вторник, 26 август 2014 г.

Цитати / "Питър Пан трябва да умре" - Джон Вердън

(От автора на НАМИСЛИ СИ ЧИСЛОЗАТВОРИ ОЧИ и НЕ ДЪРПАЙ ДЯВОЛА ЗА ОПАШКАТА.)

1) И двете му предоставяха достатъчно доказателства, че човекът не е рационално създание и че така наречената логика не е нищо повече от ярка фасада, прикриваща по-тъмни мотиви; опит страстта да бъде наметната с плащ от строги геометрични аксиоми.

2) - Не смятам публично да лея сълзи, за да докажа невинността си пред съдебните заседатели, пред вас или пред когото и да било другиго - погледна го предизвикателно Кей Спалтър. - Това прави нещата малко по-трудни, нали? Не е лесно да докажеш невинността на една безсърдечна кучка.

3) Крайното впечатление, което получи, бе, че обещаният блажен живот се състои от нагласа на ума, смътно ориентирана към ню ейдж идеологията, с лека философия, пастелни графики и хубаво време.

4) Всичко бе документирано в досието по делото. Но да види сградата и после да открие точния прозорец, от който бе изстрелян фаталният куршум, насочен към мястото, на което се намираше в момента, имаше разтърсващ ефект. Ефектът на сблъсъка на реалността с предварителните представи.

5) Нищо не ни дразни толкова в другите, колкото поведение, което отразява собствените ни недостатъци по непривлекателен начин.

6) Очакваме хората да ни казват всичко, но не искаме да разкриваме нищо.

7) - Ще го кажа така - предпазливостта винаги е добродетел. При разследване на убийство може да ти спаси живота.
- Какво ми казвате?
- Ако Кей не го е направила, трябва да бил някой друг. Може дори да е човек, когото познавате. Няма начин да кажете погрешното нещо на погрешния човек, ако изберете да не казвате нищо на никого.

8) Няма по-добра причина за това човек да пожелае да ти даде нещо от убеждението, че можеш да получиш това нещо от някъде другаде.

9) Ако вярваш в кармата, няма смисъл да се занимаваш да арестуваш и наказваш убийците. Но ако искаш убийците да бъдат задържани и наказани, трябва да се съгласиш, че кармата е пълна глупост.

10) Да предположим, че имате избор. Кое бихте избрали - да сте убиецът... или неговата жертва?

11) Всеки човек на земята на определена географска ширина вижда едни и същи звезди. Но нямаше две култури, които да виждат едни и същи съзвездия. Той бе виждал доказателства за този феномен много път: събитията, които виждаме, зависят от историите, в които искаме да повярваме.

12) Гръцките трагедии имат простичка идея. Една велика истина: силата на човека е и негова слабост.

13) Подходът му към случая бе притеснителен - не защото беше напълно противоположен на обичайната процедура, а защото не беше. Обвинението, което Клемпът бе отправил към Гърни, не беше чак толкова несправедливо или неоснователно. Представата, че добрият детектив винаги действа по принципите на чистата логика и е с отворено съзнание за обективни заключения, засягащи характера на престъплението и идентичността на извършителя, в най-добрия случай е само приятна фантазия. В реалния свят на престъпленията и наказанията - както и във всички човешки действия и постъпки - обективността е илюзия. Самото оцеляване изисква да стигаме до заключения по-бързо, направо с прескоци.
Решаващото действие винаги се основава на частични доказателства. Ловецът, който започне да изисква писмено потвърждение от зоолога, че еленът, който вижда пред себе си, наистина е елен, скоро ще издъхне от глад. Обитателят на джунглата, който реши да преброи всички ивици по кожата на тигъра, преди да хукне да бяга, ще бъде убит и изяден. Гените, които настояват за сигурност, не са от тези, които се предават на следващото поколение.
В реалния свят трябва да свързваме малкото точки, които имаме, и бързо да създаваме модел, който звучи поне донякъде логично. Системата не е съвършена. Както и самият живот. Опасността не идва от недостатъчното количество точки, а от подсъзнателните лични причини, заради които отдаваме предимство на едни точки пред други, и заради които искаме моделът да изглежда по определен начин. Възприятието ни за събитията се изкривява много повече от силата на нашите емоции, отколкото от несъвършенството на информацията, с която разполагаме.

14) Човешките очи са интересно нещо, помисли си Гърни. Те съдържат и отразяват емоционалната същност на всичко, което са видели - въпреки опитите на притежателя им да го прикрият.

15) Действието е най-добрата противоотрова срещу безпокойтвото, а информацията - единственото лекарство за несигурността.

16) - Вината е болезнен глад за хармония - нужда да компенсираш нечие нарушение, да възстановиш баланса, целостта.
- Каква цялост?
- Връзката между убежденията и поведението. Когато действията ни не съвпадат с ценностите, създаваме дупка, източник на напрежение. А дупката създава дискомфорт. Съзнателно или несъзнателно, ние се опитваме да я затворим. Търсим мисловната хармония, която ще ни донесе затваряне на дупката - компенсиране на нарушението.

17) Ние не мислим това, което си мислим, защото виждаме това, което виждаме. Виждаме това, което виждаме, защото мислим това, което мислим. Предварителните нагласи могат лесно да замъглят възприятията на очите ни и дори могат да ни накарат да виждаме неща, които не съществуват.

18) Парченцата, които сякаш не пасват, са тези, които разкриват най-много накрая.

19) Злото бе интелект в служба на желания, неограничени от емпатия.

20) Постигането на себепознание не е терапевтична панацея. Фактът, че знаеш кой си, не ти вдъхва автоматично силата да се промениш.

21) Щеше да е добре, ако всичко си личеше в очите му - ако можеше с един поглед да открие злото така лесно, както можеше и да го изключи.

22) Отлично знаеше, че човешките възприятия имат свойството да се натрупват в подкрепа на някое конкретно заключение. След като моделът се оформеше, колкото и погрешен да беше, умът подсъзнателно започваше да дава предимство на всички факти, които го подкрепят, и да отхвърля тези, които са в противоречие. Резултатът може да е катастрофален и - особено когато става дума за служител на реда - фатален.

23) В живота няма нищо по-важно от любовта. Нищо, освен любовта.

Facebook page

неделя, 17 август 2014 г.

Цитати / "22 ноември 1963" - Стивън Кинг

1) Смятам, че сравнително добре приспособеното човешко съзнание може да понесе доста странни неща, преди напълно да се предаде.

2) Знам, че смъртта е неудобна тема за разговор, особено когато умиращият сам си е виновен...

3) Ако се даде време на човека, той може да привикне към всичко.

4) Исках да запазя това чувство по-дълго, затова се отдалечих, като си повтарях: ,,Не поглеждай назад, никога не поглеждай назад." Колко пъти хората си го повтарят, след като са преживели нещо много приятно (или много неприятно)? Често, предполагам. И обикновено не се вслушват в съвета. Човек е устроен така, че винаги да поглежда назад - затова имаме въртяща се става на врата.

5) Търкот изглеждаше изненадан и подозрителен. Според мен обсебените винаги изглеждат така, когато чуят нещата, които дълго са ги държали будни нощем, не само произнесени, но и потвърдени. ,,Сигурно е илюзия", мислят си те. Само че не е илюзия.

6) Като се замисля, не съм сигурен защо го направих. Понякога не искаме да знаем, нали? Отиваме твърде далеч и после се обръщаме.

7) Съпротивата за промяна е пропорционална на това доколко бъдещето може да се промени от определено действие.

8) Извършвайки самоубийство, Ал бе премахнал най-голямата слабост на учения - да нарича колебанието изследване.

9) Обясненията са евтина поезия.

10) Дискретността е по-добра от храбростта.

11) Най-простите отговори в живота често се подминават най-лесно.

12) Но глупостта е едно от двете неща, които виждаме ясно, когато премисляме минали събития. Другото са пропуснатите възможности.

13) Актьорският талант се среща много по-често от таланта да го развиеш.

14) Всеки учител знае, че има повече дрехи, отколкото можеш да облечеш, и че храната не е онова, което слагаш в устата си.

15) Саркастичните хора са меки като памук под бронята.

16) Да се чувстваш у дома означава да гледаш как луната е издига над откритата, спяща земя и да има кого да извикаш на прозореца, за да гледате заедно.

17) Помъчих се да се убедя, че това няма значение и че любовта побеждава всичко, но не е така. Любовта не побеждава лъжите.

18) Не знам на чий живот повлияваме, нито кога или защо. Не и докато бъдещето не погълне настоящето. Разбираме, когато е твърде късно.

19) Животът е низ от иронии.

20) Хора като Лемей и Уокър са далеч по-опасни от онази кучка Ранд, и то не защото имат оръжия. А защото имат последователи.

21) Ето едно странно мое наблюдение: жените пазят по-добре тайните, но мъжете ги приемат по-спокойно.

22) За влюбения белезите от шарка са по-очарователни от трапчинки.

23) За момент всичко ми стана ясно: най-вече, че светът почти не съществува. Нима всеки от нас не го осъзнава, без да си го признае? Това е само майсторски балансиран механизъм, съставен от викове и отзвуци, въображаем часовник, отмерващ времто под загадъчния стъклен похлупак, който наричаме живот. Какво се таи зад него? Под него и около него? Хаос, бури. Мъже с чукове, мъже с ножове, мъже с пистолети. Жени, които развращават онова, над което нямат власт, и принизяват непонятното. Всемир, изпълнен с ужас и с разрушение, обкръжаващ една-едничка осветена сцена, на която смъртните танцуват напук на тъмата.

24) В трудни времена, когато дори мъдреците изпитват несигурност, обясненията в любов винаги се посрещат радушно.

25) - Нещата следват логичния си ход - заяви долбокомислено Хости и аз едва се удържах да не се хвърля отгоре му и да размажа тлъстата му физиономия. И не защото грешеше - о, не! Според скромното ми мнение нещата действително следват логичния си ход, ала вслушват ли се хората в гласа на разума и логиката? Много рядко.

26) Има ли по-страшни думи от "Трябва да се върнеш и да видиш какво точно си сторил"? Не можех да се сетя.

27) Обаче вярвам в любовта, разбирате ли; за мен любовта е уникална магия. Не мисля, че се определя от звездите, но вярвам, че духът ни, кръвта ни и сърцето ни отправят зов към духа, кръвта и сърцето на другия.

28) Миналото е кораво и неотстъпчиво поради същата причина, поради която и черупката на костенурката е корава - защото живата плът под нея е нежна, беззащитна и уязвима.
Има и друго: многобройните избори и възможности, пред които се изправяме във всеки ден от живота си, всъщност са музика, по която танцуваме. Те са като струни на китара. Погали ги и ще извлечеш приятни звуци. Хармонии.

29) Подобно на всички хубави съниша, и този ще е кратък... ала точно мимолетността прави сънищата толкова прелестни, не мислите ли? Според мен е точно така. Защото щом мигът отмине, вече нищо не може да го върне.

Facebook page

събота, 9 август 2014 г.

Хаос

... защото няма нищо невъзможно.
Може би има причина, ние хората, да не можем да виждаме бъдещето. Да не знаем какво ще поледва, какво ще се случи, кой ще присъства и кой ще отсъства от нашия живот в най-хубавите и най-лошите ни моменти... Защото, ако знаехме всичко това, може би всички щяхме да си правим компания в някоя голяма жълта сграда, с решетки на прозорците.
Сещам се за филма "If Only" и колко хубаво би било, ако наистина ни се даваше втори шанс, шанс да направим нещата по по-добър начин, да поправим грешките си и да изживеем всеки момент по начин, който ще си струва и ще остане красив спомен. Но не е така, нали?! Винаги се сблъскваме с нещата за пръв и последен път, никога не попадаме в една ситуация два пъти. Винаги грешим, винаги бъркаме, винаги сме объркани и винаги, абсолютно винаги си даваме сметка, че може да се представим и по-добре в дадената ни житейска ситуация. Подготвяме се за по-доброто представление, разшифроваме грешките, запомняме как трябва да се държим, какво да кажем, къде да гледаме, как да се отнесем, каква ще е подходящата реакция и точно, когато се чувстваме стопроцентово готови да се впуснем в същите страшни житейски преживявания, животът ни сблъсква с нещо ново, неочаквано, непознато и отново ни хваща по долни гащи, или казано по друг начин - неподготвени. И ние отново трябва да си учим урока от начало... и отново... и после пак... отново.
Може би това не звучи като нещо ново за повечето хора. Но пропастта между знанието за нещо и неговото осъзнаване, е огромна. След осъзнаването идва и приемането на нещата, което също не е лесна задача. Трудно бихме приели, че живеем в хаос, където нищо не е сигурно, всичко може да се случи и то всеки момент. Най-хубавото и най-лошото могат да ни връхлетят за секунда. Това е като да спечелиш от тотото, без да си пускал билет. Или да те улучи куршум от празен пистолет. Животът е неочакван и нелогичен, непринуден, несъзнателен дори.
И миналото... Нещо, което се предполага, че трябва да си седи там - при всички неща, останали зад нас. Но не, понякога дори то се връща. Буквално. Връщат се хора от миналото, връщат се предмети от миналото, връщат се песни, миризми. Дали в тези моменти ние се връщаме в миналото или то застига настоящето ни? Къде е истината? Отговорът е - никой не знае, по простата причина, че не трябва да се знае. Трябва да се живее, без отговори на въпросите. Защото отговорите биха били плашещи. Защото никой няма да се зарадва например да научи, че само няколко дни след като срещне голяма любов, ще трябва да лекува разбитото си сърце и да бърше сълзи от очите си цяла нощ. Или, че най-щастливият му ден ще завърши в болница в два през нощта, изплашен, с разтуптяно сърце и несигурен какво ще се случи в следващите минути. Не трябва да разбираме колко наивни сме понякога, по колко грешен път вървим и как най-хубавите ни спомени са неосъзнато най-лошите ни преживявания.
Хаос. Хаос. Хаос.

събота, 2 август 2014 г.

Цитати / "Симетрия" - Захари Карабашлиев

1) Странно, колко кратко може да е разстоянието между загриженост и упрек.

2) - Да вървят накъде?
- Напред, разбира се. Само напред. Ние не знаем какво е назад. Ако трябва да се отстъпва - кръгом и пак напред.

3) Има ли момент, пита се той сега, има ли момент, в който се превръщаме от родители в родителите си?

4) Някои желание - помислих сега - рано или късно трябва да се сбъдват.

Facebook page