1) ,,Да, да! Уиски!'' - помисли трескаво Мила, все едно бе открила сламката, за която да се хване, преди да потъне напълно. Алкохолът може би щеше да притъпи болката й, да неутрализира страха, да я отпусне и да й позволи да помисли трезво. Мила усети иронията в това да се отрезвява с алкохол, но сега не й беше до майтап.
2) Ако обичаш себе си, няма дори да страдаш, че някой е решил да ти изневерява, камо ли пък да ти хрумне да се самоубиваш.
3) Невинаги можем да се извадим сами от блатото, издърпвайки се за косата като барон Мюнхаузен, не го забравяйте... Жената просто се е фиксирала много здраво в някакво убеждение - например, че без него животът няма смисъл... Има нужда от преименуване и от разширяване на границите - сега се е фиксирала върху една точка и точно затоав тази точка й изглежда огромна. Трябва да се преименува, за да може да разшири периметъра на виждане - тогава точката-проблем ще започне да се смалява, а други опции, нови възможности - да се увеличават.
4) Любов не се гради върху чувство за вина. Или върху съжаление...
5) Да не си обичан е най-страшното нещо на света и лудниците са пълни с необичани хора... Това е основна необходимост на душата!
6) Когато си в дупка, първото, което трябва да направиш, е да спреш да копаеш.
7) Щастието обаче не е цел - то е естествено състояние, в което се раждаме и можем да пребиваваме, но вместо това целенасочено и упорито се опитваме да изгубим през целия живот, убедени в същото време, че се стремим към него. Този парадокс съществува, защото в потребителското общество щастието е изнесено извън човека. То е социализирано, социално обусловено, обвързано с толкова много обществено условности и външни причини, че е недостоверно да бъдеш щастлив, когато те на са на лице. Това, меко казано, се счита за неадекватност или пък направо за сериозен психологически и дори псигиатричен проблем. Нещо повече: самите хора до такава степен са приели тази му обусловеност, че трудно намират в себе си жизнерадост, ако не са налице някои от външните основания. Има изследвания, които ясно показват, че някъде към 10-ата година от живота социалните механизми успяват сериозно да потиснат жизнеността на децата, а това определено не е нещо, което ги прави щастливи - нито в момента, нито по-късно. В по-лошия случай се стига и до възникване на сериозни проблеми, защото жизнеността, принудително вкарана в един или друг модел, започва да се губи или да се деформира в страхове, гняв, агресивност, загуба на смисъл, безнадеждност, различни его мании и т.н. Това е общата причина за усещането, че постигането на щастието е нещо трудно - щастието да се търси някъде навън, да се преследва, сякаш е дивеч или престъпник. И понеже хората най-сериозно приемат това отношение не само към щастието, а и към живота изобщо, шансовете им да са щастливи са по-малко от минимални.
8) - Ами какво става с доверието, след като простиш?
9) Човек може да се доверява на 100% на вътрешния си глас единствено и само когато той го информира, че е време да отиде до тоалетната. Иначе - във всички останали случаи - човек би могъл да съжалява дълбоко, че го е послушал, освен ако не е израсъл на някоя планета без социум.
10) Много хора, като не могат да се похвалят с някаква сериозна медицинска диагноза, се надяват поне да им открият някоя предразположеност към нещо гадно - магии например. Това прилича на отчаян вопъл да им бъде признато правото на ,,нещастие''.
11) - Мисля, че парите, къщите, колите И МЪЖЕТЕ... - Ади многозначително и с усмивка натърти на ,,и мъжете'', - ... могат да добавят нюанси или нови аспекти към твоето съществуващо вече усещане за щастие, но не могат да те направят от нещастен - щастлив. Точно затова моята Мила, въпреки всичко, което има, не е щастлива, а само задоволена.
12) Нашето вътреличностно пространство е запълнено с бог знае какво и ние считаме, че това е нашият характер, личност, мироглед и пр. Това са т.нар. ,,метапрограми", или живот с чужди модели, чийто наем винаги е много висок и се плаща с най-скъпата валута - нашата жизнена енергия. Всеки от нас пише като че ли свой собствен сценарий на живота, без да забелязва, че го пише под чужда диктовка или дори - преписвайки от услужливо отворени чернови на чужд сценарий. И с това създава не просто набор от постъпки, а цяла система, начин на съществуване и мислене, който не отговаря на собствената ни природа. Именно затова ни е нужно да достигнем до потенциала - той ни дава възможността да надскочим ограниченията на средата и социалните модели, за да заемем авторовата позиция и сами да оформим карта на нашата реалност, коята да е адекватна на нашите потребности и да показва собствения ни път през територията на живота.
13) Сцената с приятелката първоначално бе включена с идеята да покаже как манипулацията може да дойде от уж най-добронамерените и готови да помогнат хора - нашите приятели. Тяхната ,,помощ'' обаче беше според тяхната карта на света, а това означаваше, че нещо, което е задължително да проработи и за нас. А поради особената връзка на доверие, в някои ситуации добронамерената манипулация от приятели можеше да се окаже особено вредна.
14) Казваше, че един от абсурдите на линейното мислене и логика е, че противопоставят решението и проблема: сякаш решението е обратната страна на проблема, или просто липсата му, изчезването му, неговото елиминиране. ,,Това обаче е невъзможно - казваше Алексей - най-малкото защото в природата няма отрицание - то е езиково явление. Кое е обратното на кокичето, на слона, на желязото? - питаше риторично той. - Освен това - обясняваше още Алексей - не може решението да се поставя в пряка зависимост от определянето на проблема. Защото, ако е така, се получава, че проблемът ,,решава'' решението, вместо да е обратното. Или с други думи, опитват се чрез обяснението на проблема да намерят неговото разрешение.
15) Защо сме толкова подозрителни? Защо някои от нас винаги първо предполагат най-лошото, а не най-доброто? До какъв ли живот води такова мислене - винаги да очакваш и подозираш най-лошото?
16) Жената прави печено, реже от двата края на месото, хвърля ги и тогава го слага в тавата. Когато мъжът й я попитал защо реже и хвърля месо, тя казва, че ,,така се прави печено''. После той вижда, че и майка й прави същото и тя също му обяснява, че ,,така се прави печено''. Отиват при бабата и тя започва да приготвя традиционното печено за обяд и когато мъжът забелязал, че тя не реже и не хвърля краищата на месото, я попитал: ,,Не забрави ли нещо? Няма ли да отрежеш краищата на месото и да ги изхвърлиш?", тя възкликнала: ,,О, аз отдавна си купих голяма тава..."
17) - Как разбирате, че сте простили?
- Ами ето как - когато срещата с този, на когото е трябвало да простя, вече не ме изкарва от равновесие, т.е. когато човекът и случката вече са разделени и реагирам отделно на двете. Отделна тема е това дали мога отново да му имам доверие.
18) Където има любов, не само има прошка - всичко има.
19) Да простиш на някого не означава, че този човек задължително ще остане в живота ти. Може да простиш на някого, но и твърдо и категорично да му покажеш, че той няма място покрай теб. Приемаш го такъв, какъвто е. Не го съдиш. Но избираш да се разделите, защото иначе би могъл пак да ти причини същото.
20) Ади се обърна към разума си, повдигайки въпросително вежди, с надежда да получи отговор от него, но той само сви рамене, обърна й гръб и започна да си припява под носа.
Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella
Няма коментари:
Публикуване на коментар