... или класация на 100-те любими книги на Бегбеде!
1) Да избереш сто книги, които харесваш, означава да покажеш що за човек си.
2) Една книга става култова по причини, които нямат нищо общо с текста - необходим е конфиденциален тираж, непризнат автор (по възможност починал), неуловим издател и елитарен сюжет.
3) Проблемът, който днешните руски романисти трябва да разрешат, е следният: как да разказват истории на хора, на които им е писнало да им разказват истории? Когато човек е преживял падането на царя и падането на комунизма, експлозията в Чернобил и експлозията на олигархията, той вече не вярва в нищо. Никой друг народ не е бил разочарован толкова често в един-единствен век. Реалността в Русия е изменчива като сън.
4) На двайсет и една години Бротиган поверява един ръкопис на майката на първото си гадже. Тогава й заявява: ,,Когато стана богат и известен, това ще е твоята социална осигуровка''. Оказало се е абсолютно вярно. Дали е бил самонадеян, защото е бил млад? Не, бил е самонадеян, защото е бил писател. Всеки писател без претенции е лицемер или самозванец. Защото писането е най-задълбочената възможна дейност. Нищо не е по-досадно от склонността на днешните автори да свеждат поглед, когато по телевизията импровизирани критици ги обсипват с хули.
5) Да си кратък, не значи да си кух. Изкуството е въпрос на наситеност.
6) ''Идва възраст, в която застанали пред огледалото, отгатваме предстоящите си бръчки и възможния бъдещ старец. Смъртта най-после има лице - нашето.'' (цитат от Андре Бланшар)
7) Това, което прави живота толкова скучен, е обстоятелството, че той се развива в хронологичен ред. Миналото е преди настоящето, което предшества бъдещето.
8) Има такива хора на тази планета, хора, които успяват толкова да ни заинтригуват, че цял живот се сещаме за тях.
9) Светът става все по-грозен и тесен. Глобализацията е сложна дума за назоваване на нещо много просто: откакто стъпи на Луната, човекът знае, че планетата му е миниатюрно зелено кръгче на черен фон.
10) Той е най-радикалният и безкомпромисен автор, когото познавам. Ето какво ни казва Елис: реалността не съществува; справедливостта е илюзорна; всички искат да са топмодели; единствената отлика между хората на тази планета е етикетът на дрехите им; в модните ресторанти настиваш; ВИП-овете губят паметта си; дрогата и сексът са временни заместители; само убийството е разведряващо; две неща имат смисъл - мангизите и еякулацията в тесни отвори.
11) Някой беше казал, че културата е това, което остава, когато сме забравили всичко - не е вярно. Но е най-добрата възможна дефиниция, за щастие. Щастието, това са всички онези дребни неща, за които мислим, когато не мислим.
12) Най-прекрасните фрази са тези, които не разбираме напълно, но усещаме дълбоко - те се обръщат повече към душата ни, отколкото към мозъка ни.
13) Докато пристъпвам из дебрите на любимите си книги, разбирам, че всички те казват едно и също: бягай, спасявай се!
14) В заключение, тайната на дрезгавия клас на Кобейн, на гласните му струни, които се отличаваха с рядка красота, очевидно се крие във вътрешната му прегракналост. Кобейн пееше с пресипналата си душа.
15) Ние всички си имаме по един ,,портрет на Дориан Грей'' в банята. Достатъчно е да се погледнем в огледалото, за да открием чудовището, което си е присвоило лицето ни и от ден да ден все повече гримасничи.
16) Единствените жени, които никога не ни омръзват, са тези, които много мило ни причиняват много болка.
17) В Европа не се стремим писането непременно да е полезно. В Америка искат романите да преобразят съществуването ви. Искат да ви хванат за гушата и да ви разтърсят като крушово дърво.
18) Без много да му личи, романът поставя немалко важни въпроси: какво значи ,,свалям''? Къде свършва прелъстяването и започва мъчителният и лепкав тормоз? Къде е границата? И още: дали влюбеният мъж не е просто насилник в очакване на разрешение да действа? Дали всеки сваляч не лелее ужасяващо дивашки мечти? Като предлагат на мъжете порнографски образи, не ги ли обричат на сексуална фрустрация, не ги ли подтикват към търсене на усещания, които стават все по-недостъпни, макар и да присъстват в зрителното/виртуалното им поле? След колко време изолация и самота изгарят бушоните на нормалния мъж? И накрая главният въпрос, който си задавам непрекъснато, откакто прочетох ,,Американски психар'': сме ли ние всички потенциални серийни убийци?
19) Такъв е сюжетът на ,,Страхотно удоволствие'' - какво да направите, ако жена ви се влюби в идола ви? Какво писмо би написал Шарл Бовари на Родолф Буланже? Всеки рогоносец би се раздвоил между неприязънта и възхищението, между злобата и завистта, между ревността и желанието, между тъгата и размяната на партньорите. В края на краищата, ако някой гений е влюбен в съпругата ви, това потвърждава добрия му вкус (следователно и вашия).
20) Какво е поезията? Поредица от думи, чийто смисъл не схващаме веднага, но които образуват съвкупност, красива за четене, за слушане, за рецитиране, за мечтаене. Поезията, това е книга, която ни говори за дъжда, книга за тишината. Тя е нещо повече от обикновена история - прелестта не се разказва.
21) Всъщност писателят би трябвало да изглежда ето по този начин: мъртвопиян, загорял от слънцето, напълно отнесен, гологръд, безпаричен, с шапка идиотка на главата и цигаре в човката, разкрещял се на плажа в далечната слънчева страна. Един писател би трябвало да разбива сърца и празни бутилки. Писателят би трябвало винаги да е заобиколен от красиви тъжни жени, тъжни поради ужаса, който изпитват от свободата му, и от красиви свободни жени, свободни, въпреки че са ужасени от тъгата му. Писателят винаги трябва да ви кара да се размечтаете или поне да му завиждате, или в краен случай да го съжалявате, а в останалото време да се преструва, че го прави.
22) Обичам да чета онова, което не преживявам. / Обичам, когато романите ми позволяват да науча това, което не знам. Съществува много тясна връзка между удоволствието от четенето и изкушението на непозволеното. Не виждам смисъл да чета само позволени, правдиви, здравословни истории. Четенето би трябвало винаги да ни позволява да бъдем престъпници, без да рискуваме да ни дадат под съд.
23) От известна възраст нататък никой не се влюбва, защото няма доверие в никого или за да се защити, за да избяга от болката. Това се примирява със старостта, за да не страда повече.
Разбира се, разказана по този начин, историята сигурно буди у вас желание да се гръмнете.
24) Книгите не могат да се препрочитат. Да препрочиташ, означава да прочетеш за първи път книга, която вече си чел. Дразнещо е, защото обичаме да си казваме, че сме чели много книги. Като свършим една, обявяваме: ,,Готово!". И отмятаме книгата в умствения си списък. ,,Тази я свърших. Следващата!" Обаче не. Ако подхванем същия роман години по-късно, ще забележим, че никога не сме го чели. Ще го преоткрием изцяло. Ще установим, че се е променил, като нас.
25) Когато баща и син се заглеждат по една и съща мацка, това се нарича по един и същи начин от две хиляди и петстотин години - трагедия.
26) Обратно на невярната, но много разпространена представа, ценностите, свързани със секса, наркотиците и рокендрола, не са се родили с рока, а са се пръкнали най-напред в литературата.
27) Когато си потомък на двама поети, рискуваш сам да се превърнеш в поема.
28) Любовта е нещо просто - тя трябва да се прави, да се изпитва, но никога да не се казва.
29) Той си играе с женската доверчивост, лъже и се надсмива над наивните си обожателки, предпочита курвата (Гигит, 18 години) и незаконния си син пред невинните и луди по него читателки, които садистично обсипва със сарказми. Чудовище ли е той? Не, мъж.
30) Алкохолът е фабрика за литература.
31) Човек може да се влюби така внезапно, както пада по стълбището.
32) По-удобно е да мразиш това, което ти се изплъзва, но разбереш ли някого, чувстваш се длъжен да го обичаш.
33) Затова винаги съветвам младите да четат живи автори - може пък и да ги срещнем и кой знае, понякога да не ни разочароват.
Like "Книжен плъх'' on facebook!
