2) Много особено ставаше в живота ми. Изпитах ли щастие, щом само си помислех, че то е за кратко, и щастието ми мигом се изпаряваше. Изпаряваше се усещането ми за щастие не защото външните предпоставки за него изчезваха, а единствено поради осъзнаването, че външните предпоставки много скоро непременно ще изчезнат. И щом го осъзнаех, в същия миг вече не изпитвах щастие, а създалите го външни предпоставки, които още не се бяха изпарили и още съществуваха, започваха да ме дразнят.
3) Удивително нещо е отдалечаващият се гръб на несправедливо засегнат и завинаги отиващ си човек. В него има някакво човешко безсилие, някаква жалка слабост, която моли за милост, която те мами подире си. Нещо такова изразява гърбът на отиващия си, което ти напомня за несправедливостите и обидите, които трябва да се обсъдят и още веднъж да се сбогувате, и това трябва да стане много бързо, защото човекът си отива завинаги и ще те остави с много болка за него, която още дълго ще те мъчи, може и на стари години да не те оставя нощем да мигнеш.
4) Както и преди, във времената на конската тяга, така и сега, във времената на влаковете, животът е по-лесен за глупавия, отколкото за умния, по-добре е хитрият, отколкото честният, по-лесно е за алчния, отколкото за сърдечния, по-приятно е за жестокия, отколкото за слабия, по-разкошно е за властния, отколкото за смирения, по-сит е лъжецът, отколкото праведникът и по-сладко е за сластолюбеца, отколкото за въздържания. Така е било и така ще е вечно, докато има хора на тази земя.
5) Близостта на целта в никакъв случай не означава по-сигурна непременност на достигането й, отколкото от която и да било по-отдалечена от целта точка. По този въпрос имах разделяне на чувството от разума, на практиката от теорията, първото съществуваше наравно с второто и двете - разумът и чувството - не бяха в състояние нито да се помирят и да изберат общ път, нито да се преборят и едното да победи другото.
6) Той изрече името ми и това, че го каза, без да вижда кой е при него, означаваше за мен за първи път да бъда разпознат не с безсърдечната ми обиграност, а с отзивчивостта и нежността на сърцето ми.
7) Булевардите бяха като хората: на младини вероятно доста еднакви, те постепенно се променяха в зависимост от това, което се случваше по тях.
8) Не припарвах до жените, които ми отвръщаха с усмивка, знаех, че на поглед като моя с усмивка може да отвърне само уличница или девственица.
9) Аз. Остроумието допринася за облика на жената по същия начин, както мъжката дреха за фигурата й: подчертава прелестите и недостатъците й.
Тя. Боя се, че само благодарение на мъжката ми дреха оценихте моето остроумие.
Аз. От любезност. Би било жалко според остроумието ви да оценя вашата фигура.
Тя. Галантността би била за предпочитане пред любезността ви.
Аз. Благодаря ви.
Тя. За кое?
Аз. Любезността е безполова. Галантността е сексапилна.
10) В тези кратки минути за първи път наистина се убедих, че и най-долното човече изпитва чувства, такива непримиримо горди и изискващи безпрекословна взаимност чувства, че страданията на тъжната самота са му по-мили от радостите на успеха, постигнат с унизителното посредничество на разума.
11) Сякаш от собствен влюбен опит се убеждавах, че може красиво да говори за любовта само онзи, за когото любовта се е превърнала в спомен, че може убедително да говори за любовта само онзи, у когото е засегнала чувствеността, и че трябва да мълчи за любовта онзи, когото е ударила право в сърцето.
12) За влюбения мъж всички жени са само жени освен тази, в която е влюбен: за него тя е човек.
За влюбената жена всички мъже са човеци с изключение на този, в когото е влюбена: за нея той е мъж.
13) Нали виждаш, между другото, колко глупави сме жените: ефектът, който постигаме, като проявим наблюдателността си, ни е по-скъп от ползата, която бихме имали от нея, ако я спотаим.
14) Има нещо много странно в това, че най-отвратителни явления имат почти непреодолима притегателна сила за нас.
15) Човек живее не със събитията на външния свят, а само с отразяването на тези събития в съзнанието му.
Целият живот на човека, цялата му дейност, постъпките му, волята му, физическата и мозъчната му сила, всичко се напряга и използва без мяра и край единствено за да се случи във външния свят някакво събитие, но не заради събитието само по себе си, а за да усети човек отражението на това събитие в своето съзнание. И ако добавим, че в този си стремеж човек постига случването само на събития, които отразени в съзнанието му, да създадат у него усещане за радост и щастие, ясно се разкрива целият движещ механизъм в живота на абсолютно всеки, независимо дали е тъп и жесток, или свестен и добър.
16) Колкото по-силно е чувството, което те обзема, толкова по-слаба е способността за самонаблюдение.
17) Образно казано, се питах: дали човешката душа не е нещо като махало, което, тласнато в посока към човечността, поради самия този факт има предразположението да се оттласне съответно в посока към озверяването.
18) Обзе ме такъв страх, какъвто се случва само на нещастен човек на години, когато внезапно посред нощ се събуди и осъзнае, че току-що, в този нощен миг, когато наоколо е тихо и няма никой, се е събудил не само от сънувания сън, а от целия си живот, който е живял напоследък.
Like ''Книжен плъх'' on facebook!
