сряда, 29 юни 2016 г.

Цитати / ''Чудакът Томас: Завръщането" - Дийн Кунц

1) Сега съм на двайсет и една и много по-възрастен, отколкото когато бях на двайсет.

2) Дните ми са прекалено заето и напрегнати, за да си позволя да пътувам. Дори не гледам телевизионните канали от типа на ,,Нешънъл Джиографик''. Радостите на живота могат да се открият навсякъде. Далечните кътчета на планетата предлагат само екзотични начини да страдаш.

3) Сигурно виждам мъртъвците и дори съм в състояние да ги пипна не защото наистина е така, а защото ми се иска да е така. Може би с помощта на тази неведома сила ще мога да победя смъртта.
Свръхестествената ми дарба може би се крие не в ума, а в сърцето. Сърцето е художникът, който нанася багрите си върху всичко, което го безпокои и тормози, и по този начин проектира върху платното една по-ярка и по-туширана версия на истината.

4) Кръвта от насилствена смърт потриса дори онези, които са свикнали с гледката й. Червените пръски, капки, локви и дири създават неопределен роршахови  фигури, в които човек разчита само едно значение: че съществуването му е уязвимо и че наистина е смъртен.
Отчаяните алени отпечатъци от длани на стената бяха езикът на знаците, използван от жертвата: ,,Пощади ме, помогни ми, не ме забравяй, отмъсти за мен''.

5) Някои смятат, че убийството се корени в алчността, но самата алчност рядко мотивира един човек да извърши убийство. За повечето покушения над личността причината, колкото и зловеща да е тя, е една и съща: хората, заслепени от насилие, убиват онези, на които завиждат и на които мечтаят да приличат.

6) Нещата, за които се тревожим най-много, никога не са тези, които пряко ни засягат. Винаги ни забиват най-коварно ножа в гърба, когато гледаме в съвсем друга посока.

7) Също като майка му природата го беше орисала с нещо, което застрашаваше живота му. Той имаше чупливи кости, майка му - ослепителна красота.

8) Сърцето не може да живее само по законите на логиката. Абсурдността е много ефикасно лекарство, стига да не се предозира.

9) - Аз съм щастлив и доволен - уверих го.
Той помълча, после отвърна:
- Ти си в душевен мир, синко. Има голяма разлика.

10) Писането е един вид душевна химиотерапия срещу психологическите ракови тумори.

11) С очите и поведението си той е способен да изрази такова презрение към човешката раса, за каквото писател минималист като Кормак Макарти биха му трябвали двайсет страници.

12) - Още по-удивително е, че рядко съм те виждал да мамиш самия себе си - продължи Ози.
- Защо не предложите на Църквата да ме канонизира, сър?
- Ако отговаряш така невъзпитано на по-възрастните, няма да те пратят при светиите.
- Жалко, а аз се надявах след време да имам ореол. Ще ми бъде като удобна нощна лампа.

13) Ако човек не се присмива открито на приятеля си, тогава той не му е истински приятел. Как иначе ще разбереш какво да избягваш да казваш, за да не станеш за смях на околните?

14) Ако човек е готов да плати солидна сума за бутилирана вода, дали някой ден, ако започнат да го предлагат в магазините, няма да плаща и за торба с чист и свеж въздух от Скалистите планини?

15)  Колкото е по-плитка една ценностна система, толкова по-ревностно я прегръщат нейните поклонници. Най-гръмогласните и най-фанатизираните са тези, устоите на чиято вяра са разклатени.

16) Косъмчетата на тила ми настръхнаха. Някои хора твърдят, че така Бог ни предупреждава за намиращото се наблизо зло, но моите наблюдения сочеха, че реагирам така и когато ми сервират брюкселско зеле.

17) Сляпото следване на ирационалното е равносилно на чиста лудост. Но ревностното придържане само към рационалното, като в същото време се отрича съществуването на каквито и да било мистерии на живота и неговото значение - това е не по-малка лудост, отколкото фанатизма и невежеството.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

понеделник, 27 юни 2016 г.

Цитати / ''Възпламеняване'' - Сюзан Колинс

1) Времето, което прекарах на арената, ме накара да осъзная, че трябва да престана да я наказвам за нещо, за което тя не е виновна, за смазващата депресия, в която изпадна след смъртта на баща ми. Защото понякога на хората им се случват разни неща и те не са подготвени да се справят с тях.

2)  Когато скандират името ми, това е повече като зов за отмъщение, отколкото ликуване. Когато миротворците си пробиват път, за да усмирят неуправляемата тълпа, тя напира, вместо да отстъпва. И знам, че не мога да направя нищо, за да променя това.

3) Пред очите ми са измършавелите детски тела върху кухненската ни маса, докато майка ми предписва онова, което родителите не могат да им дадат. Повече храна. Сега, когато сме богати, тя обикновено им дава храна за вкъщи. Но по-рано често нямаше какво да им дадем, а детето и без друго вече не можеше да бъде спасено. Докато тук в Капитола хората повръщат заради удоволствието да напълнят търбусите си отново и отново. Не заради някаква болест на тялото или ума, не от развалена храна. Това е нещо, което всички правят по време на празненство. Нещо прието. Част от забавлението.

4) Коя е тази най-жестока болка? За мен това винаги е болката в момента.

5) - Извинявай. Задето ти се разкрещях вчера.
- И по-лоши неща съм чувала - казва тя. - Виждала си как реагират хората, когато техен любим човек се мъчи.

6) Нещата изглеждаха ясни в ума ми, дори когато се изправих пред тълпата, но не можех да ги запиша на хартия. Освен това, те трябваше да бъдат придружени с прегръдки и целувки, трябваше докато ги изричам да погаля Прим по косата, да докосна лицето на Гейл, да стисна ръката на Мадж. Не можеха да бъдат предадено заедно с дървен ковчег, в който лежи изстиналият ми, вкочанен труп.

7) Истинските бунтовници не слагат таен символ върху нещо толкова трайно като бижута. Слагат го върху коричка хляб, която може да бъде изядена в миг, ако се наложи.

8) - Какво става там, Катнис? Да не би всички да се държат за ръце? И да са дали клетва, че няма да си служат с насилие? Да са захвърлили оръжията в морето в знак на неподчинение срещу Капитола? - пита Финик.
- Не - казвам аз.
- Не - повтаря Финик. - Защото каквото и да се е случило в миналото, то е минало. А никой на тази арена не е станал победител случайно. - За миг той измерва с поглед Пийта. - Освен може би Пийта.
Значи Финик знае същото, което знаем и ние с Хеймич. За Пийта. Че дълбоко в себе си е по-добър от всички нас.

9) Усещането вътре в мен става по-топло и се разнася от гърдите ми надолу из тялото ми, по ръцете и краката, обхваща ме цялата. Вместо да ми донесат удовлетворение, целувките имат обратен ефект - искам още. Мислех, че съм нещо като експерт по глада, но този е от съвсем нов вид.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

Цитати / ''Дежурството прието'' - Аркадий и Георги Вайнер

1) Всички ние толкова бързо се разминавахме. Нагоре, надолу. В успоредните тунели на отчуждеността, потънали в своите грижи и проблеми. Няма време да се вгледаш, да видиш човека насреща си, да го опознаеш, да го запомниш завинаги.

2) Кучетата мислят. Ако искаш, разкъсай ме на парчета, но не мога да повярвам, че съществуват рефлекси на съобразителност, храброст, вярност и любов. Кучетата във всичко приличат на хората. Сред тях има умни и глупави, слаби и неуморими, страхливи и храбри, зли и добри, весели, унили, стиснати и разточителни, има скромни таланти и надути бездарници.

3) Колко години трябваше да върша моята объркана работа, за да разбера какво щастие е да уча.

4) А да си недоволен от съдбата, все едно да дразниш вързан пес...

5) Ако започнеш нов живот, къде ще денеш стария? Ако ти самият си станал нов човек, къде ще погребеш себе си, предишния човек?

6) - Виж какво, щеше ли да останеш на тази работа, ако не получаваше заплата? А Тихонов?
- Разбира се! Даром бих работил! А ти би напуснал! И аз няма за какво да съжалявам!
- Но бъди така добър да кажеш, защо толкова се изсилваш? Нима не разбираш, че са нужни други критерии за полезност? Времената днес са други и твоят хазарт много прилича на самохвалство!
- А защо си мислиш, че времената са други? Сега какво, бития не го ли боли? Ограбеният не се ли страхува? Излъганият не се ли срамува, обезчестеният не страда ли?
- Но кривата на престъпността от ден на ден спада, това не ти ли е известно?
- Известно ми е. Но на всички останали хора не е. На обикновените хора. На тях не им е до графици и статистики. Те искат аз да се боря. И ти да се бориш. Но ти не искаш...
- А какво искам аз според теб? -  примижа Скуратов.
- Ти просто искаш да станеш началник. Няма значение какъв, но началник. А ако не успееш да станеш, то поне да живееш спокойно...
- Мислиш ли, че е много срамно да искаш да живееш спокойно...
- Това не е срамно. Но на мен лично такива хора не ми допадат, с тях не искам да имам нищо общо...
- М-да - измънка Скуратов. - Подобен максимализъм би подхождал на един осемнадесетгодишен юноша. А зрял мъж с такава нетърпимост, това е, знаеш ли...
- Знам! Знам! - махнах с ръка. - Просто не успях да ти кажа, че аз не бързам да стана зрял мъж. Зрелият плод бързо се разваля...

7) - Морфолозите считат, че остаряването на организма се дължи на разрушаването на белтъците, липоидите и колагените.
- Не съм съгласен - намесих се аз. - Остаряването е следствие от някакви морални изменения в човека.

8) Седях със затворени очи и чувствувах във всяка своя клетка, във всяка своя жилка унизителна слабост, някакво противно треперене от нечуваната умора. Няма нищо по-обидно от физическото безсилие, нищо по-горчиво от чувството за своя край.

9) Тези свои мисли аз, естествено, с Тихонов не съм споделял, но въпреки той ги долавя и съвсем не ги одобрява, включително и  поради човешка ограниченост, наричана обикновено скромност. В себе си, без да се издаваш, можеш да планираш и мислиш за своето бъдеще, както си искаш, колкото си искаш - в генералски лампази, на професорска катедра или в лауреатски медали. Но опази бог открито да говориш за тези свои планове - това, виждате ли, е нескромно.

10) Гледах го и до болка ми се искаше да заплача. Никога досега през живота си не съм се чувствувала толкова нещастна. И точно тук, на тази студена, покрита с мушама проста кушетка, аз изведнъж разбрах с пределна яснота, че единствено той ми е необходим, за да бъда щастлива. Навярно съм остаряла, защото в мен нямаше нито капка ревност, нито пък се интересувах с кого и как е живял през тези години, всичко това ми беше безразлично; важното е, че той е тук.

11) Ех, това на никого не можеш да обясниш, то може да се почувствува само от сърцето - какво щастие е да даваш любов, а не да вземаш.

12) Отнесоха я на носилка, разкъсвана от силните родилни болки на най-трудното, най-непонятното и прекрасно творение на природата - новия човек. Тази нечувана болка след няколко минути ще се превърне във велика радост - ще се появи дребничко ревящо топче, малкото човече. И тази болка е възвишена, огромна и прекрасна, тъй като тя е животът. А животът - няма какво да се говори - е болка. Болка и радост. И ние сме живи, докато сме способни да усещаме това здраво и необходимо единство на противоречията.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

вторник, 21 юни 2016 г.

Цитати / ''Игрите на глада'' - Сюзан Колинс

1) Трябва да се шегуваме по този въпрос, защото другата възможност е да сме обезумели от страх.

2) Те участват в най-дръзката проява на протест, която успяват да демонстрират. Мълчание.

3) - Знаеш как да убиваш.
- Не и хора - казвам.
- Толкова ли е различно всъщност? - мрачно пита Гейл.
Ужасното е, че ако мога да забравя, че са хора, изобщо няма да бъде различно.

4) Възможно е момичето изобщо да не ме помни. Но знам, че ме помни. Не забравяш лицето на човека, който е бил последната ти надежда.

5) Да унищожаваш разни неща е много по-лесно, отколкото да ги създаваш.

6) Каквото и да правят или да ни принуждават да правим, има една частица от всеки трибут, която не могат да притежават.

7) Веднага ще си призная, че не съм голяма готвачка. Но тъй като готвенето на супа изисква главно да хвърлиш всичко в един съд и да чакаш, това е едно от по-сполучливите му ястия.

8) Странно е да си физически толкова близо до някой, който е толкова далеч от теб.

9) Аз попитах: ,,Миньор от въглищните мини ли? Защо е предпочела миньор, ако е можела да се омъжи за теб?" А той отговори: ,,Защото когато той пее... дори птиците млъкват, за да го слушат.''

10) Никой няма да разбере тъгата ми заради убийството на Треш. Думата ме кара да се закова на място. Убийство! За щастие, не го изричам на глас. Това няма да ми спечели точки на арената.

11) - Виж, могат да се справя с Катон. Нали веднъж вече се бих с него?
Да, и резултатът беше страхотен. Щеше да умреш, проснат в локва кал.

12) Толкова дълго време внимавам да не подценявам противниците си, че съм забравила колко опасно е и да ги надценявам.

13) Странно е, защото макар да приказват непрекъснато за Игрите, всичко се върти само около това къде са били или какво са правили, или как са се почувствали, когато се е случило нещо определено. ,,Бях още в леглото!" ,,Тъкмо си боядисах веждите!'' ,,Кълна се, че едва не припаднах!" Става въпрос само за тях, не за умиращите момчета и момичета на арената.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

четвъртък, 16 юни 2016 г.

Операция ''Скайхук'' - Джон Нанс

Още с приключването на Проектът ''Медуза'' побързах отново да се върна в света на авиацията, който Джон Нанс така реалистично описва. Четейки книгата се наложи отново да прегледам биографията на автора, защото отново бях изумена от познанията и детайлните му описания, но този път те не бяха проявени на борда на самолет, а в съда. Младата и още зелена адвокатка Грейси О'Брайън е истинска природна стихия, що се отнася до закона, неговото спазване и нарушаване. Тя познава всички забравени малки вратички в него, умее да си служи с думите, светкавично реагира на нови предизвикателства, поема големи рискове и не се спира пред нищо, за да докаже невинността на своя клиент. През цялото време си мислех, че един пилот и авиационен консултант, какъвто е Джон Нанс няма да може да изгради такъв колоритен образ като Грейси, която освен обещаващ адвокат, притежава и лиценз за пилот. Препрочитайки отново биографията му, не бях изненадана да открия, че авторът е не само син на адвокат, но самият той е завършил юридически факултет с магистърска степен по право. Това, че пишейки книгите си, Джон Нанс плува в собствени води, се усеща при четенето и носи огромно удоволствие на читателя.
В Операция ''Скайхук'' динамиката на действията и напрежението липсват. Тук една млада адвокатка и нейната приятелка се борят срещу власт и могъщество, без да осъзнават стойността на залога.
Частният самолет на командир Роузън претърпява инцидент във въздуха, заради който отнемат лиценза му, обвинявайки го в пилотиране в нетрезво състояние и полет на прекалено ниска височина. Останките на самолета, както и единственото доказателство, че командирът е невинен внезапно изчезват от дъното на океана, а подозренията падат върху всички организации в САЩ. Младата адвокатка Грейси се хвърля с главата напред, готова да съди всичко и всички, но в мрежата е заплетен и черен проект на военните, който в името на националната сигурност трябва да остане в тайна. Междувременно командир Роузън получава заплахи към семейството и живота си, в опит да накара дъщеря си и нейната приятелка Грейси да оттеглят всички обвинения и жалби, които са подали в съда. Доктор Бен Коул, който е и създател на черния проект, открива външна намеса в кодовете на програмата му, които според него са причина за неуспешния изпитателен полет, а може би и реалната причина самолетът на командир Роузън да е свален.
Служебните задължения, националната сигурност, договорите за конфиденциалност и проектът за милиарди долари са на прага да бъдат пренебрегнати, пред лицето на справедливостта, човешката съпричастност и чувство за дълг.
Когато Грейси О'Брайън, Ейприл Роузън, дъщерята на командира, и Бен Коул обединяват сили в съда, заплахата е прекалено реална, за да бъде пренебрегната отново. Настъпва времето, когато могъщите сили и хората, които стоят зад всичко случващо се, трябва да се намесят.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

понеделник, 13 юни 2016 г.

Проектът "Медуза" - Джон Нанс

Първата ми среща с Джон Нанс ме остави с добри впечатления и желание да се срещна отново с него, за да добия по-голяма представа за творчеството и идеите му.
Проектът ''Медуза'' изобилства от детайлни описания, въвеждащи читателя в света на авиацията и всичко случващо се на борда на един самолет, включително и настъпващата паника. Познанията на автора се дължат на факта, че самият той е пилот и авиационен консултант, който успешно съчетава писателския си талант с професионалните си умения и знания.
Младият капитан Скот Макей е на ръба на фалита и разчита на успешното изпълняване на възложената му задача, за да може финансово да закрепи положението във фирмата си и да не предаде доверието на двамата си колеги и приятели, които също като него разчитат на парите, които ще спечелят, ако се справят с предизвикателството.
Късметът определено не е на тяхна страна от самото начало. Товарът, който трябва да пренесат е подменен, налага им се да натоварят още палети и да качат две дами на борда, всяка от които твърди, че нейният товар е по-важен и трябва да бъде доставен незабавно. Не след дълго обаче се разбира, че единият товар наистина е с по-голяма важност, защото се предполага, че е термоядрена бомба, която заплашва, че ще предизвика ефектът на Медуза, който би засегнал не само територията на щатите, а цялата планета. Създателят на бомбата е ядрен физик, успял да подмами жена си да занесе товара в Пентагона след смъртта му, обещавайки й огромна сума пари в замяна.
След като часовниковият механизъм се задейства и обратното броене започва, съдбата на милиони хора е в ръцете на капитан Скот Макей и действията, които той ще предприеме.
Междувременно, докато бомбата лети във въздушното пространство над Америка, долу на земята извънредната ситуация създава паника в населението, след изтичане на информация. Правителството, военните, полицията, пилотите, медиите, учените, сенаторите и различните организации мобилизират силите си, но разделянето на властта и отговорностите е трудна задача между такива звена, които не са свикнали да работят в екип. Укриването на информация, лъжата и измамата могат да са фатални, защото преди всичко доверието на капитан Скот Макей трябва да бъде спечелено, за да може боингът да се приземи и бомбата да попадне в ръцете на професионалисти. Но капитанът осъзнава реалната опасност и капаните, които са заложени от гениалния физик и твърдо отказва да предаде бомбата в ръцете на хора, на които важни детайли им убягват. Затова той се отправя на мисия, на която рискува да изгуби не само самолета, но и живота си.
Когато все пак виждат светлина в тунела, пилотите и двете дами на борда на боинг 727 разбират, че не само времето, но и горивото им изтича. Дали ще успеят да спасят милионите нищо неподозиращи хора, дали ще успеят да спасят себе си или ще се провалят и в двете начинания, зависи само от капитан Скот Макей, неговото самообладание, опит и професионализъм. Но дали това наистина ще е достатъчно?!

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

петък, 3 юни 2016 г.

Войната на таралежите - Братя Мормареви

Изчетох тази книга почти на един дъх, защото не я усещах като приятно четиво, а като връщане назад към собственото ми детство, детските тревоги, трепети, желания, интереси и приятели.
Книгата отразява до болка познатата ни българска действителност, но този път болката не е плод на разочарование и не се свърза с познатите ни днес оплаквания. Не, тази болка се свързва с отминалите времена, които няма да се върнат, но спомена за които предизвиква усмивки, смях, скъпи спомени и интересни истории, които да разказваме на тези, които няма да познават свят без телефони и компютри и ще ни гледат с подозрение и недоверие.
Във ''Войната на таралежите'' се запознаваме с група деца - много цветни образи, които въпреки различията си, успяват да се сработват заедно, да се допълват, да си вярват и да си прощават. Отново преживяваме трепетите на първата любов, чувството на ревност и кризисните ситуации, които могат да възникнат между приятелите.
Срещаме се и с учителката, която многократно е карала сърцето ни да спира - дали защото ни е извиквала на дъската или сме я виждали да ни чака пред дома ни. И разбира се, спомняме се и шокът от откритието, че тя всъщност има собствен живот извън училищната сграда и е много възможно да се превърне в наш доверен приятел.
А тези от нас, които са се занимавали със спорт в ранна детска възраст, особено ако е бил баскетбол, могат с ръка на сърцето да потвърдят колко достоверни са емоциите и преживяванията на малките герои от книгата. Разкъсването между училището и спортната площадка, войната между учители и треньори, смелите и безгранични мечти за бляскаво бъдеще, желанието да бъдем най-добри... Пламъкът в детското сърце гори по-силно от огън, то не познава страх, не познава ограничения и за него няма непреодолими препятствия. А всеки дръзнал да се изправи срещу колективната детска воля, с изненада ще се убеди в истинността на силата на желанието.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!