Цитати / ,,Хари Потър и Нечистокръвния принц" - Дж. К. Роулинг

1) Човек жив ли е, при положение, че не може да бъде убит?

2) Най-голямата слабост на Дъмбълдор: той винаги вярва в доброто у хората.

3) На хората им е много по-лесно да прощават на другите, когато грешат, отколкото ако се окажат прави.

4) - Крайно време е баба ти да се научи да се гордее с внука, който има, а не този, който би искала да има...

5) - Не помниш ли какво казах, Потър, в момента упражняваме безсловесни заклинания!
- Да, помня - потвърди сковано Хари.
- Да, сър.
- Не е нужно да ме наричате ,,сър'', професоре.

6) - Но сте сигурен, че сте прав, нали? - попита Хари.
- Естествено, ала, както вече съм доказвал, и аз като всички останали допускам грешки. И ще прощаваш, но тъй като съм по-умен от повечето хора, и грешките ми обикновено са по-сериозни.

7) - Е, мамо, установяваме, че сега, откакто сами си перем чорапите, все повече те ценим - отвърна Джордж.

8) Всеки от нас е убеден, че това, което той има да казва, е много по-важно от всичко, което другият би могъл да добави!

9) От главата на Хари по цялото му тяло сякаш плисна горещ болезнен срам. Дъмбълдор не му беше повишил тон, дори не говореше ядосано, но Хари предпочиташе да беше се развикал - това хладно разочарование бе по-страшно от всичко.

10) Величието поражда завист, завистта води до злоба, злобата бълва лъжи.

11) Няма нищо страшно в един труп, Хари, точно както няма нищо страшно в тъмнината. Когато гледаме смъртта и тъмнината, ние всъщност се страхуваме от неизвестното, нищо повече.

12) Дъмбълдор бе обсъждал с Хари какво е да водиш една наглед изгубена битка. Беше казал, че е важно да се бориш, да се бориш отново и отново, да не спираш, защото само тогава злото стои надалеч, макар че никога не може да бъде докрай изкоренено...

Ако искате да следите публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella