беше обяснил Алексей.

4) Никой и нищо не може да те направи щастлив, ако нямаш съответното отношение за щастие вътре в себе си. Външният свят може да добави към вътрешното ти щастие в някаква степен, но не може да те направи от нещастен - щастлив.

5) За да се случи това, първо трябва да му позволиш. А за да му позволиш да се случи, трябва да махнеш сериозността. Толкова на сериозно си го взела това, така си се вкопчила, че си му препречила всички възможности да се появи в живота ти.

6) - Но е добре да прецизираш изискванията си и да ги конкретизираш, както и да използваш само положителни изрази - например не казвай ,,да не пие'', а кажи ,,да е трезвеник''. Има една особеност, че светът като че ли не възприема ,,не''-то.
- Как така? - попита приятелката й.
- Не-оранжева катерица -  каза Ади и попита, както и Алексей беше попитал нея преди: - За какво си помисли?
- За оранжева катерица. - отговори жената.
- Ето за това става на въпрос - както твоят мозък не отчете ,,не''-то и ти показа оранжева катерица, въпреки че тя трябваше да е ,,не-оранжева'', така явно действа този принцип на по-мащабно ниво. Затова, ако неискаш оранжева катерица, трябва да кажеш каква катерица искаш точно в позитивна форма.

7) Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор!
Защо ви е ограничение,
там, дето нужен е простор?
Защо ви трябва да се стискате,
пръднете си със пълен глас,
със тон и тембър както искате,
тенор, сопрано или бас?!
Пръднята, братя, е изкуство,
прекрасен музикален дар,
кога пърдиш, пърди със чувство.
с квалификация и чар!
Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена,
тя никак, никак не смърди.
Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест,
във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.
Пръдни и ти веднъж в живота си,
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш...
Пръдни и ти, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив.
И виж, създали сме в държавата
нов самодеен колектив!

Неопитомено

Стопанка бях на вълчата бърлога.

Делях я с още няколко вълчици.

Навярно затова сега не мога,

въобще да се престоря на момиче.

По цели нощи ноктите си гризех,

в очакване вълкът да изтрезнее.

Така привикнах с вълчата му низост,

че и до теб - съм с мисълта за нея.

А ти си... на измислен ми изглеждаш.

Какво, че имаш и паспорт, и име.

Боли ме безпощадната ти нежност.

Добър си - и не може да те има.

Отивай си, с паспорта и с колата.

По живо и по здраво те изпращам!

Това, че си ме хванал от гората -

си е направо таралеж във гащите.

Животът ми изобщо не е розов.

Какво ще ми се правиш на възпитан!

Ако ти хрумне да ми купиш рози -

ще се зарадвам само на бодлите.

Ако ти хрумне да поканиш гости -

ще ги ухапя и ще се разтичат.

Преглъщаш, стискаш зъби или просто

си съвършен дотам, че да обичаш?

Аз не паса трева, такива хора

в живота няма - те са съчинени.

Отивай си преди да изговоря:

Студено ми е. Остани при мене!

Цитати / "Англопоетичен смеховник" - Цветан Пеневски

1) Възпитан млад мъж от Хавана
в самолета на Копакабана
зърнал надпис на входа:
Не плюйте по пода!
И затуй се изплюл на тавана.

2) Закле се мис Дороти Ръш,
че няма да легне със мъж
освен при такава
атака стремглава,
като: "Айде, бе, само веднъж!"

3) Един пренебрегнат поет
не бива да е черноглед.
Щом търси изява,
все пак му остава
стената на някой клозет.

4) Привлекателна дама от Тива
заяви, че ги знае такива
покани горещи
на шампанско и свещи...
Ала щом са такива - отива!

5) Който купува земя, купува и дупки.
Който купува яйца, купува черупки.
Който каквото да купи, все нещо не струва,
но купи ли хубаво пиво, сал него купува.

6) Скръбен момък от Лил промълвил:
"По-добре да не бях се родил!"
А и нямаше - само
да бе зърнал баща му,
че капутът му се е пробил.

7) Най-хубавото му на Клиф
е, че вече не е жив.
Виж ти какъв потенциал
се криел в туй, да си умрял!

8) Младоженка във брачното ложе
срещна казус от сложен по-сложен:
Избраникът неин
оказа се гей и
тя не знае кое да подложи.

9) Подгонен от бик по моравата,
мъжът падна по нос, и то здравата.
После сви колена
и внезапно узна
как се чувства понякога кравата.

10) Щом си влюбен, пък и да не си,
препоръчвам ти парка Берси.
Там, сред гъстия бъз,
веднъж стъпих на гъз
и дочух женски шепот: Мерси!

11)  Той сграбчи жадно, с дива страст
изящната ми шия,
наложи мъжката си власт -
не можех да се скрия.
Завлече ме в едно мазе,
аз бях се запотила,
той също, след това ме взе,
отвори ме със сила...
И сляха се уста с уста -
докрая изцеди ме,
след туй захвърли ме в калта,
изрита ме, разби ме!
Единствен споменът остана
от времето щастливо,
когато бях така желана
бутилка светло пиво!

12) Безумец възкликнал: "Сега
ще отида на Марс, без шега!"
После литнал с отскок
от един висок блок...
На този гроб пише кога.

13) Изхабява ни времето с присмех нескрит,
но и ние хабим го, така че сме квит.

14) О, колко тъжен бе денят, когато
избяга мама миналото лято!
Но днес е дваж по-мрачна нашта къща -
получихме писмо, че ще се връща.

15) Бел възкликнал: "Внимание! Ето,
ще видите нещо, което
още никой не знае -
телефонът това е,
първи разговор! Ало? Заето!!"

16) Самолетът цамбурнал в канала,
а конструкторът прихнал под шала:
"По-добре да направя
подводница здрава -
де да знам, току-виж полетяла!"

17) В природата цареше хаос -
непрогледен мрак навред,
но каза Бог: "Да бъде Нютон!"
И биде светлина и ред.

18) Заклех се с длан на свойта гръд,
че няма да ни разделят.
Каква ли клетва щях да дам
с ръка на челото, не знам.

19) На слона бивните - цял ярд,
 сега са топки за билярд,
а мечът - страшен във вражда -
отдавна стана на ръжда.
Лъвът, във бой непобедим,
е вече само стар килим.
И Цезар днес е шепа прах...
Започва да ме хваща страх!

20) На глава да танцувам не мога -
заболява ме бързо челото.
И защо на пирони, за бога!
По-добре да си спя във леглото.
За какво да прежиявам овес
и унило да хрупам павета,
щом дори и конете ми днес
ги гощават със сочни кюфтета?!
Аз не искам, не мога да трая
да отглеждат в носа ми коприва!
Ами жабите сутрин във чая?
Тука чашата вече прелива!
Стига толкова, аз се предавам.
Не, не мога така да живея!
Пощадете ме! Край, обещавам!
Вече никога няма да пея!

21) Когато обикнах те, моя любима,
станах смел, заживях без лъжи
и всички се чудеха: "Нещо му има,
я колко добре се държи!"
Но всичко си има начало и край!
Отшумява любовната драма
и скоро ще казват съседите май:
"Пак е същия - нищо му няма!"

22) За да е здрав съюзът брачен
в тревожни и щастливи дни,
когато си сгрешил - признай си,
когато пък си прав - млъкни!

23) Щом кажеш "Той не е от породисто семе!"
и перчиш се с унаследената си власт,
си мисля, колко често помиярът Време
е вдигал крак над родословния ти храст.

24) Колко е лесно да имаш семейство,
колко е лесно човек да е млад!
Но опитай и двете - съвсем не е лесно!
Хем млад, хем пък женен - направо е ад!

25) Конете живеят по трийсет години,
без нищо да знаят за джин и мартини.
Овцата след двайсет години умира,
а така и не кусва ни вино, ни бира.
И телето е трезво, но трябва да кажа,
че след осемнадесет сдава багажа.
На петнадесет свършва почтеното куче,
макар че коняк и ракия не смуче.
Кокошката само с вода се гощава,
но след десет с живота и тя се прощава.
Ами котката - ето, на мляко я кара
и пак не напредва далеч в календара.
Не пият животните чак от Потопа,
пък все преждевременно хвърлят те топа,
а разгулните, грешни, попийващи хора
доживяват шейсет, че и десет отгоре.
А се срещат родени с късмет екземпляри -
изкарват до сто в алкохолните пАри!

26) Една личност от Тава
е тъй срамежлива,
че още не знае
мъж или жена е.

27) Джо мрачи всички подмазвачи,
от себелюбие не страда значи.

28) Днес Сцила е беззъба - съдбата я наказва,
защото като млада тъй много тя приказва
и толкова обичаше да спори и да вика,
че всичките си зъби изтри си ги с езика.

29) Убеден съм (и надали някой отрича),
 че кучето свойте стопани обича.
А още твърдя (проверил съл на живо),
че мокрото куче е най-обичливо.

Изказването на Ернестина Шинова, с което разплака Андрей Слабаков

Ернестина: Първата ни среща беше в училище, когато аз бях мисля колкото дъщеря ми, на 15. Той беше на 18. (Андрей: На 14 беше жено, на 14 беше.) Втората ни среща беше във ВИТИЗ вече и третата ни среща беше вече бях артистка в бургаски театър по разпределение. Видяхме се на една премиера и за толкова много срещи и раздели, най-накрая се разбра, че това ще е. Като почнеш от това, че ми даде прекрасно дете, от това, че ми е дал цялата любов, на която е способен, а той е способен на много любов. До такава степен сме заедно един до друг, че той се е превърнал в част от мен. И понеже аз обичам себе си, обичам и него.
Честен с хората, честен с мен, честен и с дъщеря ни, честен със семейството, с всички. В такъв смисъл той няма някакъв измислен имидж, това е той. Може би това, което не се вижда на екрана, това което не се вижда в интервютата и не си личи е неговата безкрайна доброта. Той е много по-добър от мен.
Андрей е моето по-голямо дете.
Ние сме в постоянна криза междуличностна, защото постоянно спорим, постоянно се налагаме за едно или друго нещо. Първото изречение, което Андрей казва примерно дали да сготвим пилешка супа или гювеч е НЕ.
Той е изключително романтичен. Единственото, което ме дразни в тия безумни пристъпи на романтизъм е това, че те са непредвидими. Смисъл аз не съм в състояние да се оправя в семейния бюджет, ако той реши да ми подари пръстен. Спомням си, че не можахме да отидем на море, защото всичките пари за морето той ги изхарчи за да ми купи някакъв си пръстен с диамант.
Мълчи, когато спи. Но и тогава не мълчи, защото хърка.
Винаги е бил страхотно зад гърба ми. Аз имах едно премеждие преди години, едно тежко заболяване и всъщност тогава разбрах, че това е човека, който е до мен при всички положения. Аз разбрах, че той е до мен. Плътно, съвсем. Наистина като част от мен. Не знам как го издържа без да каже 'гъг', без да се оплаче, без да направи гримаса, без нищо. (Андрей: Вие ще ме разревете направо.)
За него винаги съм хубава. Според мен той не ме вижда, не знам.

Водеща: Развълнува се на този момент, в който тя каза, че много плътно си застанал зад нея.
Андрей: Аз я обичам. 

Go into the arts. I'm not kidding.
The arts are not a way to make a living.
They are a very human way of making life more bearable.
Practicing an art, no matter how well or badly, is a way to make your soul grow, for heaven's sake.
Sing in the shower. Dance to the radio. Tell stories.
Write a poem to a friend, even a lousy poem.
Do it as well as you possibly can.
You will get an enormous reward.
You will have created something.